Пермски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пермски езици
Разпространение: Русия, Коми, Удмуртия
Говорени от: 293 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Уралски
.-Пермски езици
..+Коми
..+Удмуртски език

Пермски езици са група родствени езици, разпространени на територията на Русия (Удмуртия, Република Коми и Пермски край). Те са отделен клон на угро-финските езици в състава на уралските езици.

Пермските езици включват днес:

  • удмуртски език,
  • езикът коми с трите си книжовни норми:
    • коми-зирянски език,
    • коми-пермякски език,
    • коми-язвински език.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на третото хилядолетие пр. Хр. угро-финският праезик се разделя на два клона:

В средата на второто хилядолетие пр. Хр. от фино-пермския клон се отделя пермският праезик - праезикът на на прадедите на съвременните пермски народи: удмурти и коми, които обитават басейна на р. Вятка и средното и долното течение на р. Кама. Вероятно те са споменати от Херодот под името будини и описани като многоброен народ, хора със светлосини очи и червена коса.

Пермският праезик просъществува докъм 9 век сл. Хр., когато пермската общност се разделя на две - коми и удмурти. Около 80% от лексиката на двата езика има общ произход.

Примери:

коми удмуртски български
ай айы баща
пожӧм пужым бор
ӧксы эскэй княз
норт нурт шейна
нӧк нӧкы сметана
той тей въшка
эзысь азвесь сребро
ыргӧн ыргон мед

Древните пермски племена са се занимавали със земеделие, животновъдство, лов и риболов. Добивали са метали (бронз, мед) и са имали контакт с южните си съседи - ираноезичните степни племена, а после с волжките българи.

Въпреки че двата езика са се отделили един от друг преди повече от 1000 години, дори за неспециалисти е очевидно сходството им:

Зичы пиослы азьлӧ таче нимъес сетизы: одӥг, кык, кунь, ныль. (удмуртски)

Руч пиянлы медводз татшӧм нимъяс сетісны: ӧтик, кык, куим, нель. (коми-зирянски)

Най-напред лисичетата бяха наречени: едно, две, три, четири.

Сравнение с други угро-фински езици[редактиране | редактиране на кода]

коми удмуртски фински унгарски български
те тон te ti вие
ми ми me mi ние
ме мон minä, mä én аз
кин кин ken ki кой
син синь silmä szem око
лы лы luu кост
кыв кыл kieli език
ним ним nimi név име
ныв ныл neiti момиче
чож чӥж setä чичо
ва ву vesi víz вода
му му maa земя
тӧв тол talvi tél зима
лым лымы lumi lom
„киша“
сняг
ӧтик одӥг yksi
(род.п. yhden)
едно
кык кык kaksi két две
куим куин kolme három три
нель ныль neljä négy четири
вит вит viisi
(род.п. viiden)
öt пет
квайт куать kuusi
(род.п. kuuden)
hat шест
сизим сизьым seitsemän седем
дас дас tíz десет
се сю sata száz сто

Влияние на съседни езици[редактиране | редактиране на кода]

Древните пермски племена са имали интинзивен контакт със индоевропейско население на степите. В по-късни времена пермските племена търгуват с ираноезичното население в Южна Русия и заемат от тях понятия свързани със селското стопанство (кӧн „коноп“, зӧр „овес“, сю „ръж“, майӧг „кол“, порсь „прасе“, курӧг „кокошка“, ӧш „бик“, ма „мед“, сов „сол“, турун „трева“, вурун „вълна“, гӧн „пух“), металообработването (емдон „стомана“, зарни „злато“, кӧрт „желязо“), отвлечени понятия (морт „човек“, зон „момче, син“, сьӧм „пари“, ньӧбны „купувам“, вузавны „продавам“, дыр „дълъг, време“, идӧг „ангел“, шуд „щастие“, небӧг „книга“), числа (се „сто“, сюрс „хиляда“).

Самостоятелно развитие на пермските езици[редактиране | редактиране на кода]

През ранното Средновековие контактите с ираноезичното население отслабват и около 9 век пермският език се разделя на 2 езика - коми и удмуртски.

По времето на Волжка България коми и удмурти контактуват с волжките българи.

През периода до 10-11 век, когато народа коми се преселва на север (в басейна на реките Луза, Сисола, Вичегда), в езика коми влизат думи от волжко-българския език като бус „прах“, вӧв „кон“, карта „конюшня“, колта „сноп“, кӧч „заек“, кушман „ряпа“, тусь „зърно“, чарла „сърп“, чипан „кокошка“, зеп „джоб“, куд „кутия“, кан „цар“, гоб „гъба“. През следващите столетия коми нямат повече контакти с тюркски народности, но попадат под влиянието на ненецкия език (в областта на еленовъдството), а след покръстването - под силното влияние на руския език. Удмуртският език изпитва доста силно татарско влияние, понеже удмуртите са включени в състава на Златната орда.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Угро-фински езици
угърски унгарски | хантийски | мансийски
пермски коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски
волго-фински марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹
саамски акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹
балто-фински естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски
Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език