Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Kongeriket Norge
Кралство Норвегия
Знаме на Норвегия Герб на Норвегия
(знаме) (герб)
Девиз: Alt for Norge (Всичко за Норвегия)
Местоположение на Норвегия
Официален език Норвежки(1)
Столица Осло
59°56′ с.ш.
10°41′ и.д.
Най-голям град Осло (548 617 жители)
Крал Харалд V
министър-председател Йенс Столтенберг
Площ на 61-во място
- oбщо 385 991 км²

суша - 361 243 км²

вода - 24 748 km²
Население на 114-то място
- oбщо 4 953 000
- гъстота 12,83 д/km2
БВП
- oбщо
- на човек
на 25-то място
391,8 млрд. евро
66 047 евро
ИЧР  Повишение 0,968 (МНОГО висок стандарт) (на 1-во място)
Валута Норвежка крона (NOK)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Независимост
 -призната
от Съюз с Швеция
7 юни, 1905
Национален химн Ja, vi elsker dette landet
Norway (National Anthem).ogg
Интернет домейн .no(3)
Телефонен код 47
(1): Северносаамският език се използва в администрацията на 6 общини, а люлесами и финландски — в една.
(2): Включва Свалбард и Ян Майен.
(3): За Свалбард и Буве се използват съответно .sj и .bv.
Приемането на конституцията, картина от Оскар Вергеланд
Изглед от Лисефьорд

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи със Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 991 км² [1], от които 361 243 км² суша и 24 748 км² водна площ.

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила. [2]

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. [3]

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). [3]

Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция. [4]

Съдържание

[редактиране] Етимология

Името на страната идва от северногерманския език и означава „пътят на север“. Името на Норвегия от стария норвежки език е Nóregr, на Англо-саксонски — Norþ weg, а на средновековен латински — Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В стария норвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“.

Официалното име на норвежки е „Kongeriket Norge“. Други имена днес са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

[редактиране] История

Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г.пр.Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век.

През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.

Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създават Дъблин и създават търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

През 1030 г. норвежците приемат християнството [5]. 1066 г. се счита за края на Викинговата епоха и началото на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349, чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия, създаващо забавяне на развитието и в обществото и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарет I, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години — до 1814 г. През националния романтизъм през IX в. (смятан за „400-годишната нощ“), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхейм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция.

След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия останават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност и обявила независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.

През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми — букмол и нюношк.

Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена. [2]

Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката.

През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г — на всички жени. [6]

През Първата световна война Норвегия остава неутрална.

Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен.

Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г.

След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната социалдемократите вземат властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства от тогава до днес. [7]

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. [3] Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987-1988 г. [7]

Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството. [2]

През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. [7] През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г. [2]

През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% — сред най-ниските в Европа.

[редактиране] География

Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, се простира над 2 500 км. Норвегия има граница по суша дълга 2 542 км с Швеция (1619 км), Финландия (727 км) и Русия (196 км). [4] На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океан мият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток.

С площ от 385 155 кв. км (включително Ян Майен и Свалбард) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери. Най-забележителни са фиордите — дълбоки прорязъци от вода, появила се след Ледниковата епоха. Най-големият от тях е Зогнефьорден. В Норвегия също има и множество водопади и ледници.

На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра. [4]

По бреговата линия се намират и прочутите фиорди. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 км. Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите дължината става 58 133 км. [4]

Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. кв.км. от Антарктида [8] — Земя Кралица Мод. Остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.

Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има четири добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат.

Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. На места на север от Полярния пояс се случва слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“. [9] През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието.

Най-ниската точка е Норвежко море (0 м надморска височина), а най-високата — връх Галдхупиген (2 469 м). В страната има един действащ вулкан — Бееренберг (2 227 м) на остров Ян Майер[4]

[редактиране] Държавно устройство и политика

Норвегия е конституционна монархия с демократична парламентарна правителствена система. Конституционна, защото според конституцията властта на правителството произлиза от изпълнителната власт, дадена на краля. Демократична, защото според конституцията властта е в ръцете на народа, тъй като всички граждани могат да участват в парламента на страната, Стортингет, и в окръжните и общинските съвети. Парламентарна, защото правителството има изпълнителната власт, но не може да управлява без подкрепата на парламента, който има законодателната власт. [6]

Реалната политическа власт на краля е малка, но той изпълнява важна символична функция като държавен глава и официален представител на норвежкото общество и норвежката индустрия. Кралят е символ на националното единство. [6] Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). [6][10]

Крал на Норвегия е Харалд V, а министър-председател — Йенс Столтенберг от Работническата партия, управляваща в ляво-зелена коалиция от 2005 до 2009 г. и от 2009 г. [1][2][4]

Държавната власт е разпределена между парламента (законодателна власт), правителството (изпълнителна власт) и съда (съдебна власт). Властта е разпределена и географски на държавна, общинска и окръжна. [6]

Участието на хората в политиката става посредством гласуване и участие в организации. Средностатистическият норвежки гражданин участва четири организации, а 70% от възрастните участват поне в една организация. Процентът на гласувалите обикновено е около 80%. Право на глас имат всички граждани на възраст от 18 или повече години. [6]

В последните десетилетия Норвегия си извоюва силна роля в международната политика. Страната е била посредник между Израел и Организацията за освобождение на Палестина и е главен посредник между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри между 2000 и 2009 г. [2]

Сред основните политически проблеми на страната са интеграцията на етнически малцинства, поддържането на социалната сигурност въпреки застаряващото население, и поддържането на икономическата конкурентноспособност. [4]

[редактиране] Крал

Крал на Норвегия от 17 януари 1991 г. е Харалд V[11]

[редактиране] Правителство

Правителството има изпълнителната власт. То предлага закони и държавен бюджет на парламента и прилага решенията посредством министерствата. Правителството бива избирано от парламента и е оглавявано от министър-председател. Формално кралят упълномощява парламентарно представената партия с най-голям брой депутати да състави правителство самостоятелно или в коалиция с други партии. Правителствените решения формално се взимат от Кралския съвет. Всички кралски декрети биват подписвани от краля и министър-председателя. [12]

Властта на министър-председателя е по-малка от тази на министър-председателите в повечето от Западния свят. Традиционно министър-председателят и министрите на външните работи и на финансите държат най-важните правителствени позиции. [12]

[редактиране] Парламент

Парламентът се състои от 169 депутати, представители на политически партии, които биват избирани за период от четири години на основата на пропорционална представеност, т.е. всеки окръг има определен брой представители, пропорционален на населението му. Парламентът има законодателна власт и определя държавния бюджет[10]

Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност. Парламентът контролира правителството. Всеки депутат има право да внесе вот на недоверие към правителството, а правителството може да поиска вот на доверие. Ако правителството е нарушило закон или конституцията парламентът може да стартира процедура по импийчмънт. Парламентът провежда и парламентарен контрол на правителството. [10]

[редактиране] Съдебна власт

[редактиране] Административно деление

Норвегия е разделена на 19 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker), и на 434 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен[4]

[редактиране] Дипломатически мисии в България

  • Тове Скарстейн (от 7 ноември 2006) — настоящ посланик в България
  • Ролф Балцерсен (28 ноември 2001-7 ноември 2006) — първият извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в България със седалище в София

[редактиране] Население

Норвегия има население от 4 953 000 души през 2011 г. [1], което нараства с 0,327% годишно по данни от 2012 г [4]. По изчисления от 2007 г. 94,4% от населението са норвежци (вкл. 60 000 саами). 3,6% са европейци, а 2% — други. [4] Средната продължителност на живота през 2011 г. е 83 години за жените и 78 години за мъжете. Ръстът на населението е 0,329 през 2011 г. [1]

Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

[редактиране] Възрастова структра

Данните са от 2011 г. [4]

  • до 14-годишни: 18%
  • 15 до 64-годишни: 66%
  • над 65-годишни: 16%

[редактиране] Религия

Официалната религия в Норвегия е лутеранството[1] По данни от 2004 г. 85,7% от населението принадлежи към Норвежката църква, 3,4% са други християни, 1,8% мюсулмани, 9,1% — други. [4]

[редактиране] Икономика

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света. [3]

Сред факторите за икономическия прогрес са запасите от нефт и газ, открити по бреговете на Норвегия през 1970-те, както и близостта до западноевропейските пазари. [3] Годишните доходи от продажба на петрол са 40 млрд. щатски долара. Повече от половината от норвежкия експорт е от този сектор. За да се предотврати инфлация харченето на печалбите от нефтената промишленост е ограничено. Значима част от излишъка е инвестиран в независим фонд, оценяван на 400 до 500 млрд. щатски долара през 2009 г. [2][4]

Страната е сред страните с най-голямо развитие на човешкия ресурс. Тя също е и най-миролюбивата страна в света за 2007 година. Норвегия е на 33-то място в света по средно образование, което е под нормите.

Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободния пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява в следствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. [13]

Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. [4] Норвегия е вторият най-голям експортьор на природен газ и шестият на нефт в света. [4] Разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са: хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.

Само 21% от площта на Норвегия е обработваема земя (3% култивирана земя и 18% гори, използвани за лесовъдство). [3]

В началото на 2007 г. в северната част на страната, при случаен сондаж, са били открити огромни залежи от нефт. Дотогава няма информация за наличие на нефт в този участък. Това откритие тласка икономиката напред с откриване на нови работни места, повишаване на брутния вътрешен продукт и създаване на твърди позиции на международния пазар.

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). [1]

Икономическата политика на Норвегия се стреми да стабилизира и да се бори срещу безработицата и инфлацията, да насърчава разтежа и да влияе на структурата на индустрията и разпределението на приходите. Слабоиндустриализираните райони биват подлагани на по-леко данъчно облагане. Създадени са финансови институции, които да подпомагат регионалните индустриални сектори, както и земеделието, риболовът и др. Целта е да се подкрепя иновацията, да се поддържат традиционните видове промишленост и да се предотврати изчезването на локалната индустрия. [14]

Докато дясноцентристките партии целят изграждането на инфраструктура с излишъка, лявоцентристките целят инвестирането му във фонд за бъдещите генерации. [2]

От 1980 г. глобализацията води до свързване на норвежката икономика с тенденциите в световната икономика и нивото на безработицата се променя спрямо световните тенденции. През 2002 г. безработицата е 3,9%. През 21 век броят на работещите е стабилен и около 2.0-2.1 млн. души, а броят на работещите жени е висок от 1980-те. Малко под половината жени и около 10% от мъжете работят на непълен работен ден, т.е. под 36 часа на седмица. [7]

76% от работещите работят в сектора на услугите, 21,1% в индустрията и 2,9% в земеделието. [4]

През 2011 г. публичният дълг възлиза на 48,4% от БВП. Инфлацията е 1,4% (2,5% през 2010 г.)

През 2010 г. 26,7% от износът на Норвегия е за Великобритания. 12,1% за Германия, 7% за Швеция, 6,6% за Франция и 5% за САЩ[4]

През 2010 г. 14,1% от вносът на Норвегия е от Швеция, 12,4% от Германия, 8,5% от Китай, 6,3% от Дания, 5,9% от Великобритания и 5,4% от САЩ[4]

[редактиране] Транспорт

В Норвегия се намират 98 летища, 4 169 км железопътна мрежа, 93 247 км пътища (253 км магистрали). [4]

[редактиране] Телекомуникации

Норвегия разполага с една от най-напредналите телекомуникационни мрежи в Европа. Поради големите разстояния има широка употреба на мобилни телефони. [4] През юни 2010 г. 4,4 млн. норвежци са свързани с интернет — близо 95% от населението. [2]

[редактиране] Култура

[редактиране] Изкуство

[редактиране] Изобразително изкуство

Норвежкият художник Едвард Мунк е пионер на експресионизма. [15]

[редактиране] Музика

Едвард Григ е световноизвестен композитор, който помага за изграждането на норвежката култура посредством усъвършенстване на норвежката народна музика. Музиката на Григ е неразделна част от националната идентичност на Норвегия. [16]

Музиканти и групи с влияние на международната музикална сцена са Рьоюксоп, Ословският филхармоничен оркестър, Ян Гарбарек, Арне Нордхейм, Мари Бойне, Лейф Уве Андснес, Нилс Петер Молвер, Ролф Валин, Turbonegro, Трюлс Мьорк, Буге Веселтуфт, Норвежкият камерен оркестър и Serena-Maneesh[17]

В Норвегия се провеждат над 200 музикални фестивала във всички жанрове и големини, включително такива с камерна и рок музика. [18]

[редактиране] Театър

Хенрик Ибсен (1828-1906) е един от най-великите представители на световната литература и баща на модерната драматургия. Пиесите му продължават да бъдат поставяни във всички части ан света и са най-често поставяните след тези на Шекспир. [19]

[редактиране] Кухня

Норвежката кухня е известна с отличните си сурови продукти, най-вече риба. Най-типичните рибни и морски продукти в кухнята са сьомга и пъстърва, но треска, камбала, херинга и скариди също са популярни. Типични месни продукти са месо от северен елен, лос, елен и яребица. Сушеното месо под формата на шунка и наденица е популярна храна през лятото. Млечни специалитети са овче сирене, приготвено по специален начин. Типичен норвежки хлебен продукт е тънък, хрускав хляб[20]

[редактиране] Кино

Норвегия, както Швеция и Дания, е известна с продукцията на висококачествени филми за деца и младежи. [21]

Първият филм, продуциран в Норвегия, е „Опасности на рибарския живот“ (Fiskerlivets farer) или „Драма в морето“ (Et drama paa havet), продуциран през 1906 или 1908 г. от Хюго Хермансен.

[редактиране] Въоръжени сили

Въоръжените сили (офиц. название Норвежки отбранителни сили, Forsvaret) на Норвегия наброяват около 30 000 души (вкл. цивилен персонал). Четирите рода войски са армия, Кралски военновъздушни сили, Кралски военноморски сили и отечествена гвардия. Страната е член на НАТО и на територията си има военни обекти, контролирани съвместно от страните-членки на организацията. Главния щаб на въоръжените сили на Норвегия се намира в град Ставангер.

Правителството на Йенс Столтенберг, преизбрано през 2009 г., изтегля норвежките войски от Ирак, но обещава да увеличи броят на норвежките войници в миротворски операции на ООН[2]

[редактиране] Наземно оборудване

[редактиране] Военновъздушни сили

[редактиране] Медии

Свободата на словото е гарантирана от конституцията. [2]

Schibsted group, издателят на Aftenposten и VG е един от най-големите медийни концерни в Скандинавия. Базираният в Норвегия доставчик на бърз интернет, телефония и сателитна телевизия Teleno е водещ в Северна Европа[2]

Аналоговата телевизия е заменена с цифрова, която предлага голямо разнообразие от канали посредством кабел и сателит. [2]

Норвежците са сред най-страстните читатели на вестници в света. Броят на изданията е голям спрямо малкото население. По-голямата част от пресата е частна собственост. [2]

[редактиране] Външни препратки

  • Norway.info — Норвегия — официален сайт
  • Norvegia.bg — Норвегия — официален сайт за България
  • kongehuset.no — официален сайт на кралската фамилия на Норвегия

[редактиране] Източници

  1. а б в г д е ((en))  Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о ((en))  BBC News — Norway country profile. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012.
  3. а б в г д е ((en))  Economic Growth. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф ((en))  CIA — The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012.
  5. ((en))  BBC News — Norway timeline. // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012.
  6. а б в г д е ((en))  Form of Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  7. а б в г ((en))  Labour Market. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  8. Fram Museum — Fram Museum. // Официален сайт на музея „Фрам“. Fram Museum. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  9. Experience Midnight Sun in Norway: Land of the Midnight Sun — Norway official travel guide — visitnorway.com. // visitnorway.com. Министерство на търговията и индустрията на Норвегия. Посетен на 26 февруари 2012 г..
  10. а б в ((en))  The Storting. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  11. ((en))  The Monarchy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  12. а б ((en))  The Government. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  13. ((en))  Mixed Economy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 19 февруари 2012.
  14. ((en))  Economic Policy. // Норвежко посолство в България. Посетен на 19 февруари 2012.
  15. ((en))  The Painter Edvard Munch. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  16. ((en))  The Composer Edvard Grieg. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  17. ((en))  Music in Norway. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  18. ((en))  Festivals. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  19. ((en))  The Playwright Henrik Ibsen. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  20. ((en))  Culinary Specialities. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.
  21. ((en))  Children and Film. // Норвежко посолство в България. Посетен на 18 февруари 2012.

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици