Хантийски език

Хантийски език ханты ясанг
Страна	Русия
Брой говорещи	12 хил.
Систематизация по Ethnologue
Уралски Хантийски
Официално положение
Официален в	---
Контролиран от	---
Кодове
ISO 639-1	---
ISO 639-3	kca

Хантийският език (руско название: остяшки език) е езикът на хантите, живеещи в Ханти-Мансийски и Ямало-Ненецки автономен окръг и Томска област в Русия. Принадлежи към угро-финските езици. Има няколко диалекта, сред които обдорски, обски, иртишки, сургутски и вах-васюгски, които обаче се различават съществено и са неразбираеми помежду си.

Писменост

Използва вариант на кирилицата, въведен през 1937 година:

А а Ӓ ӓ Б б В в Г г Д д Е е Ё ё Ә ә Ӛ ӛ Ж ж З з И и Й й К к Ӄ ӄ Л л Л’ л’ М м Н н Ӈ ӈ О о Ӧ ӧ Ө ө Ӫ ӫ П п Р р С с Т т У у Ӱ ӱ Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ч’ ч’ Ш ш Щ щ Ъ ъ Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Граматични особености

Езикът е аглутинативен. Отношенията между частите на изречението се изразяват чрез наставки: например при имената: -ӈын (за двойствено число), -(ы)т (за множествено число), -a (за дателен падеж), -ны (за местен/творителен падеж). Сравни:

• хот "къща" (срв. унгарски ház, фински koto "дом" (висок стил))
• хотӈына "на двете къщи" (дателен)
• хотытны "при къщите" (местен)

Притежанието се изразява чрез наставки за единствено, двойствено и множествено число (има общо 27 форми). Например:

• мыс "крава"
• мысем "кравата ми"
• мысемын "двете ми крави"
• мысев "кравите ми"
• мыстатын "две от кравите ни"
• мысӈытув "нашите две крави"

Хантийският език е доста близък до унгарски. Сравни числителните имена:

• 1 - ит, ий - унг. egy
• 2 - катын - унг. kettő, két
• 3 - хутым - унг. három
• 4 - няты - унг. négy
• 5 - вет - унг. öt
• 6 - хут - унг. hat
• 7 - тапыт - унг.hét
• 8 - нювты, нывыт - унг. nyolc
• 9 - йиряӈ (= десет без едно?) - унг. kilenc
• 10 - яӈ - унг. tíz
• 20 - хус - унг. húsz
• 30 - хутымяӈ (три десетки) - унг. harminc
• 100 - сот - унг. száz

Хантийският и мансийският език са всъщност именително-винителни езици с новаторска морфологична ергативност. В ергативна конструкция подлогът и допълнението са в един и същ падеж в случай на непреходен глагол, докато при преходен глагол извършителят на действието се поставя в местен падеж (със значение на творителен).