Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Руска федерация Российская Федерация
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Официален език	руски(1)
Столица	Москва 55° 25′ 8″ с.ш., 37° 37′ 56″ и.д.
Най-голям град	Москва (10 390 000 души)
президент	Дмитрий Медведев
министър-председател	Владимир Путин
Площ - oбщо	на 1-во място 17 075 200 км2
Население - oбщо (2009) - гъстота	на 9-то място 140 100 000 8,5 д/км2
БВП - общо (2008) - на човек	на 7-мо място 2,225 трлн. $ 15 800 $
ИЧР	0,802 (висок) (на 67-мо място)
Валута	Руска рубла (RUB)
Часова зона - Лятно часово време	от UTC+2 до UTC+12 - от UTC+3 до UTC+13
Независимост - дата	8622[1]
Национален химн	Химн на Руската федерация
Интернет домейн	.ru .su 3
Телефонен код	+7
(1): Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия. (2): Летописная дата «призвания варягов», от которой традиционно отсчитывается начало непрерывной российской государственности; В современном виде Российская Федерация (РСФСР) была образована 7 ноября 1917 года. С 25 декабря 1991 года носит современное название. (3): Първият домейн на кирилица се очаква да бъден представен през 2008 - .рф

Русия (на руски: Росси́я), също Руска федерация (на руски: Росси́йская Федера́ция; съгласно чл. 1 от Конституцията на страната, наименованията Руска федерация и Русия са равнозначни)^[2] е най-голямата по територия държава в света.

Тя обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 16 държави по суша — 12 в Европа и 4 в Азия, и се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Общата дължина на държавните граници възлиза на 20 242 км. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Русия също така има излаз на Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км) и Финския залив (540 км), както и Каспийско море (920 км).

За година на основаване се счита 862, когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгород, и дава началото на Рюриковичите, които управляват Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували няколко големи държави, сред които са Волжка България и Киевска Рус, но образувалото се в началото на 15 век Велико Московско княжество завладява всички останали. В края на 17. и началото на 18 век руската държава започва завоевателни походи. Към края на 18 век Руската империя вече се простира на три континента — Европа, Азия и Северна Америка, включваща в себе си стотици различни народи, култури и вероизповедания. През 1917 избухва Октомврийската революция, в следствие на която самодържавието е свалено, а властта на императора — отнета. На власт идват болшевиките, водени от революционера Владимир Ленин. Малко след това се създава първата в света комунистическа държава — Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР), просъществувала до 1991 година. След разпада на СССР се появява съвременната държава, позната като Руска федерация.

Със своите 17 075 400 km², Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива една осма от територията на Земята. Със своите 142 млн. души население, тя е деветата страна по население. Русия притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси^[3], което я прави енергийна суперсила. Има най-големите запаси от гори и нейните езера съдържат приблизително една четвърт от световния запас на чиста, незаледена вода.

Русия е президентска република, където президентът има широки правомощия. В момента поста заема Дмитрий Медведев. Русия е на седмо място в света по Брутен Вътрешен Продукт за 2008 ($ 2,225 трлн.)^[4]. Армията ѝ е петата най-голяма в света, а ядреният арсенал е най-големият. Русия се счита за една от двете световни суперсили, заедно със САЩ^[5][6][7][8] и е членка на Г-8.

Съдържание 1 История 1.1 Ранна история 1.2 "Рус" 1.3 Велико Московско княжество 1.4 Руска империя 1.5 Съюз на Съветските Социалистически Републики 1.6 Разпадане на СССР и създаване на Руската Федерация 2 Държавно устройство и въоръжени сили 2.1 Въоръжени сили 3 Административно деление 4 Природа 5 Икономика 5.1 Селско стопанство 5.2 Промишленост 5.2.1 Енергетика 5.3 Транспорт 5.4 Комуникации 5.5 Туризъм 6 Население 6.1 Вероизповедания 6.2 Етнически състав 7 Култура 7.1 Архитектура 7.2 Литература 7.3 Музика 7.4 Кино 7.5 Кухня 7.6 Фолклор 7.7 Национални празници 8 Наука и технологии 9 Други 10 Източници 11 Външни препратки

[редактиране] История

Основна статия: История на Русия

[редактиране] Ранна история

Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена.

През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.

През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.

[редактиране] "Рус"

Днешна Русия може да бъде проследена до три първични "русии" - Киевската Рус, Новгородската Рус, и Московия. Смята се, че думата "Рус" е служила първоначално за описание на шведските викинги, които навлизат в контитентална Европа и в съюз с местните славяни, от които са наричани варяги, полагат основите на руската държавност. Но в крайна сметка, именно славяно-татарската "Московия" става най-силна и инкорпорира в себе си другите княжества.

[редактиране] Велико Московско княжество

През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост^[9][10][11]. Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност^[12]. През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.

През 13 век източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; Ледовото побоище, 1242 г.). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили в (Куликовската битка, 1380 г.; Противостоенето на Угра, 1480 г.).

През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право.

[редактиране] Руска империя

В началото на 17 век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. В средата на 17 век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър I (от края на 17 век— 1-та четвърт на 18 век) оказват значително влияние върху социално-икономическата и културна модернизация на страната и превръщането ѝ в световна велика сила. Петър предприема т.нар. "вестернизация", и нарежда създаването на нова столица по западноевропейски модел, която бива наречена на негово име — Петроград. В този период Руската империя също разширява значително територията си на изток и увеличава влиянието си в Азия.

Победата в Северната война 1700-1721 срещу Швеция дава излаз на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването през 16 век-19 век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток и влизането в състава на Русия на редица народи, се образува многонационална държава, обявена през 1721 г. за империя, Руската империя.

Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г. Селската реформа 1861 г. отменя крепостното право и премахва препятствията пред развитието на капитализма.

В края на 19 век - до началото на 20 век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Държавната дума на Руската империя (парламент).

Руско-японската война 1904—1905 г. способства за избухването на Революцията от 1905-1907 г. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918 г.

[редактиране] Съюз на Съветските Социалистически Републики

През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.

Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано със СССР.

През 1924 година ръководител на СССР става Йосиф Сталин. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Твърдото му управление се характеризира с масивна индустриализация, развитие на всички икономически и научни отрасли и превръщането на Съветския Съюз в световна суперсила, но на цената на милиони жертви. СССР участва във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция (след 1941) и въпреки милионите загинали цивилни и военни, побеждава Нацистка Германия. В следствие на това Източна Европа попада в сферата на влияние на Москва, а в тези държави е установен комунистически строй на управление. Това бележи началото на т.нар. Студена война между Източния блок и западните капиталистически държави, изразена чрез надпревара във въоръжаването и редица местни конфликти по целия свят.

През 50-те години СССР стартира космическа програма, която води до изстрелването на първия спътник в Космоса (1957), както и изпращането на човек там и връщането му на Земята (1961). Първата информация от друга планета е получена от сондата Венера 4, а сондата Луна 2 е първият направен от човека предмет, приземил се на друго небесно тяло.

Въпреки статута на суперсила, огромните ресурси и добре развитата икономика, СССР започва да отслабва в средата на 80-те години и постепенно загубва своето влияние както в Източна Европа, така и по света. Започнатата от Михаил Горбачов перестройка отключва лавинообразни процеси в държавата, които довеждат до колапс на социалистическата икономическа система. Появяват се движения за независимост в съветските републики, а СССР върви към своя разпад.

[редактиране] Разпадане на СССР и създаване на Руската Федерация

На 12 юни 1990 г. Събранието на народните депутати (на руски: Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверенитет на Руската федерация. През 1991 г. е учреден постът на президента.

В края на 1991 Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на съществуването на СССР и подписват „Съглашение за създаване на ОНД“ (8 декември 1991, Беловежска Пуща).

През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 г. е приета Конституцията на Руската федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.

Президент на новообразуваната страна е Борис Елцин, който идва на власт с големи очаквания от страна на народа. Въпреки това при неговото управление Русия изпада в икономическа криза, корупцията се разраства до изключително високи нива, стандартът на живот пада значително. Появяват се редица други тежки социални и политически проблеми. Преходът от планова към пазарна икономика е осъществен, но голяма част от държавните богатства попадат в ръцете на малка група хора - т.нар. олигарси.

През 1999 Елцин подава оставка заради събитията в Чечения и тежката икономическа криза. В последвалите избори за президент е избран Владимир Путин, чието енергично и твърдо управление успява да вдигне на крак руската икономика, и да превърне Русия отново в световен играч на геополитическата сцена.

[редактиране] Държавно устройство и въоръжени сили

Основна статия: Държавно устройство на Русия

Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която е приета през 1993 година.

Русия е полупрезидентска република, при която държавен глава е Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 6 години с всеобщо избирателно право при тайно гласуване).

Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума.

В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия.

Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.

Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.

Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.

Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.

В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.

От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ.

Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“.

Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.

Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

[редактиране] Въоръжени сили

Основна статия: Въоръжени сили на Руската федерация

Руската армия има обща численост от 1 130 000 души, което я прави петата най-голяма в света (преди нея са само тези на КНДР, Индия, САЩ и Китай). Тя наследява въоръжените сили на Съветския съюз, които до разпада му са най-многочислените и едни от най-високотехнологичните в света. От 1991 до края на 90-те години руската армия изпитва остър недостиг на ново оборудване и финансиране. Поддръжката за съществуващото оборудване също е снета до минимум. След 2000 година започва бързо възстановяване, и към днешна дата Русия отново разполага с добре въоръжена и организирана армия, включваща около 1400 модерни изтребителя (напр. МиГ-29, Су-27), 955 бомбардировача, около 23 000 танка, близо 22 000 далекобойни артилерийски системи, близо 50 подводници, около 100 надводни бойни кораба, 2500 ЗРК и други. Руската федерация притежава най-големият арсенал от ядрени оръжия, възлизащ на близо 7000 ядрени бойни глави. Стратегическите ракетни войски са оборудвани с общо 446 междуконтинентални ракети от 4 типа, най-далекобойната от които е Р-36МУТТХ с обсег над 15 000 километра. Русия, заедно със САЩ, е една от двете страни, разполагащи с голяма армада от военни космически спътници, и има собствени системи за противоракетна отбрана — А-135, С-400 и Антей 2500.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Русия

Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столица - Москва. В състава на Руската федерация влизат 86 равноправни юридически субекта:

• 21 републики:

• • Адигея
  • Бурятия
  • Кабардино-Балкария
  • Карелия
  • Мордовия
  • Тува
  • Чечения
  • Алтай
  • Дагестан
  • Калмикия
  • Коми
  • Северна Осетия
  • Удмуртия
  • Чувашия
  • Башкортостан
  • Ингушетия
  • Карачаево-Черкезия
  • Марий Ел
  • Татарстан
  • Хакасия
  • Якутия

• 7 края:

Приморски край, Хабаровски край, Красноярски край, Краснодарски край, Пермски край, Ставрополски край, Алтайски край.

• 48 области:

Амурска област, Архангелска област, Астраханска област, Белгородска област, Брянска област, Владимирска област, Волгоградска област, Вологодска област, Воронежска област, Ивановска област, Иркутска област, Калининградска област, Кемеровска област, Калужска област, Камчатска област, Кировска област, Костромска област, Курганска област, Курска област, Ленинградска област, Липецка област, Магаданска област, Московска област, Мурманска област, Нижегородска област, Новгородска област, Новосибирска област, Оренбургска област, Омска област, Орловска област, Пензенска област, Псковска област, Ростовска област, Рязанска област, Самарска област, Саратовска област, Свердловска област, Сахалинска област, Смоленска област, Тамбовска област, Тверска област, Томска област, Тулска област, Тюменска област, Уляновска област, Челябинска област, Читинска област, Ярославска област.

• 1 автономна област: Еврейска автономна област.

• 4 автономни окръга:

Ненецки автономен окръг, Ханти-Мансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Ямало-Ненецки автономен окръг.

Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.

• градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.

На 13 май 2000 г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Русия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 075 200 кв. км, почти два пъти по-голяма от САЩ и Китай по отделно и 1,7 пъти по-голяма от Канада. Заема северната част на Евразия, и се простира от централна Европа (анклавът Калининград) до северната част на Тихия океан (полуостров Камчатка).

Русия граничи с 16 държави по суша. Границите имат следната дължина:

• Казахстан — 6846 км
• Китай — 3645 км
• Монголия — 3441 км
• Украйна — 1576 км
• Финландия — 1313 км
• Беларус — 959 км
• Грузия — <723 км
• Полша — 432 км
• Латвия — 292 км
• Естония — 290 км
• Азербайджан — 284 км
• Литва — 227 км
• Норвегия — 196 км
• Северна Корея — 17,5 км
• Абхазия (частично призната)
• Южна Осетия (частично призната)

Територията на Русия е заета от разнообразни природни зони — от пустинните брегове на Каспийско море до полярните ледове на Новая земля и Новосибирските острови. Широко застъпени са степите, тайгата и тундрата. В европейската част растителността е предимно широколистна.

Релефът е разнообразен. Около 70% от територията са заети от равнини – най-вече Източноевропейската равнина, в пределите на която са Валдайски, Средноруски, Приволжки и др. ниски възвишения, както и Окско-Донска, Прикаспийска и др. низини.

Източна граница на Източноевропейската равнина е планинската система Урал с най-висока точка вр. Народная (1895 м). На изток от Урал са Западносибирската равина, Средносибирското плато и Якутската равнина.

Планински области заемат източните и южните части на страната - северните части на Голям Кавказ, където се намира и най-високата точка в Русия - връх Елбрус - 5642 м, Южносибирските планини, включващи Алтай (с най-висок връх - Белуха- 4506 м), Западен и Източен Саян.

По дължина на Тихоокеанското крайбрежие са планините на Камчатка (вулканът Ключевская Сопка - 4750 м) и Курилските острови с активно действащи вулкани. В крайната североизточна част има и фиорди.

Климатът е континентален, в северните райони - рязко континентален, а в Далечния изток - умерен, мусонен. В по-южните райони е топъл.

Средните температури през януари са между 0 до -5°С в европейската част, до -40 С и -50° С в Якутия. През юли температурите са от 5 С в Северен Сибир до 24-25°С в Прикаспийската низина. В Чукотка са били измервани и температури от порядъка на -60 — -70 градуса през зимата.

Валежи - до 2000 мм в Алтай и Северен Кавказ, до 1000 мм в Далечния изток, 700 мм в европейските равини.

Най-големите реки в Русия са Северна Двина, Печора, Енисей, Лена, Индигирка, Колима (към басейна на Северния ледовит океан), Амур, Анадир (към Тихия океан), Дон, Кубан, Нева (към басейна на Черно море и Атлантическия океан) и Волга (към Каспийско море).

Основните езера в страната са Каспийско море, Байкал, Ладожко езеро, Онежко езеро и др. Част от водните запаси се съдържат под формата на лед в глетчери и по високите върхове.

Растителност - арктическа, тундрова, лесотундрова, степна, смесени гори /заемат около 65% от площта на страната/. Областите с вечна замръзналост в северните части заемат около 10 млн.кв.км. Тундровата растителност е оскъдна — предимно листнати мъхове и лишеи. От иглолистните видове най-разпространени са смърч, ела, бор и лиственица. От широколистните — дъб, ясен, габър, бреза и явор.

Фауната също е много разнообразна, сред животинските видове често срещани са сърни, вълци, лисици и северни елени. По-редки са камилите и тигрите.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Русия

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Икономиката ѝ е уникална с това, че се формира около ядрото на бивша комунистическа суперсила — Съветския съюз.

В последните 10 години Русия подържа голям икономически растеж - средно 7% на година след голямата криза през 1998. БВП (ППС) се изчислява на $2,225 трилиона за 2008 година, седмият най-голям в света. Преди Русия по този показател са само Великобритания, Германия, Индия, Япония, Китай и САЩ. Икономическият растеж се базира както на повишените цени на минерали, нефт и газ на световните пазари, така и на повишена вътрешна търговия с основни продукти. За 2008 средната работна заплата в Русия е около $640 на месец - осемкратно увеличение в сравнение с 2000 година, когато е била едва $80 на месец.^[15]

[редактиране] Селско стопанство

Селското стопанство задоволява потребностите на страната с най-необходимите продукти, и генерира 10,2% от БВП. Русия е постигнала аграрна независимост. Отглеждат се пшеница, овес, ечемик, просо, ръж, царевица, ориз, грах, захарно цвекло, лен, слънчоглед, картофи, плодове и зеленчуци. Наличието на черноземни почви благоприятства развитието всички видове зърнени култури. Също както всички останали икономически отрасли, земеделието претърпява крах след разпада на СССР и отмяната на колективните стопанства, но леснодостъпните заеми за земеделците и бързото развитие на икономиката спомагат за активното възстановяване на селскостопанската дейност.

Развито е и животновъдството - отглеждане на едър рогат добитък, свине, кози, северни елени, птици и др. Като цяло селското стопанство е със сравнително ниска производителност, но се забелязва напредък в последните години.

[редактиране] Промишленост

Руската федерация разполага с огромни запаси от всички видове полезни изкопаеми и минерали. Добиват се злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др. Русия е на първо място в света по добив и преработка на диаманти. Близо 10% от работоспособното население, квалифицирано за промишлена дойност, е заето в областта на металургията. Металургичната дейност осигурява достатъчно суровини за пълноценно развитие на всички видове промишлени отрасли.

Развити са химическа промишленост, машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобуси, трактори и други селскостопански машини, електроника и електротехника, атомни реактори, жп вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др.

Електронната промишленост е от голямо значение, и осигурява високотехнологични компоненти за други два стратегически отрасъла — оръжейната и космическата промишленост. Русия е износител номер 1 на оръжия за целия свят.

Повечето предприятия са с остаряло оборудване, но в процес на модернизация.

[редактиране] Енергетика

Русия е енергийна суперсила и притежава най-големите запаси от природен газ в света, и едни от най-големите нефтени запаси. Съответно най-добиваната суровина е нефтът (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив), следван от природния газ (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м³, годишен добив) и въглищата (245 милиона тона годишен добив). Един от най-големите потребители на руски газ е Европа, която бива снабдявана чрез система от няколко газопровода. Някои държави, като България и Финландия, употребяват само газ от Русия.^[16] Китай, Южна Корея и Япония от своя страна са едни от най-големите консуматори на руски нефт. В страната съществуват 11 атомни електроцентрали с общо 32 ядрени реактора. През 2005 година капацитетът на ядрените реактори е бил общо 21,244 гигавата. През същата година общото производство на електричество е възлизало на 951 теравата, на четвърто място в света. Русия разполага и с вторите по големина в света запаси от въглища, оценени на 157 милиарда тона. Геотермалната енергия също е развита, най-вече в Далечния изток и Камчатка. През 2003 руското правителство одобрява нова енергийна стратегия, целяща модернизация, подобряване на ефективността на мрежата, намаляване на вредата върху околната среда и постигане на устойчиво развитие до 2020.

[редактиране] Транспорт

Основна статия: Транспорт в Русия

Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги ) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Железопътните линии на Руската федерация са с обща дължина от 87 157 километра, на второ място в света след САЩ. Транссибирската железопътна линия е също една от най-дългите линии в света. Най-дългите жп-маршрути в света — Киев-Владивосток и Москва-Пхенян използват транссибирската железопътна линия в по-голямата си част. Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Седем града разполагат с метро — Москва, Санкт Петербург, Нижний Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан. Има проекти за изграждане на метрополитени в Омск, Челябинск и Красноярск.

Общата дължина на пътната мрежа възлиза на 933 000 км, от които 754 984 км са асфалтирани. Броят на пътно-транспортните произшествия е много висок, но на жители той е по-нисък от броя в Китай, Индия и САЩ. Из цялата страна са разпръснати 1260 летища и 47 вертолетни площадки. Аерофлот е основният авиопревозвач и една от най-старите авиокомпании в света, основана през 1923. Търговския флот възлиза на 1074 кораба. Водните пътища на Русия са с дължина около 102 000 км.

Дължината на газопроводите е близо 160 000 км, на нефтопроводите — 75 000 км. Има и тръбопроводи за други видове продукти с обща дължина над 14 000 км.

[редактиране] Комуникации

Основна статия: Комуникации в Русия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Туризъм

[редактиране] Население

Основни статии: Население на Русия, Народи в Русия и Руснаци

Населението на Руската Федерация възлиза на около 140 700 000 жители. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.

Възрастова структура (2008 г.):

• 0-14 г. - 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254);
• 15-64 г. - 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102);
• 65 г. и повече: - 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673).

[редактиране] Вероизповедания

Основна статия: Религия в Русия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Основната религия в Русия е руското православно християнство. Около 70% от населението се самоопределят като православни, но сравнително малка част от тях посещават църква. Информацията за останалата част от населението е противоречива, но се приема, че повечето от тях са мюсюлмани (5—15%) и атеисти. Малка част са будисти, евреи, католици и протестанти.

[редактиране] Етнически състав

Според преброяването от 2002 година, 79,8% от населението на Русия се състои от етнически руснаци. В Русия обаче живеят близо 160 други етнически групи и местни народи, често с много разнообразни вероизповедания. Други по-големи групи са татарите (ок. 5 550 000), украинците (ок. 2 943 000), башкирите (ок. 1 674 000), чувашите (ок. 1 637 000) и чеченците (ок. 1 360 000). В руската федерация има и няколко значителни етнически групи, които не са местни — унгарци, чехи, албанци, японци и румънци (общо около 44 000), както и около 100 000 африканци. Като цяло всички етнически групи говорят руския език паралелно с майчиния. Майчините езици в страната също са изключително разнообразни, и в Русия сред различните народи се говорят няколко основни групи езици:

• Индоевропейски езици
• Тюркски езици
• Монголски езици
• Тунгусо-манджурски езици
• Фино-угрикски езици
• Самоедски езици
• Семитски езици
• Чукотско-камчатски езици
• Кавказки езици

Значителен брой хора говорят корейски език, виетнамски език и ескимоски език.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Русия

[редактиране] Архитектура

Основна статия: Руска архитектура
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Руската архитектура има няколко значителни периода на развитие, като в по-ранните е ясно изразена в облика на православните църкви и някои крепости. Ранната руска архитектура е силно повлияна от Византия. Днес обаче са запазени много малко светски сгради със средновековен облик, като една от тях е двореца на Андрей Боголюбски. След края на монголската доминация над руските земи настъпва разцвет на строителството. При управлението на Иван III в Русия са поканени редица архитекти от Венеция и Флоренция, които оформят множество сгради, вплитайки италиански ренесансови мотиви. Една от тях е московския кремъл, чийто кули обаче са били построени по-късно. При Петър Велики, под влиянието на барока са построени някои от най-красивите сгради в тогавашната столица Петроград. Заформя се т.нар. Петровски барок. След свалянето на монархията и създаването на СССР архитектурните стилове се променят коренно. Запланувани биват градове с огромни улици и здания, в основно архитектурно течение се превръща т.нар. конструктивизъм. След това започва да се заформя и сталинистката архитектура, наричана понякога и сталинистка готика заради определени специфични елементи. Типичен пример за такова строителство е сградата на Московския държавен университет.

[редактиране] Литература

Основна статия: Руска литература

Руската литература е книжнината, издадена в Русия или от руски емигранти, както и рускоезичната литература, написана от няколко независими нации по времето на Руската империя или на Съветския съюз. С разпадането на СССР някои нации и култури излизат със становище, че различни съветски писатели, които са писали на руски език, принадлежат към етно-културни общности, различни от руската. Староруската литература се състои от няколко разпръснати произведения, написани на староруски език (известен още като древноруски). Анонимни творби от този период включват Слово о Полку Игореве и Моление Даниила Заточника. Т.нар. жития святых (жития на светците) са често срещан жанр в староруската литература. Вестернизацията на Русия, свързвана най-често с имената на цар Петър Велики и царица Екатерина Велика, съвпада с обновяването на руската азбука и на увеличена търпимост към идеята за използването на народния език за общи литературни цели. В началото на 18 век автори като Дмитрий Кантемир, Василий Тредяковски и Михаил Ломоносов положили основата на пътя, по който по-късно щели да минат поети като Гаврила Романович Державин, драматузи като Александър Петрович Сумароков и Денис Фонвизин и прозаици като Николай Карамзин и Александър Радищев. Романтизмът през 19 век благоприятства за процъфтяването на поезията, именно това е "златния век" на руската литература. В този период творят Василий Жуковски, Александър Пушкин, Алексей Константинович Толстой и Михаил Лермонтов — световно признати поети, както и прозаиците Иван Тургенев, Николай Гогол, Лев Толстой и Фьодор Достоевски, който е считан от някои критици за най-добрия романист на всички времена. Началото на 20 век е определяно като "сребърна епоха" с творбите на Анна Ахматова, Борис Пастернак и Владимир Маяковски. Съветизацията на Русия оказва влияние върху литературата след 1917. Максим Горки, нобеловият лауреат Михаил Шолохов, Валентин Катаев, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Илф и Петров стават известни като автори на съветска литература. Докато социалния реализъм получава подкрепата на СССР, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман тайно продължават класицистическата традиция на руската литература, пишейки „под масата“, като за тях е невъзможно такива творби да бъдат издадени докато са живи. Братята Серапион настояват на правото да творят литература, която да бъде независима от политическата идеология, и това води до конфликт между тях и правителството. Властта не толерира и експерименталното изкуство на групата Обериу. Междувременно емигранти като нобеловия лауреат Иван Бунин, Александър Куприн, Андрей Бели, Марина Цветаева и Владимир Набоков продължават да творят успешно в чужбина. В следсталинова Русия социалният реализъм остава единственият разрешен стил. Александър Солженицин и Варлам Шаламов публикуват някои свои творби в края на 60-те години. Според някои, Социалният критицизъм става известен когато братя Стругацки започват да го използват. Развива се и т.нар. бардова поезия. Малко преди разпадането на Съветския съюз автори като Йосиф Бродски и майсторът на разказите Сергей Довлатов се радват на успех на запад, но славата им в СССР се ограничава само до самиздат.

[редактиране] Музика

Основна статия: Музика на Русия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Подобно на останалите изкуства в Русия, музиката е изключително разнообразна. В исторически план тя се дели на руска класическа музика, съветска музика и пост-съветска руска музика. Михаил Глинка (1804—1857) е един от първите значителни руски композитори, чийто опери Иван Сусанин и Руслан и Людмила стават световноизвестни. Въпреки това първата руска опера е Любовникът магьосник на Иван Керцели, поставена в Москва през 1772 година. Започва бурен период на развитие за руската опера, кулминацията на който са годините на т.нар. "Могъща петорка" — Мили Балакирев, Николай Римски-Корсаков, Модест Мусоргски, Александър Бородин и Цезар Кюи, които творят заедно между 1856 и 1870, формирайки изцяло руска романтична музика, различна от тази на стандартните европейски музикални школи. Те са едно от най-важните звена на националния романтизъм в Русия. Творби на тези композитори са оперите Борис Годунов, Княз Игор (включваща известните Половецки танци) и Хованщина, симфоничната сюита Шехерезада, както и източната фантазия за пиано Исламей. Голям представител на руския романтизъм е и Пьотр Илич Чайковски, известен най-вече с балетите си Лешникотрошачката и Лебедово езеро, както и операта Евгений Онегин. Неговият западен музикален стил го отделя от Петорката, но той поддържа добри отношения с тях. Сергей Рахманинов създава голям брой виртуозни творби за пиано. След края на Романтизма руската музика продължава да е на високо ниво с творбите на Сергей Прокофиев, Игор Стравински, Александър Скрябин, Дмитрий Шостакович и Алфред Шнитке. Освен с композиторите, Русия е известна и с виртуозни изпълнители като оперния певец Фьодор Шаляпин, пианистите Святослав Рихтер и Владимир Хоровиц, цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган, виолончелистът Мстислав Ростропович и виолистът Юри Башмет. По времето на СССР, музиката не е толкова идеологически повлияна, колкото литературата. През 1922 Давид Парнах основава първия съветски джаз-оркестър, който се радва на голяма популярност. Исак Дунаевски също има заслуга за популяризирането на този стил, прилагайки го във филма на Григорий Александров Веселите приятели (1934). Олег Лундстрьом за дълго време е един от най-известните джаз-изпълнители в СССР. В края на 60-те се появяват т.нар. "съветски бардове" — певци-китаристи, изпълняващи лесно запомнящи се песни. Едни от най-популярните стават Булат Окуджава, Владимир Висоцки и Юри Визбор. По време на перестройката се появяват първите рок-групи, като "Кино" (с Виктор Цой), "Аквариум" и др. След разпада на Съветския Съюз руската музика навлиза в кратък период на упадък, но в последно време Дима Билан и дуета "Тату" придобиват световна известност.

[редактиране] Кино

Основна статия: Руско кино
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Кухня

Основна статия: Национална кухня на Русия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Фолклор

Основна статия: Руски фолклор
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Руският фолклор до голяма степен се застъпва със славянската митология, поради което има общи черти с народните предания в други славянски страни. Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог. По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун. В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора. Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н. Сред главните богове на славяните бил и Род, също наричан Див или Дий. Според славянската митология той създал Вселената и световете, и уредил всичко в тях чрез божествения закон Правда. На Правдата трябва да се подчинява всичко и всеки — и богове, и хора, и духове, и материална и нематериална природа. В Русия има стотици предания за богатирите — благородни воини, чийто еквивалентен образ в Западна Европа през Средновековието е странстващият рицар.

Руският фолклор обаче не се ограничава само до славянските предания и легенди. Наличието на стотици народи е предпоставка за разпространението и на други митологии, например инуитската, която съдържа редица принципи на шаманизма и анимизма. В монголската митология, запазена най-вече сред бурятите и алтайските народи, Бай Юрген и Есеге са изначалните божества, създали света, и също има мотив за световното дърво. Някои от сибирските шамански практики обаче са вече изчезнали, като например тези на нганасаните. Един от основните им ритуали е т.нар. прочистване на палатката, където шаманът прави жертвоприношение веднага след края на полярната нощ. Народ с добре запазени фолклорни традиции са нанайците в Далечния изток.

[редактиране] Национални празници

Национален празник на страната е Денят на Русия - 12 юни.

Официални празници са също:

• Новогодишните празници — 1, 2, 3, 4 и 5 януари;
• Рождество Христово — 7 януари;
• Денят на защитника на Отечеството — 23 февруари;
• Международният ден на жената — 8 март;
• Празникът на пролетта и труда — 1 май;
• Денят на Победата — 9 май;
• Денят на народното единство — 4 ноември.

[редактиране] Наука и технологии

Русия има традиции в областта на науката, най-вече физиката, математиката, биологията, медицината и химията, датиращи още от имперската епоха. Руската академия на науките е основана през 1724 с помощта на Готфрид Лайбниц, под ръководството на Петър Велики. Един от най-ранните и известни академици на РАН е Витус Беринг, първият европеец, стъпил в Камчатка, Алеутските острови и Аляска. Михаил Ломоносов е един от пионерите в химията в Руската империя. Първата употреба на етер като упойка е осъществена от Николай Пирогов. Сергей Прокудин-Горски разработва цветната фотография по време на управлението на последния руски император, Николай II.

По времето на СССР за науката биват отделяни много средства, но някои от най-големите руски учени — като Георги Гамов, бягат от страната в следствие на репресиите на Сталин. Сред най-известните руски изобретатели от съветската епоха са Михаил Герасимов (създателят на основните методи за възстановяване на човешки облик чрез изучаване на скелетни останки), Дмитрий Максутов (Телескоп на Максутов, през 1941), Дмитрий Гарбузов (първия лазерен диод с продължителна вълна — устройство, считано за първата разработена нанотехнология) и Николай Басов (изобретява лазера едновременно с Чарлз Хард Таунс, и двамата получават Нобелова награда). Един от най-големите и най-стари институти за ядрени изследвания се намира в Дубна. Големи съоръжения за геофизични и атмосферни изследвания са йоносферните нагреватели в комплекса Сура, край Мончегорск и Горки. Оптико-електронният комплекс Окно, въведен в експлоатация през 2004, осигурява денонощно наблюдение на Космоса.

Към края на Втората световна война ракетните технологии се очертават като едни от най-важните средства за военно и научно надмощие. СССР им отделя голямо внимание, благодарение на което е създадена и първата в света зенитно-ракетна система (С-25, 1954). В следствие на усиленото разработване на различни видове балистични ракети, в Съветския съюз стартира първата в света космическа програма. В края на 50-те под ръководството на Сергей Корольов са отбелязани няколко важни постижения — първата междуконтинентална балистична ракета (Р-7), изстрелването на Спутник (1957), изпращането на живо същество в Космоса (кучето Лайка, 1957), както и първият човешки предмет, приземил се на друго небесно тяло (Луна 2, 1959). Кулминацията на съветските усилия за покоряване на космическото пространство е полетът на Юрий Гагарин през 1961 — първият човек, успял да напусне Земята и да се завърне обратно. След като САЩ осъществяват първото кацане на човек на Луната през 1969, СССР започва програма за изпращане на робот там. Луноход 1 се приземява и изпълнява мисията си успешно на Луната през 1970, превръщайки се в първия робот, достигнал друг свят.

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

1. ↑ According to the Russian Primary Chronicle; „Tale of Bygone Years:“. Посетен на 2008-06-24
2. ↑ „The Constitution of the Russian Federation“. From Article 1: Имената „Русия“ и „Руска Федерация“ да са равни.. Посетен на 2007-12-26
3. ↑ Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007. „Russia“. Посетен на 2007-12-26
4. ↑ CIA - The World Factbook, GDP Rank Order
5. ↑ Spiegel - A Former Superpower Rises Again
6. ↑ Telegraph - Russia on the march - again
7. ↑ FindArticles.com - The Remaking of a Superpower
8. ↑ RussiaProfile.org - The re-Emerging Russian Superpower
9. ↑ В сайта bg-history.info
10. ↑ Проф. Осип Бодянски, статията „О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский“, публикувана в Журнал Министерства народного просвещения, брой 6, 1843 г.
11. ↑ [http://biblyaz.narod.ru/vyp3/2/797-890.html АКАДЕМИЯ НАУК СССР ИНСТИТУТ РУССКОГО ЯЗЫКА БИБЛИОГРАФИЧЕСКИЙ УКАЗАТЕЛЬ ЛИТЕРАТУРЫ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ]
12. ↑ Списание „Европа 2001“, бр. 1, година Xi, 2004 г., стр. 24.
13. ↑ Osbourne, Andrew, World leaders gather as Russia remembers. The Age
14. ↑ Рожнов, Константин, Who won World War II?. BBC. Russian historian Valentin Falin
15. ↑ "Russians weigh an enigma with Putin’s protégé
16. ↑ Енергийна зависимост в проценти

[редактиране] Външни препратки

• Interfax.com — новинарска агенция в Москва.
• Кремлин — официалният уебсайт на Президента на Руската Федерация.
• Gov.ru — официален уебпортал на правителството.

п • б • р Страни и територии в Европа Държави Австрия • Азербайджан5 • Албания • Андора • Армения5 • Беларус • Белгия • Босна и Херцеговина • България • Ватикан6 • Германия • Грузия5 • Гърция • Дания • Естония • Испания2 • Ирландия • Исландия • Италия • Казахстан1 • Кипър5, 6 • Латвия • Литва • Лихтенщайн6 • Люксембург • Македония • Малта • Молдова • Монако • Норвегия • Обединено кралство • Полша • Португалия2 • Румъния • Русия1 • Сан Марино • Сърбия • Словакия6 • Словения • Турция1 • Украйна • Унгария • Финландия • Франция2, 3, 4 • Холандия • Хърватия • Черна гора • Чехия6 • Швейцария • Швеция Зависими територии Акротири и Декелия5 • Гибралтар • Гърнси • Джърси • Ман • Фарьорски острови Непризнати държави Абхазия5, 6 • Косово6 • Нагорни Карабах5 • Приднестровие • Северен Кипър5, 6 • Южна Осетия5, 6 1Частично в Азия     2Частично в Африка     3Частично в Южна Америка     4Частично в Северна Америка     5Понякога категоризирана в Азия     6Частично призната

п • б • р Страни и територии в Азия Държави Азербайджан4 • Армения4 • Афганистан • Бангладеш • Бахрейн • Бруней • Бутан • Виетнам • Грузия4 • Египет2 • Израел6 • Източен Тимор5 • Индия • Индонезия3 • Ирак • Иран • Йемен2 • Йордания • Казахстан1 • Камбоджа • Катар • Кипър4, 6 • Киргизстан • Китай6 • Кувейт • Лаос • Ливан • Малайзия • Малдиви • Мианмар • Монголия • Непал • ОАЕ • Оман • Пакистан • Папуа - Нова Гвинея5 • Русия1 • Саудитска Арабия • Северна Корея6 • Сингапур • Сирия • Таджикистан • Тайланд • Туркменистан • Турция14 • Узбекистан • Филипини • Шри Ланка • Южна Корея6 • Япония Зависими територии Акротири и Декелия4 • Кокосови острови • Рождество Непризнати държави Абхазия4, 6 • Нагорни Карабах4 • Палестина6 • Северен Кипър4, 6 • Тайван6 • Тамил Илам • Южна Осетия4, 6 1 Частично в Европа     2 Частично в Африка     3 Частично в Океания     4 Понякога категоризирана в Европа     5 Понякога категоризирана в Океания     6Частично призната

п • б • р Страни от Общността на независимите държави (ОНД) Азербайджан • Армения • Беларус • Казахстан • Киргизстан • Молдова • Русия • Таджикистан • Туркменистан1, 2 • Украйна1, 3 • Узбекистан 1 не е ратифицирала устава на ОНД     2 от 2005 е само асоцииран член     3 не се смята за член на ОНД, но участва в някои нейни дейности

п • б • р Организация за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) Членове Албания • Армения • Азербайджан • България • Грузия • Гърция • Молдова • Румъния • Русия • Сърбия • Турция • Украйна Наблюдатели Беларус • Хърватия • Чехия • Франция • Германия • Израел • Италия • Полша • Словакия • Тунис • САЩ • Австрия • Египет • Международен черноморски клуб • Energy Charter • Черноморска комисия • Европейска комисия

п • б • р Групата на осемте (Г-8) Членове Обединеното кралство  • Германия  • Италия  • Канада  • Русия  • САЩ  • Франция  • Япония Допълнително представени Европейски съюз