Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руска федерация
Российская Федерация
Знаме на Русия
Герб на Русия
(знаме) (герб)
Национален химн: Химн на Руската федерация
Русия на картата на света
Русия на картата на света
География и население
Площ 17 098 242 (без Крим), 17 125 242 (с Крим) km²
(на 1-во място)
Води 13(вкл. блатата)%
Столица Москва
55°25′08″ с. ш. 37°37′56″ и. д. / 55.418889° с. ш. 37.632222° и. д.
Официален език руски(1)
Население (пребр., 2012) 143 300 000
(на 8-то място)
Гъстота на нас. 8,3 д./km²
(на 217-то място)
Управление
Форма полупрезидентска република
президент Владимир Путин
министър-председател Дмитрий Медведев
История
Събития Година
Основаване на
Киевска Русия
862
Разпадане на
Киевска Русия
1139
Обединение на
Руските княжества
16 януари 1547 г.
Начало на
Руска империя
22 октомври 1721 г.
Създаване на РСФСР 17 ноември 1918 г.
Основаване на СССР 30 декември 1922 г.
Икономика
БВП (ППС, 2012) 2,512 трлн. $
(на 6 място)
БВП на човек (ППС) 17 709 $
(на място)
БВП (ном., 2012) 2,029 трлн. $
(на 8 място)
БВП на човек (ном.) 14 247 $
ИЧР (2011) Повишение 0, 755 (висок)
(66)
Валута руска рубла (RUB)
Други данни
Часова зона от UTC+2 до UTC+12
Код по ISO RU
Интернет домейн .ru
.su
.рф
Телефонен код +7
Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.
(2): Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.

Русѝя (на руски: Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (на руски: Росси́йская Федера́ция)[1] е държава в Евразия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави — с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 км[2]. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Има излаз на Каспийско море (920 км), Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км), вкл. Финския залив (540 км). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 143 млн. души население тя е 8-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси, на 1-во място в света е по добив на нефт и природен газ.[3] Често определяна като енергийна суперсила от запада. .[4] [5] [6] Русия има най-обширните горски масиви в Европа и в света,[7] а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.[7]

Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 год. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента — Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.

През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) — първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част - Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация.

Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. В момента президент е Владимир Путин.

Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт за 2011 г. ($ 2,383 трлн.)[8], разполага с 5-те по численост въоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.[9] Русия е велика сила - постоянен член на Съветa за сигурност на ООН, член на Г-8, Г-20, Съветa на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21-ви век отново заявява претенциите си да бъде суперсила. [10][11]

Етимология на името[редактиране | edit source]

Името Русия произлиза от Рус - средновековен държава, населена предимно с източни славяни. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите й я наричат „Русская Земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името Киевска Рус от съвременната историография. Самото име Рус идва от народът Рус - група от варягите (евентуално шведските викинги),[12][13] които основават държавата Рус (Русь).

Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от византийското обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία Rossia (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.[14]

Стандартният начин на обръщение към гражданите на Русия е „руснаци“.

География[редактиране | edit source]

Разположение и граници[редактиране | edit source]

Физическа карта на Русия
Тайга край град Верхоянск, Източен Сибир

Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада.[15] Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ. [16][17]

Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.[18] На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km), Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) и Украйна (1576 km), както и излаз на Балтийско море.[18] На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).[18]

На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km).[18] Южната граница на страната в Азия е с Казахстан (6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния Изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).[18]

На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море.[19] На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска.[20] На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.[19]

Релеф и води[редактиране | edit source]

Източноевропейската равнина с река Волга край град Уляновск

Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m.[21] По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока.[22] Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.[23] В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева в Балтийско море.[24] Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-голямите реки в този район са Северна Двина и Печора.[25][26]

Връх Елбрус, най-високата точка на Русия

В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m).[27] За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.[28]

Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей.[29] На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.[30]

В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянския хребет (2389 m) и хребета Черски (3147 m), както Яно-индигирската и Колимската низина.[31] Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима.[31] Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположение планините Алтай (4506 m), Саян (3492 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,[32] съдържащо над една пета от всички повърхностни несолени води в света.[33] То се отводнява от река Ангара, приток на Енисей.[34]

На изток Сибир граничи с руския Далечен Изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир.[35] В южната част на руския Далечен изток се намира басейна на река Амур и планините Сихоте Алин (2090 m).[35][36]

Климат[редактиране | edit source]

Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от Индийския и Тихия океан, докато равнините на запад и север я откриват за арктическо и атлантическо влияние.[37] Валежите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в Северен Кавказ.[37] В почти цялата страна зимните валежи са във вид на сняг, като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на Европейска Русия до 250 в най-студените части на Сибир.[37]

Най-гъсто населените части на Русия - основната част от Европейска Русия и южните части на Западен Сибир и Далечния Изток - имат влажен континентален климат.[38] Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики - студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.[38] Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния Изток, където под влияние на мусоните зимата е значително по-суха от лятото.[38]

В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния Изток климатът е субполярен, характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.[38] Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,[38] където са регистрирани най-ниските температури в Северното полукълбо - до -67,7 °C, измерени в при Верхоянск и Оймякон.[39] Под влияние на Азиатския максимум валежите в източната част на Южен Сибир и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени - до 60 mm годишно.[38]

Крайбрежието на Северния ледовит океан и руските острови в него имат полярен климат.[38] На юг крайбрежието на Черно море има влажен субтропичен климат с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от Каспийско море, както и някои райони в Южен Сибир, имат студен степен климат.[38]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

  Арктическа пустиня   Тундра   Алпийска тундра   Тайга   Планинска гора   Широколистна гора   Степ   Полупустиня

Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство Палеарктика, като попада в няколко биогеографски региона.[40] Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от арктически пустини, почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна - главно китоподобни, перконоги, бели мечки и птици от семейство Кайрови.[41] По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на тундрата - на север растат предимно мъхове и лишеи, на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част дори групи дървета.[41] Освен северните елени, типични за тундровата фауна са полярната лисица, овцебика, лемингите, полярната сова.[41] Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри.

Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия - тайгата, зона на иглолистни гори, заемаща основната част от Сибир и Далечния Изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са смърчът и елата, на по-сухи почви и борът, като източно от Енисей, където климатът е по-суров, смърчът е изместен от лиственицата. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от блата. Характерни животни са лосът, кафявата мечка, росомахата, вълкът, ондатрата, както и традиционно ловуваните за кожи самур, хермелин и катерици.[41]

В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от смесени и широколистни гори, в които типични широколистни дървета са дъбът, липата, брезата и трепетликата, а характерни животни - сърните, вълците, лисиците, катериците и златките. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния Изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и бряст и характерна за региона фауна - сибирски тигър, петнист елен, хималайска мечка, енотовидно куче, амурска котка.[41]

В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в степи с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове гризачи, степни вълци, лисици, а в Сибир - и манули. Низините край Каспийско море имат полупустинен характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.[41]

Русия има най-големите резерви на гори в света,[42] наричани „белите дробове на Европа“.[43] В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в Червената книга на Руската федерация.[44] В Русия има 41 национални парка и 101 резервата с обща площ около 335 хиляди квадратни километра,[45] включително 41 биосферни резервата.[46]

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от ранния палеолит, като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,[47] а Homo sapiens се появяват преди около 50 хиляди години.[48] Според преобладаващото мнение, предшествениците на индианците се заселват в Америка преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.[49] Неолитът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядконаселени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.[50]

През неолитната и халколитната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия - индоевропейската в европейските степи,[51] уралската по средното течение на Волга и района на Урал[52] и тюркската в Южен Сибир.[53] През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в Средиземноморието, Близкия Изток и Китай и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи - скитите и по-късно сарматите в южната част на Европейска Русия[54][55], енисейските киргизи и динлин в Южен Сибир,[56][57] сушън в Далечния Изток.[58]

През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко гръцки колонии, които стават основа на просъществувалото до края на IV век Боспорско царство.[59] От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на хунну.[60] В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат хуните, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните алани.[61] През V-VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата Жоужан, който изтласква към степите на Европейска Русия савирите и някои огузки племена.[62]

В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на Аварския каганат, а тези в Сибир - на Тюркския каганат, който към края на века се разширява до Азовско море.[63][64] През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко Велика България,[65] последвана от Хазарският каганат.[66] По същото време по средното течение на Волга възниква Волжка България,[67] а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от Уйгурския и Кимакския каганат.[68][69] През VII век в Хазарския каганат навлизат унгарците, които през следващото столетие се изселват на запад.[70]

В началото на IX век варягите и свързваната с тях етническа група рус образуват Руския каганат - мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното угро-финско, а в най-западните области и славянско население.[71][72] През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от Рюрик - неговите потомци управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.[73] През 884 година наследникът на Рюрик Олег превзема Киев, поставяйки началото на Киевска Рус, държава с център в днешна северна Украйна, която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.[74]

В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.

Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.[75] Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.[76] През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.

Възходът на Москва[редактиране | edit source]

Противостоенето на Угра, руска миниатюра от 16 век

През 13 век източнославянските княжества, Волжко-камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; битката на Чудското езеро, 1242 г.). Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.

През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество.[77] След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество.[78] Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право.

Иван Грозни с т.нар. мономахова шапка, символ на царската власт

Иван IV (1530—1584) става първият владетел, провъзгласил се официално за цар, с което се отбелязва превръщането на Московското княжество в Руско царство.[77] Иван IV, наречен по-късно Грозни ("Страшни") засилва неимоверно влиянието на царската власт и безмилостно подчинява аристокрацията на своята воля, екзекутирайки и изпращайки в изгнание всеки, който му противоречи.[77] От друга страна, той се доказва като прозорлив държавник и реформатор като изработва нови закони (т.нар. Судебник) през 1550,[79] създава Земския събор (феодален парламент), намалява влиянието на духовническата власт[80] и поощрява местното самоуправление в селските райони. По отношение на външната политика, Иван Грозни претърпява тежко поражение в Ливонската война,[81] но за сметка на това завладява Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, с което превръща Русия в многоетническа държава.[82] В края на управлението му страната е опустошена от вътрешна нестабилност, нападения на кримските татари, болести, глад и последователни полско-литовски и шведски инвазии на северозапад.[83] Единственият син и наследник на Иван Грозни — Фьодор, се оказва напълно неспособен да управлява, заради което властта отива в ръцете на регента Борис Годунов. Смъртта на бездетния Фьодор слага край на Рюриковата династия, а тази на Борис Годунов е последвана от период на бедствия, беззаконие и постоянни чужди намеси в управлението (напр. поставянето на Лъже-Дмитрий I на трона от страна на Жечпосполита), останал известен като Смутно време.

Хаосът приключва с изгонването на поляците от Москва през 1613 и избирането на Михаил Романов от народно събрание, съставено от представители от 50 града. С това се полага началото на династията Романови, която управлява Русия до 1917. Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление.[77] Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните,[84] което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648,[85] Медния бунт през 1662,[85] и Московското въстание през 1682.[86] Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции,[77] която в крайна сметка смазва всички въстания.

Руска империя[редактиране | edit source]

Под управлението на Петър Велики, Русия е обявена за империя през 1721 и постепенно се превръща в световна сила. В периода от 1682 до 1725 г. Петър побеждава Швеция във Великата Северна Война, принуждавайки я да отстъпи западна Карелия, Ингрия,[87] Естония и Ливония. Тези териториални придобивки осигуряват на Русия достъп до директна морска търговия със северна и западна Европа.[88] На Балтийско море Петър основава новата столица Петроград, която въплъщава неговите идеи за „вестернизация“ на руската култура.

Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа и света. Кулминацията на този възход идва под управлението на Екатерина Велика (1762—96). Тя разширява границите на Руската империя до централна Европа. На юг, след успешните Руско-турски войни срещу Османската империя и победи над Кримския хаганат, Русия достига до Черно море и Кавказ. До средата на века руснаците завладяват Аляска, достигат Хаваите и първи изследват западното крайбрежие на Северна Америка, като основават и селище в днешна Калифорния (Форт Рос). Между 1803—1806 е направена първата руска околосветска обиколка, а през 1820 руска експедиция открива континента Антарктида.

Водените от Александър Суворов руски войски прекосяват италианските Алпи, 1799

В края на 18 век, и особено след Френската революция, в Европа се оформят две основни групи държави — тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във Втората антифренска коалиция и по време на т.нар. Италиански поход руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година Наполеон започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал — лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата Велика армия загиват.[89] Александър I оглавява руската делегация на конгреса във Виена и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни.

Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на декабристите. В края на консервативното царуване на Николай I (1825—55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението в Кримската война. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска холера залива страната.[90] Наследникът на Николай — Александър II, прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ.

Руската империя в края на 19 век

В края на 19-ти век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на Николай II (1894—1917) в страната избухват масови размирици заради загубената война с Япония и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски (Кървавата неделя). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в Първата световна война в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до Сърбия, тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция.

Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим

Февруарската революция принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен — от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на меншевики, склонни да се коалират с дясното правителство, и болшевики, водени от Владимир Ленин и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява — Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпил момента за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „Аврора“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, в следствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са Червената армия и белогвардейците, като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава Руската съветска федеративна социалистическа република. Два месеца по-късно Ленин подписва Брест-Литовския мирен договор, с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 кв. км площ на Финландия, Полша и Румъния.

Съветска Русия[редактиране | edit source]

През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.

Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините — диханието на съветска Русия“.

Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЕП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказкия регион образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики или СССР. От 15-те републики на СССР, Руската СФСР е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му.

След смъртта на Ленин през 1924, Йосиф Сталин e избран за генерален секретар на комунистическата партия и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Лев Троцки, основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в Голямата чистка, период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като радиото и телевизията. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии (ГУЛАГ) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6-7 милиона са разселени,[91] от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).[92]

Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е колективизирано и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време.

Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград

След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с Великобритания и Франция, руското правителство решава вместо това да си осигури пакт за ненападение с Германия. Докато Хитлер завладява Полша, Франция и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез кампанията в Полша и Зимната война. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия изненадващо нахлува на територията на СССР с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на Втората световна войнаИзточният. Вермахта постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.[93] Немската офанзива обаче е спряна в битката за Москва. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в битката за Сталинград през зимата на 1942-43, след това в битката при Курск през лятото на 1943 година, и не успяват да превземат Ленинград въпреки наложената му 900-дневна обсада. Под ръководство на Сталин и командири като Георги Жуков и Константин Рокосовски, както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили, и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944—45) и превземат Берлин през май 1945, което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от Манджурия и северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,[94] което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила.

Юрий Гагарин, първият човек в Космоса

След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа Източна Германия, а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите досега авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз — Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си атомна бомба и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок НАТО, с което се поставя началото на Студената война. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на Варшавския договор през 1955. Т.нар. „блоково противопоставяне“ започва — от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга - водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на Израелско-арабския конфликт.

Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-тия конгрес на комсомола, 1979.

От 1953 до 1964 СССР е управляван от Никита Хрушчов, който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-я конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин. Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 СССР смазва опит за антиправителствено въстание в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „Овладяване на целината“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в Космоса. През 1961 в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква карибската ракетна криза. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от Трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където Мао Дзедун продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 СССР бива оглавен от Леонид Брежнев, чието управление става известно като ерата на застоя — период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. съветски войски навлизат в Афганистан. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват Беловежкото споразумение за разтуряне на СССР и създаване на ОНД

През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 Юрий Андропов опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.[95] Михаил Горбачов прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „перестройка“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социални икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 на прибалтийските републики е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 обаче е извършен държавен преврат срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991, когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация.

Руска федерация[редактиране | edit source]

Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 — републики, девет носят името край, два са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област.

Чеченската столица Грозни по време на Първата чеченска война, януари 1995

За първи президент на Русия е избран Борис Елцин. През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и Международния валутен фонд.[96] Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.[97][98] Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.[99] Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993.[100] През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.[101] Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в Чечня и Дагестан.

Строящи се небостъргачи в Екатеринбург

Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки, че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.[102] Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.[103][97] В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател Владимир Путин се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на Втората чеченска война, която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,[104] но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.[105] След края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, Путин отново става президент през 2012 година.

На 22 август 2012 Русия става член на Световната търговска организация.

Трети президентски мандат за Путин

През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО.

Украинска криза

Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на Крим и Севастопол, нова студена война и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за неконвенционална война (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави[106].

Според световноизвестния американски политолог Франсис Фукуяма обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“[107].

Демография[редактиране | edit source]

Населението на Руската Федерация възлиза на около 140 700 000 жители. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.

Възрастова структура (2008 г.):

  • 0-14 г. - 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254);
  • 15-64 г. - 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102);
  • 65 г. и повече: - 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673).

Етнически състав[редактиране | edit source]

Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия

Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически руснаци. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.[108] По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони.

Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.[109] Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.[110] Същата година 279 906 мигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти пък постоянно намалява — от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. В Русия има и около 10 милиона нелегални имигранти от бившите съветски републики.[111] Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,[112] най-вече в Украйна, Казахстан и Беларус.[113]

Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 човека към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),[114] но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).[115] През 2011 година населението нараства със 191 000 души.[116] Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до $ 55, а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от $9200 за второ дете.[117]

Градове[редактиране | edit source]

Москва
Москва
Санкт Петербург
Санкт Петербург
Новосибирск
Новосибирск
Екатеринбург
Екатеринбург

Място Главен град Федерален субект Насел.

Нижни Новгород
Нижни Новгород
Самара
Самара
Казан
Казан
Омск
Омск

1 Москва Москва 11 514 300
2 Санкт Петербург Санкт Петербург 4 848 700
3 Новосибирск Новосибирска 1 473 700
4 Екатеринбург Свердловска 1 350 100
5 Нижни Новгород Нижниновгородска 1 250 600
6 Самара Самарска 1 164 900
7 Омск Омска 1 154 000
8 Казан Татарстан 1 143 600
9 Челябинск Челябинска 1 130 300
10 Ростов на Дон Ростовска 1 089 900
11 Уфа Башкортостан 1 062 300
12 Волгоград Волгоградска 1 021 200
13 Перм Пермски край 991 500
14 Красноярск Красноярски край 973 900
15 Воронеж Воронежка 890 000
16 Саратов Саратовска 837 800
17 Краснодар Краснодарски край 744 900
18 Толиати Самарска 719 500
19 Ижевск Удмуртия 628 100
20 Ярославъл Ярославълска 613 800
Росстат (2009)[118]

Вероизповедания[редактиране | edit source]

Църква в Переславъл-Залески

Православното християнство, Ислямът, Будизмът и Юдаизмът са традиционни религии в Русия, законно част на „историческото наследство“ на Русия.[119] Руската православна църква е, и остава след Болшевишката революция най-голямата автокефална църква в света, а и в Русия.

Великден е най-популярният религиозен празник в Руската Федерация, отбелязван от над 90% от всички руски граждани (източно-православни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на руски: „Па́сха“)[120] или преведено на български „Великден“.

Проследени обратно до покръстването на Киевска Русия през 10 век, руското православие е доминиращата религия в страната, над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.[121] 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.[122] Въпреки това, по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад.

Оценките за броя на мюсюлманите в Русия варират от 7-9 милиона. Също така там има от 2-3 милиона временни мюсюлмани, мигранти от територията на бившия СССР.[123] Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ.

Будизмът е традиционен за три региона на Руската Федерация: Бурятия, Тува и Калмикия, както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като Чукотка и Якутия. Славяните са предимно Православни християни, тюркско-говорящите са предимно мюсюлмани, и монголските народи са будисти.[124]

Езици[редактиране | edit source]

Държави, в които се говори на Руски език

Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142.6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5.3 милиона и украински с 1.8 милиона говорещи.[125] Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.[126] Руският език е бил официален език на СССР.[127]

Руският език е географски най-широко разпространения език на Евразия и най-широко разпространеният славянски език.[128] Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са беларуски и украински. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.[129]

Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.[130] Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60-70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на ООН.[131]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Операционна зала в градската болница на Норилск

Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.[132] На практика, обаче, безплатно здравеопазване е частично ограничено, поради задължителна регистрация.[133] Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,[134] след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;[135] тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2.4 години за мъжете и 1.4 години за жените между 2006- 2009 г.

Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62.77 години за мъжете и 74.67 години за жените.[136] Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с алкохол, пушене, пътнотранспортни произшествия, тежки престъпления). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на висвиоките жертви по време на Втората световна война. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0.859 мъже на всяка жена.

Образование[редактиране | edit source]

Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург

Русия има безплатна образователна система, гарантираща за всички граждани от Конституцията,[137] обаче получаването на субсидии за след средно образование е силно конкурентно.[138]

От 1990 г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното(университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отвавят търговски позиции в последните години).[139]

През 2004 г., държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, или 13% от консолидирания държавен бюджет.[140] Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.[141]

Най-старите и най-големите руски университети са Московския държавен университет и Санкт-Петербургския държавен университет. През 2000 г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като ги предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирски федерален университет, Казан Волга Федерален университет, Североизточен Федерален университет и Далекоизточен федерален университет.

Държавно управление[редактиране | edit source]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Пленарно заседание на Държавната дума

Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през 1993 г.

Според Конституцията на Русия страната е федерация и е полупрезидентска република, при която държавен глава е Президентът на Руската Федерация,[142] избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума).

Руската федерация, съгласно политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от президентски вид[143][144][145][146][147][148][149][150][151].

Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е президентско-парламентарна република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин[152][153], както и на много други учени.

Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „Единна Русия“, Комунистическата партия, Либерално-демократическата партия и „Справедлива Русия“.

Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на Федерацията и Държавна дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина — по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.

Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателят на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.

Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система.

От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на Руската Федерация.

Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.

Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според Стив Уайт, по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на "второто издание" на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.[154]

Международни отношения[редактиране | edit source]

Лидерите на Г8 по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006

Руската Федерация е призната от международното право като наследник на бившия Съветски съюз.[155] Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела на СССР постоянното място в Съвета за сигурност на ООН, членство в други международни организации, права и задължения по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г. поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.[156]

Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,[157][158] учени,[159] коментатори и политици,[160] в момента се възстановяване като потенциална суперсила.[161][162][163]

Държавите-членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество.

Важен аспект на отношенията на Русия със Запада е критика на политическата система на Русия и управлението на човешките права от западните правителства, средствата за масово осведомяване и водеща демокрация и пазителите на правата на човека. В частност, такива организации като Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч разглеждат Русия, за да има достатъчно демократични атрибути и да се позволяват политически права и граждански свободи.[164][165] Freedom House, международна организация, финансирана от САЩ, нарежда Русия, като "не е свободна", цитирайки "внимателно инженерни избори" и "липса" на дебат.[166] Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват Freedom House. Руското министерство на външните работи нарече доклада на "Свобода в света" за 2006 г. като "сглобяем", като посочва, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че такива организации като Freedom House и Хюман Райтс Уоч използват една и съща схема на доброволна екстраполация на "изолирани факти", които разбира се могат да бъдат намерени във всяка страна в "доминиращите тенденции".[167]

Като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Русия играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Страната участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със Северна Корея. Русия е член на индустриалните държави от Г-8, на Съвета на Европа, ОССЕ и АПЕК. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, като например страните от ОНД, ЕАИО, ОДКБ и ШОС.[168] Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между ЕС и Русия.[169] След разпадането на СССР, Руската Федерация е разработила по-приветливи, макар и летливи отношения с НАТО. Съвета НАТО-Русия е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската Федерация да работят заедно като равноправни партньори да търсят възможности за съвместно сътрудничество.[170]

Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от БРИКС. През последните години страната се стреми да укрепи връзките си с Китай чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.[171]

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Атомният ракетен крайцер "Петър Велики" на руския военноморски флот

Руската армия има обща численост от 1 130 000 души, което я прави четвъртата най-голяма в света (преди нея са само тези на Индия, САЩ и Китай).

Учебно-боеви самолет Як-130 на руските ВВС

Тя е наследник на въоръжените сили на СССР, които до разпада му са най-многочислените[172] и едни от най-високотехнологичните в света[173]. Русия наследява около 91% от военната техника на СССР. От 1991 до края на 90-те години руската армия изпитва остър недостиг на ново оборудване и финансиране. От близо 6 000 000 души военен персонал през 1990, руската армия се свива до малко над 1 100 000 души през 2009, включваща около 2000 изтребителя (напр. МиГ-29, Су-27, МиГ-31), 955 бомбардировача, около 23 000 танка, близо 22 000 далекобойни артилерийски системи, близо 50 подводници, около 100 надводни бойни кораба, 2500 ЗРК и други. След разпада на СССР, Русия наследява ядреният му арсенал. Руската федерация притежава най-големият арсенал от ядрени оръжия, възлизащ на близо 12 000 ядрени бойни глави. Стратегическите ракетни войски са оборудвани с общо 446 междуконтинентални ракети от 4 типа, най-далекобойната от които е Р-36МУТТХ с обсег над 15 000 километра. Предвидените военни разходи за 2010 година са 35 милиарда долара и непрекъснато се увеличават, като са (за 2013 година са предвидени над 70 млрд. долара) пети по големина в света.[174]

Русия, заедно със САЩ, е една от двете страни, разполагащи с голяма армада от военни космически спътници, и има собствени системи за противоракетна отбрана — А-135, С-400 и Антей 2500. Противовъздушната отбрана на Русия е интегрирана в общата ПВО на страните-членки на ОНД.

Административно деление[редактиране | edit source]

Русия е държава с федеративно устройство. В състава ѝ влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столицата е Москва. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта:

  • 21 републики;
  • 9 края;
  • 46 области;
  • една автономна област;
  • 4 автономни окръга;
  • два града с федерално значение (Москва и Санкт Петербург)


RussiaContourMap.png

АД


Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения:

  • Flag of Adygea.svg Адигея — АД
  • Flag of Kabardino-Balkaria.svg Кабардино-Балкария — КБ
  • Flag of Mordovia.svg Мордовия — МО
  • Flag of Kalmykia.svg Калмикия — КМ
  • Flag of North Ossetia.svg Северна Осетия — СО
  • Flag of Udmurtia.svg Удмуртия — УД
  • Flag of Chuvashia.svg Чувашия — ЧВ
  • Flag of Bashkortostan.svg Башкортостан — БШ
  • Flag of Ingushetia.svg Ингушетия — ИН
  • Flag of Karachay-Cherkessia.svg Карачаево-Черкезия — КЧ
  • Flag of Mari El.svg Марий Ел — МЕ
  • Flag of Tatarstan.svg Татарстан — ТТ
  • Flag of Khakassia.svg Хакасия — ХА
  • 1. — Астраханска обл.
  • 2. — Владимирска
  • 3. — Волгоградска
  • 4. — Воронежка
  • 5. — Ивановска
  • 6. — Калужка
  • 7. — Кемеровска
  • 8. — Костромска
  • 9. — Ленинградска
  • 10. — Липецка
  • 11. — Московска
  • 12. — Нижегородска
  • 13. — Новгородска
  • 14. — Орловска
  • 15. — Пензенска
  • 16. — Ростовска
  • 17. — Рязанска
  • 18. — Самарска
  • 19. — Свердловска
  • 20. — Тамбовска
  • 21. — Тулска
  • 22. — Уляновска
  • 23. — Челябинска
  • 24. — Ярославска
  • 25. — Саратовска
  • 26. — Тверска
  • 27. — Кировска
  • 28. — Оренбургска
  • 29. — Курганска
  • 30. — Тюменска
  • 31. — Омска
  • 32. — Новосибирска
  • 33. — Калининградска
  • 34. — Пермски
  • 35. — Краснодарски
  • 36. — Ставрополски


На 13 май 2000 г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията.

Икономика[редактиране | edit source]


Русия има пазарна икономика, която е шестата най-голяма в света по отношение на националния брутен вътрешен продукт. Основна част от икономиката й се базира на значителни приходи от природен газ, петрол, въглища, черни и цветни метали, дървен материал и др., които и позволяват да има пложително търговско салдо и нарастване на експорта.Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В началото на 90-те години след отварянето на пазара икономиката губи конкурентоспособност и изпада в тежка криза. Множество банки фалират, а високото ниво на корупция води до съмнителни приватизиционни сделки и появата на т.нар олигарси и икономически пирамиди (като МММ на Сегей Мавроди). Неспособността на правителството да се справи с хиперинфлацията води до имиграцията на съществена част от хората, заети в образованието и науката. Високите цени на полезните изкопаеми, основно нефт и газ, и балансираната политика за увеличаване на доходите с цел стимулиране на вътрешното потребление в краят на 90-те години са основна предпоставка за съживяването на икономиката, която в последните години отбелязва значителен ръстеж. Проблем пред по-нататъшното развитие остава неефективната съдебна система, високата престъпноста, корупцията и слаборазвита в по голямата си част инфраструктура. (Предвидени са 1 трлн. долара инвестиции в инфраструктура до 2020г.) Географската разлика в икономическото развитие е значителна. Москва, в която живеят 7% от населението допринася с 27% от бюджетните постъпления. Като цяло Русия има по - голям ръст от страните от Еврозоната и САЩ. От 1999 година се провежда политика на насърчаване на чуждите инвестиции (енергетика, автомобилостроене, самолетостроене, високи технологии и др.)в развитието на високотехнологични производства с цел да се избегне зависимоста невъзобновими ресурси. Русия има най - добрите макроикономически показатели сред големите икономики в света:валутни резерви (над 500 млрд. $), положителен търговски баланс( експорт - 542 млрд. $ импорт - 345 млрд $), нисък външен дълг ( под 10% от БВП ), безработица 5,7%.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Нива край село Ройка.

Промишленост[редактиране | edit source]

Йо-мобил, концептуален хибриден автомобил

Руската федерация разполага с огромни запаси от всички видове полезни изкопаеми и минерали. Добиват се злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др. Русия е на първо място в света по добив и преработка на диаманти . Близо 10% от работоспособното население, квалифицирано за промишлена дойност, е заето в областта на металургията. Металургичната дейност е много добре обезпечена с ресурси ( Русия е на първо място по запаси на желязна руда, цинк, олово и титан и на първо място по експорт на стомана и алуминий)за пълноценно развитие на всички видове промишлени отрасли.

Развити са химическа промишленост,на база евтини и достъпни енергоресурси (1 място в света по производство на амоняк и азотни торове ), машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобусии, комбайни и трактори (Rostselmash е петия в света производител на селскостопанска техника), електроника и електротехника, атомни реактори, жп вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др. Големи са чуждестраните инвестиции в автомобилната промишленост на Русия.

Електронната промишленост е от голямо значение, и осигурява високотехнологични компоненти за други два стратегически отрасъла — оръжейната и космическата промишленост. Русия е втора в света по приходи от износ на оръжие и първа по брой на сключени оръжейни сделки.[175] Износът на оръжие и оборудване за АЕЦ е в основата на експортното и машиностроене при остра конкуренция на световните пазари.

Повечето предприятия са с остаряло оборудване, но в процес на модернизация.

Енергетика[редактиране | edit source]

През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.[176][177] Страната има най-много запаси на природен газ в света,[178] осма по петролни залежи[179] и втора по наличност на въглища.[180] Русия е най-големият в света износител[181] и втори по производителност на природен газ,[182] като в същото време и най-големия износител и производител на петрол.[183]

Транспорт[редактиране | edit source]

Високоскоростен влак „Сапсан“.

Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Компанията допринася над 3,6% от БВП на Русия и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.[184] Железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от тях са електрифицирани,[185] което поставя Русия на първо място в света. В допълнение има повече от 30 000 км промишлени линии. Железниците в Русия, за разлика от по-голямата част от света, използват широко междурелсие от 1,520 mm, с изключение на 957 км на остров Сахалин, където се използва тесен габарит от 1,067 мм. Най-известната железопътна линия в Русия е Транссибирската, която прекосява седем часови зони. Най-дългите жп-маршрути в света — Москва-Пхенян (10 267 км),[186] Москва-Владивосток (9 259 км), Киев-Владивосток (11 085 км).[187] Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ (Аляска) под Тихи океан.

Золотой мост във Владивосток

Русия има 933 000 км пътища, от които 755 000 са асфалтирани.[188] Русия има най-ниското съотношение на магистрали към територия от всички страни от Г-8 и БРИК, което се дължи на огромната ѝ площ.[189]

Русия има 102,000 км вътрешни водни пътища — природни реки или езера. В европейската част на страната мрежа от канали свързва басейните на големите реки. Столицата Москва, понякога се нарича "портата на петте морета", благодарение на своите плавателни връзки до Балтийско море, Бяло море, Каспийско море, Азовско море и Черно море.

Главните морски пристанища на Русия са Ростов на Дон на Азовско море, Новоросийск на Черно море, Астрахан и Махачкала на Каспийско море, Калининград и Санкт Петербург на Балтийско море, Архангелск на Бяло море, Мурманск на Баренцово море, Петропавловск-Камчатски и Владивосток на Тихия океан. През 2008 г. страната притежава 1448 морски търговски кораба и единственият в света флот от ядрени ледоразбивачи. Разширяват се кономическата експлоатация на континенталния шелф на Русия в Арктика и морската търговия през Северния морски път между Европа и Източна Азия.

Русия има 1216 летища,[190] най-натоварените са Шереметиево, Домодедово, Внуково в Москва и Пулково в Санкт Петербург. Общата дължина на пистите за излитане и кацане в Русия надхвърлят 600 000 км.[191]

Обикновено големите руски градове са добре развити и с разнообразни системи за обществен транспорт. Седем руски града — Москва, Санкт Петербург, Нижни Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан, имат подземно метро, докато Волгоград разполага с метротрам. Общата дължина на метролиниите е 4654 км. Московското метро е второто най-натоварено метро в света след това на Токио.

Наука и технологии[редактиране | edit source]

Руски космически кораби „Прогрес“ и „Союз“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС.

Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.[192] Водещата научна институция е основаната през 1728 година Руска академия на науките,[193] в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.[194] В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години — между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.[195] Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.[196] Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.[193] През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от $1,9 млрд., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.[194] Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, информационни и комуникационни технологии, космически технологии, ядрена енергетика и фармацевтика.[197]

Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни космодрумаПлесецк, Байконур, Домбаровски и Капустин Яр, а в процес на изграждане е т.нар. Източен космодрум. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година — през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,[198] а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара — повече от Европейския съюз (12), Китай (5) и САЩ (3).[199] Роскосмос е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага туристически полети в Космоса.[200] Тя управлява и дейностите в руския модул на Международната космическа станция (МКС). Страната има и богато наследство от космически постижения. Константин Циолковски създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.[201] Русия първа изпраща в Космоса изкуствен спътник (1957), човек (Юрий Гагарин, 1961) и космическа станция (1971), и първа достига повърхността на Луната (1959), Венера (1966) и Марс (1971).

Суперкомпютърът CYBERIA на Държавния университет в Томск

Култура[редактиране | edit source]

Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но не винаги) с етническите руснаци. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в литературата,[202] философията, класическата музика,[203] архитектурата, изобразителните изкуства, балета и киното.[204] Ранната руска култура се свързва с източните славяни и викинги (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.[205] След падането на Константинопол през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва и с развитието на съветска култура, в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е една от най-разпознаваемите в света.

В Русия живеят над 160 местни националности, които говорят на над 100 различни езика.[206] От тях водещи са руският (официален), татарският и украинският.[207] Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.[208] Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.[209] Той е един от шестте официални езика на ООН, на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.[130] Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.[202] Руската поезия има редица ярки представители, като Александър Пушкин[210] и Михаил Лермонтов. Деветнайсети век се отличава с творбите на Антон Чехов, Николай Гогол, Иван Тургенев, Лев Толстой и Фьодор Достоевски; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.[211][212]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Съгласно чл. 1, т. 2 от Конституцията на страната наименованията Руска федерация и Русия са равнозначни.
  2. Информация за дължината на границите от Wolfram Alpha, посетен на 17 октомври 2010 г.
  3. Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007. "Russia". // {{{encyclopedia}}}.
  4. First Post; Beware Russia Energy Superpower, 12 October 2006. // Thefirstpost.co.uk, 2006-10-16. Посетен на 2010-04-27.
  5. CNN, "Russia; A superpower rises again" by Simon Hooper, December 2006
  6. CNN; "Eye on Russia: Russia's resurgence" by Matthew Chance, June 2007
  7. а б Library of Congress. Topography and drainage. // Посетен на 2007-12-26.
  8. CIA 2011.
  9. Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities. // Federation of American Scientists. Посетен на 2007-12-27.
  10. Mayr 2006.
  11. Coughlin 2007.
  12. ((en))  Online Etymology Dictionary. // Etymonline.com. Посетен на 2 ноември 2011.
  13. ((en))  Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia. // Thefreedictionary.com. Посетен на 2 ноември 2011.
  14. Milner-Gulland 1997, с. 1–4.
  15. United Nations Statistics Division 2007.
  16. National Geographic Society 2009a.
  17. National Geographic Society 2009b.
  18. а б в г д CIA 2010.
  19. а б Mapsofworld.com 2009.
  20. DOALOS/OLA 2002.
  21. sci-lib.com 2010.
  22. UNEP/DEWA~Europe 2010.
  23. АД ГБУВПиС 2010.
  24. Encyclopædia Britannica 2010a.
  25. Котляков 2010.
  26. знам.bg 2008.
  27. ProTown.ru 2009.
  28. Encyclopædia Britannica 2010b.
  29. Гвоздецкий 2010a.
  30. Гвоздецкий 2010b.
  31. а б Гвоздецкий 2010c.
  32. United States Geological Survey .
  33. UNESCO World Heritage Centre .
  34. Магия Байкала 2013.
  35. а б Академик 2013.
  36. Федеральная служба геодезии и картографии России 2000.
  37. а б в Library of Congress 2007.
  38. а б в г д е ж з Peel 2007, с. 1633-1644.
  39. Arizona State University 2013.
  40. BBC 2014.
  41. а б в г д е Некипелов 2003, с. 84-109.
  42. FAO 2010.
  43. Walsh 2003.
  44. Merzliakova 1997.
  45. Center for Russian Nature Conservation 2013.
  46. UNESCO 2011.
  47. Любин 2008, с. 141-143.
  48. Anikovich 2007, с. 223-226.
  49. Goebel 2008, с. 1497-1502.
  50. Лурье 1956.
  51. Gimbutas 1985, с. 190.
  52. Kallio 2006, с. 2-25.
  53. Róna-Tas 1998, с. 67-80.
  54. Sinor 1990, с. 97.
  55. Encyclopædia Britannica 2014a.
  56. Худяков 2001.
  57. Lu 1996, с. 111, 135-137.
  58. Нестеров 1996, с. 205.
  59. Canadian Institute of Ukrainian Studies 2001.
  60. Di Cosmo 2002.
  61. Гмыря 1995, с. 9.
  62. Kim 131-132.
  63. Pohl 1998, с. 18.
  64. Christian 1998, с. 247-264.
  65. Златарски 1994, с. 140-141.
  66. Noonan 1999, с. 498.
  67. Bowersock 1999, с. 354.
  68. Golden 1990, с. 349.
  69. Плетнёва 1982, с. 190.
  70. Library of Congress 1989.
  71. Franklin 1996, с. 33-36.
  72. Dolukhanov 1996, с. 187.
  73. Encyclopædia Britannica 2014b.
  74. Vernadsky 1973, с. 29.
  75. Бодянский 1843.
  76. Благоев 2004.
  77. а б в г д Muscovy, excerpted from Glenn E. Curtis (ed.), Russia: A Country Study, Department of the Army, 1998. ISBN 0-16-061212-8.
  78. See eg. Eastern Orthodoxy, Encyclopædia Britannica. 2007. Encyclopædia Britannica Online.
  79. Ivan the Terrible. // Minnesota State University Mankato. Посетен на 2007-07-23.
  80. Zenkovsky, Serge A.. The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions. // Russian Review 16 (4). Blackwell Publishing, 10 1957. DOI:10.2307/125748. с. 37.
  81. William Urban. THE ORIGIN OF THE LIVONIAN WAR, 1558. // LITHUANIAN QUARTERLY JOURNAL OF ARTS AND SCIENCES. Посетен на 2007-07-23.
  82. Janet Martin, Medieval Russia, 980–1584, Cambridge University Press, 1995, p. 395. ISBN 052136832.
  83. Skrynnikov. "Ivan Grozny", M, 2001, pp.222–223
  84. Skocpol, Theda. States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China. Cambridge U Press, 1988.
  85. а б Jarmo Kotilaine and Marshall Poe, Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia, Routledge, 2004, стр. 264. ISBN 0-415-30751-1.
  86. ((ru)) Moscow Uprising of 1682 in the History of Russia of Sergey Solovyov
  87. Solovyov, S.. History of Russia from the Earliest Times. AST, 2001. ISBN 5-17-002142-9. Посетен на 2001-12-27.
  88. Solovyov, S.. History of Russia from the Earliest Times. AST, 2001.
  89. Ruling the Empire. // Library of Congress. Посетен на 2007-12-27.
  90. Hosking, Geoffrey A.. Russia and the Russians: a history. Harvard University Press, 2001. ISBN 0-674-00473-6. с. 9.
  91. Robert Conquest in "Victims of Stalinism: A Comment." Europe-Asia Studies, Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317-1319 states: "We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4-5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures."
  92. Steven Rosefielde. Red Holocaust Routledge, 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 "...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537"; pg 77: "The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953."
  93. Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941-42. // Gendercide Watch. Посетен на 2007-07-22.
  94. G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil ; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115
  95. Голяма руска енциклопедия, 2005 т. 1, стр. 742.
  96. Sciolino, E.. U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians. // The New York Times. 21 December 1993. Посетен на 2008-01-20.
  97. а б Russian Federation (PDF). // Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD). Посетен на 2008-02-24.
  98. Russia: Economic Conditions in Mid-1996. // Library of Congress. Посетен на 2011-03-04.
  99. Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition). // BusinessWeek. Посетен на 2007-12-27.
  100. Branko Milanovic. Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy. The World Bank, 1998. с. 186–189.
  101. Jason Bush. What's Behind Russia's Crime Wave?. // BusinessWeek Journal. 19 October 2006.
  102. Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country. // Pravda.ru. Посетен на 2007-12-27.
  103. Aslund A. Russia's Capitalist Revolution (PDF). // Посетен на 2008-03-28.
  104. Treisman, D. Is Russia's Experiment with Democracy Over?. // UCLA International Institute. Посетен на 2007-12-31.
  105. Stone, N. No wonder they like Putin. // The Times. UK, 4 December 2007. Посетен на 2007-12-31.
  106. Андрей Иларионов, Четвъртата световна война, в. Дневник, 22 юни 2014
  107. Фукуяма: Няма нова Студена война. Източник: Дойче веле, vesti.bg, 17 юни 2014
  108. Ethnic groups in Russia, 2002 census, Demoscope Weekly. Retrieved 5 February 2009.
  109. Demographics. // Library of Congress. Посетен на 2008-01-16.
  110. Демографска статистика за Русия от Росстат
  111. Russia cracking down on illegal migrants. // International Herald Tribune. 15 January 2007.
  112. Putin tries to lure millions of Russian expats home Times Online. 9 February 2006.
  113. Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands' by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8
  114. The World Factbook. Rank Order—Birth rate. // Central Intelligence Agency. Посетен на 2009-04-25.
  115. The World Factbook. Rank Order—Death rate. // Central Intelligence Agency. Посетен на 2009-04-25.
  116. http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/
  117. Country Profile: Russia (PDF). // Library of Congress—Federal Research Division, October 2006. Посетен на 2007-12-27.
  118. http://www.gks.ru
  119. Bell, I. Eastern Europe, Russia and Central Asia. 2002. ISBN 978-1-85743-137-7. Посетен на 2007-12-27.
  120. Interfax-Religion. // Interfax-Religion. Посетен на 2011-11-02.
  121. Russia. // Посетен на 2008-04-08.
  122. ((ru)) Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской Федерации По данным Федеральной регистрационной службы. // December 2006. Посетен на 2007-12-27.
  123. Russia's Islamic rebirth adds tension. // Financial Times. Посетен на 2007-12-27.
  124. Russia::Religion. // Encyclopædia Britannica Online, 2007. Посетен на 2007-12-27.
  125. Russian Census of 2002. // 4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian). Rosstat. Посетен на 2008-01-16.
  126. The Constitution of the Russian Federation. // (Article 68, §2). Посетен на 2007-12-27.
  127. ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР. // Government of the Soviet Union, 24 April 1990. Посетен на 2010-10-24.
  128. Russian. // University of Toronto. Посетен на 2007-12-27.[мъртъв линк]
  129. Russian Language History foreigntranslations.com
  130. а б Russian language course. // Russian Language Centre, Moscow State University. Посетен на 2007-12-27.
  131. Poser, Bill. The languages of the UN. // Itre.cis.upenn.edu, 5 May 2004. Посетен на 2010-10-29.
  132. The Constitution of the Russian Federation. // Article 41. Посетен на 2007-12-27.
  133. Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia. // Посетен на 2008-07-23.
  134. Healthcare in Russia — Don’t Play Russian Roulette. // justlanded.com. Посетен на 2010-10-03.
  135. Leonard, W R. Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia. // Human Biology. April 2002. Посетен на 2007-12-27. [мъртъв линк]
  136. Russian life expectancy figures Rosstat. Retrieved 21 August 2010
  137. David Johnson, ed., Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present (2010)
  138. Smolentseva, A. Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia. // Посетен на 2007-12-27.
  139. Higher Education Institutions. // Rosstat. Посетен на 2008-01-01.
  140. Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008 (PDF). // Посетен на 2010-04-27.
  141. Higher education structure. // State University Higher School of Economics. Посетен на 2007-12-27.
  142. The Constitution of the Russian Federation. // (Article 80, §1). Посетен на 2007-12-27.
  143. Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард
  144. Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация
  145. Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ
  146. Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения
  147. „Русия е президентска република“
  148. „Русия остава президентска република — държавната Дума одобри поправки в Конституцията“
  149. С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република
  150. Конституционна модернизация
  151. Ще стане ли Русия парламентарна република?
  152. Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. «Конституция на Русия»
  153. Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г.
  154. Classifying Russia's Politics. // Developments in Russian Politics 7. New York, Palgrave Macmillan, 2010. ISBN 978-0-230-22449-0.
  155. Country Profile: Russia. // Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom. Посетен на 2007-12-27.
  156. Kosachev. K. Russian Foreign Policy Vertical. // Russia In Global Affairs. Посетен на 2007-12-27.
  157. Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics by Megan K. Stack. 9 September 2009
  158. Netanyahu declares Russia as superpower Russia Today News 15 February 2010
  159. Superpower Reborn by Ronald Steel. New York Times, 24 August 2008
  160. Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth CNN News 30 August 2008
  161. Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004
  162. Is Russia a Superpower? Cold War II? Atlantic Review, 25 August 2008.
  163. What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia Der Spiegel, 16 October 2008. Quote: "Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one."
  164. Amnesty International report on Russia. // Amnesty International. Посетен на 2010-07-11.
  165. Human Rights Watch on Russia and Chechnya HTW.org
  166. Annual report Russia. // Freedom House, 10 May 2004. Посетен на 2010-04-27.[мъртъв линк]
  167. In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House "дубиной" в руках Вашингтона. // Newsru.com. Посетен на 2010-04-27.
  168. The Shanghai Cooperation Organisation at Globalsecurity.org 27 April 2005
  169. Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU. // RIA Novosti. Посетен на 2008-07-30. ((ru))
  170. NATO-Russia relations. // NATO. Посетен на 2007-12-27.[мъртъв линк]
  171. Page, Jeremy. Russian Oil Route Will Open to China. // The Wall Street Journal, 26 September 2010. Посетен на 2010-09-28.
  172. Soviet Union - Chapter 18. Armed Forces and Defense Organization, Библиотека на Конгреса
  173. Soviet Union - MILITARY ECONOMICS, Библиотека на Конгреса. [...] As a result, the Soviet Union has produced some of the world's most advanced armaments
  174. RIA Novosti 2009.
  175. Износът на оръжие от Русия ще остане рекордно висок, Дневник, 28 март 2011
  176. ((en)) Gronholt-Pedersen, Jacob. Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas. // Wall Street. Wall Street Journal, 22 септември 2010. Посетен на 25 юли 2014.
  177. ((en)) Winfrey, Graham. Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far?. // Business Insider, 6 януари 2010. Посетен на 25 юли 2014.
  178. ((en))  Country Comparison :: Natural gas – proved reserves. // Central Intelligence Agency. The World Factbook, 1 януари 2013. Посетен на 25 юли 2014.
  179. ((en))  Country Comparison :: Oil – proved reserves. // Central Intelligence Agency. The World Factbook, 1 януари 2013. Посетен на 3 февруари 2014.
  180. BP Statistical review of world energy June 2007. // Посетен на 22 октомври 2007. | дата = юни 2007 | труд = XLS | издател = BP | език = en }}[мъртъв линк]
  181. ((en))  Country Comparison :: Natural gas – exports. // Central Intelligence Agency. CIA World Factbook, 2013. Посетен на 3 февруари 2014.
  182. ((en))  Country Comparison :: Natural gas – production. // Central Intelligence Agency. CIA World Factbook, 2013. Посетен на 3 февруари 2014.
  183. ((en))  International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012. // Посетен на 20 февруари 2012.
  184. Russian Railways. // Eng.rzd.ru. Посетен на 2010-01-02.
  185. Invest in Russia–Infrastructure. // Invest.gov.ru. Посетен на 2010-04-27.
  186. CIS railway timetable, route No. 002, Moscow-Pyongyang, August 2009. Note: several different routes have the same number.
  187. CIS railway timetable, route No. 350, Kiev-Vladivostok, August 2009.
  188. Rosstat statistics on length of roads Retrieved 10 June 2009
  189. Transport in Russia. // International Transport Statistics Database. iRAP. Посетен на 2009-02-17.
  190. CIA The World Factbook–Rank Order–Airports. // Cia.gov. Посетен на 2011-01-19.
  191. Transport system of Russia. // Global-economics.ru. Посетен на 2010-10-03.
  192. OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010. // ОИСР, 2010. Посетен на 2013-11-03.
  193. а б Russia to boost university science. // Nature, 27 април 2010. Посетен на 2013-11-03.
  194. а б Vote seals fate of Russian Academy of Sciences. // Nature, 19 септември 2013. Посетен на 2013-11-01.
  195. Russian science in a state of 'decline'. // Physics World, 26 януари 2010. Посетен на 2013-11-03.
  196. Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century. // Royal Society, 2011. с. 16. Посетен на 2013-11-03.
  197. Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization. // РИА Новости, 11 октомври 2009. Посетен на 2013-11-03.
  198. China Now Tops U.S. in Space Launches. // Wired (списание), 16 април 2012. Посетен на 2013-11-03.
  199. 8 Countries Angling to Dominate the Launch Business. // 18 март 2013. Посетен на 2013-11-03.
  200. Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat. // Ей Би Си, 3 октомври 2012. Посетен на 2013-11-03.
  201. Konstantin E. Tsiolkovsky. // NASA, 2010. Посетен на 2013-11-03.
  202. а б Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007. Russian Literature. // Посетен на 2008-01-07.
  203. Russia::Music. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2009-10-05.
  204. Russia:Motion pictures. // Encyclopædia Britannica, 2007. Посетен на 2007-12-27.
  205. excerpted from Glenn E. Curtis (ed.). Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods. // Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress, 1998. Посетен на 2007-07-20.
  206. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име britannica
  207. Russian Census of 2002. // 4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian). Federal State Statistics Service. Посетен на 2008-01-16.
  208. The Constitution of the Russian Federation. // (Article 68, §2). Посетен на 2007-12-27.
  209. Russian. // University of Toronto. Посетен на 2007-12-27.
  210. Kelly, C. Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback). Oxford Paperbacks, 2001. ISBN 0-19-280144-9.
  211. Russian literature; Leo Tolstoy. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2008-04-11.
  212. Otto Friedrich. Freaking-Out with Fyodor. // Time Magazine. 6 September 1971. Посетен на 2008-04-10.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((ru)) Interfax.com — новинарска агенция в Москва.
  • ((ru)) Кремлин — официалният уебсайт на Президента на Руската Федерация.
  • ((ru)) Gov.ru — официален уебпортал на правителството.