Северносаамски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Северносаамски език davvisámegiella / sámegiella |
|
| Страна | Норвегия, Финландия, Швеция |
|---|---|
| Брой говорещи | 15 000 - 25 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Уралски СаамскиЗападносаамскиСеверозападносаамски Северносаамски |
|
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
| ISO 639-2 | sma |
Северносаамският език е най-разпостраненият саамски език. Говори се от около 20 хиляди души в северна Скандинавия.
Писменост[редактиране]
Използва разширен вариант на латиницата, макар че преди 1979 година не е имало стандартна писмена норма. През 1985 година се въвежда единна правописна система.
Граматични особености[редактиране]
- Езикът се е развил в посока на именна флексия както естонския и сколт-саамския език, която се изразява в градация на съгласните звукове в корена на думата. Сравни например: namma — „име“ (именителен падеж) : namas — „в името“ (местен падеж).
- Има 6 падежа (именителен, родителен и винителен са се слели, местен, изходен, сравнителен, съвместен), 3 лица.
- Глаголната система се характеризира с 2 прости (минало, неминало) и 2 сложни (перфект, плусквамперфект) времена.
- Има отрицателен глагол както в естонския и финския език, който се спряга по лице, число и наклонение, но не и по време.
- Словоредът е подлог-сказуемо-допълнение.
Външни препратки[редактиране]
|
|
|||
| угърски | унгарски | хантийски | мансийски | ||
| пермски | коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски | ||
| волго-фински | марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹ | ||
| саамски | акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹ | ||
| балто-фински | естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски | ||
| Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език | |||
