25 юли е 206-ият ден в годината според григорианския календар (207-и през високосна). Остават 159 дни до края на годината.
- 1139 г. — Алфонсо I Енрикеш побеждава маврите в Битката при Урике и се обявява за крал на Португалия.
- 1261 г. — Армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог завладяват Константинопол и ликвидират Латинската империя, с което е възстановена Византийска империя.
- 1593 г. — Кралят на Франция Анри IV публично се отрича от протестантството и приема католицизма.
- 1603 г. — Шотландският владетел Джеймс VI става първия крал на Великобритания.
- 1862 г. — Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни.
- 1869 г. — В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина Отечество.
- 1878 г. — В Пловдив излиза първият брой на вестника Марица, първият български вестник след Освобождението с издател Христо Г. Данов.
- 1893 г. — Коринтският канал е отворен за морски трафик.
- 1907 г. — Корея става протекторат на Япония.
- 1909 г. — Французинът Луи Блерио първи прелита над Ламанша с моноплана Блерио XI за 37 минути.
- 1916 г. — В САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина.
- 1935 г. — В Москва започва VII конгрес на Коминтерна, на който за генерален секретар е избран Георги Димитров.
- 1943 г. — Бенито Мусолини е принуден да подаде оставка и крал Виктор Емануел назначава маршал Бадолио за министър-председател на Италия.
- 1946 г. — Правителството на Княжество България внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република.
- 1946 г. — В лагуната на атола Бикини САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит.
- 1968 г. — Папа Павел VI издава енцикликата Humanae Vitae, с която забранява на католиците използването на изкуствени методи (презерватив, противозачатъчни таблетки и др.) за контрол върху забременяването.
- 1973 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Марс 5, който достига планетата Марс през февруари 1974 г.
- 1978 г. — В Англия е родено първото в света бебе заченато ин витро.
- 1982 г. — Лидерът на палестинците Ясер Арафат подписва документ, който приема решението на ООН за правото на съществуване на Израел.
- 1984 г. — Светлана Савицка става първата жена-космонавт, излязла в открития космос.
- 1995 г. — Радован Караджич и Ратко Младич са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
- 1996 г. — 37 Народно събрание приема Закон за националните символи и герба на България.
- 2000 г. — самолет Конкорд на Air France катострофира при излитането си от летище Шарл дьо Гол в Париж, загиват 109 души на борда и 4 на земята.
- 1016 г. — Казимир I, полски княз († 1058 г.)
- 1109 г. — Афонсу I, първи крал на Португалия († 1185 г.)
- 1575 г. — Кристоф Шайнер, немски астроном († 1650 г.)
- 1848 г. — Артър Балфур, министър-председател на Обединеното кралство († 1930 г.)
- 1870 г. — Максфийлд Периш, американски илюстратор († 1966 г.)
- 1878 г. — Стоян Бъчваров, български актьор († 1949 г.)
- 1894 г. — Гаврило Принцип, сръбски националист († 1918 г.)
- 1894 г. — Уолтър Бренан, американски актьор († 1974 г.)
- 1905 г. — Елиас Канети, австрийски писател от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1981 г. († 1994 г.)
- 1910 г. — Петър Стъпов, български писател († 1992 г.)
- 1923 г. — Свами Сатянанда, индийски гуру († 2009 г.)
- 1925 г. — Розалинд Френклин, британска химичка, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1952 г. († 1958 г.)
- 1929 г. — Василий Шукшин, руски писател, кинорежисьор и актьор († 1974 г.)
- 1933 г. — Георги Атанасов, български политик
- 1934 г. — Георги Кордов, български естраден певец и педагог († 2006 г.)
- 1935 г. — Миле Неделковски, писател от Република Македония
- 1950 г. — Жулио Каплан, американски шахматист
- 1952 г. — Сашо Диков, български журналист
- 1957 г. — Даниел Бурш, американски астронавт
- 1957 г. — Живка Гичева, българска телевизионна водеща († 2009 г.)
- 1961 г. — Боби Ийкс, американска актриса и певица
- 1961 г. — Катрин Кели Ланг, американска актриса
- 1963 г. — Къци Вапцаров, телевизионен водещ
- 1967 г. — Мат Ле Блан, американски актьор
- 1976 г. — Йовица Тасевски - Етерниян, писател от Република Македония
- 1976 г. — Тера Патрик, американска порноактриса
- 1979 г. — Алистър Картър, английски професионален играч на снукър
- 1985 г. — Джеймс Лафърти, американски актьор
- 1034 г. — Констанца Арлска, кралица на Франция (* 986 г.)
- 1492 г. — Инокентий VIII, римски папа (* 1432 г.)
- 1564 г. — Фердинанд I Хабсбургски, пръв крал на Бохемия и Унгария, император на Свещената Римска империя (* 1503 г.)
- 1794 г. — Андре Мари Шение, френски поет и публицист (* 1762 г.)
- 1834 г. — Самюъл Колридж, английски поет (* 1772 г.)
- 1902 г. — Никола Козлев, български книжовник и революционер (* 1824 г.)
- 1903 г. — Кръстьо Асенов, български революционер (* 1877 г.)
- 1904 г. — Харалан Ангелов, български поет (* 1845 г.)
- 1908 г. — Йордан Секулички, български революционер (* ? г.)
- 1908 г. — Йордан Спасов, български революционер (* 1875 г.)
- 1909 г. — Неофит VIII Константинополски, цариградски патриарх (* 1832 г.)
- 1925 г. — Емануил Иванов, български математик (* 1857 г.)
- 1934 г. — Енгелберт Долфус, канцлер на Австрия (убит) (* 1892 г.)
- 1934 г. — Нестор Махно, украински анархист (* 1888 г.)
- 1936 г. — Хайнрих Рикерт, немски философ (* 1863 г.)
- 1942 г. — Георги Григоров, деец на БКП (* 1919 г.)
- 1977 г. — Луис Физер, американски химик (* 1899 г.)
- 1980 г. — Владимир Висоцки, руски поет, певец и актьор (* 1938 г.)
- 1986 г. — Винсънт Минели, американски режисьор (* 1903 г.)
- 1987 г. — Вера Иванова-Мавродинова, български учен (* 1896 г.)
- 2003 г. — Джон Шлезинджър, американски режисьор (* 1926 г.)
