Джеймс I (Англия)
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: по-неутрален и енциклопедичен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Джеймс I Джеймс VI |
||
|---|---|---|
| Крал на Шотландия, Англия и Ирландия | ||
 |
||
| Портрет на Джеймс I | ||
| Лични данни | ||
| Управление | Шотландия 24 юли 1567 - 27 март 1625 Англия 24 март 1603 - 27 март 1625 |
|
| Роден | 19 юни 1566 | |
| Единбург, Шотландия | ||
| Починал | 27 март 1625 (на 58 години) | |
| Хартфордшър, Англия | ||
| Погребан в | Уестминстърско абатство | |
| Предшественик | Мария Стюарт Елизабет I |
|
| Наследник | Чарлз I | |
| Семейство | ||
| Брак | Анна Датска | |
| Династия | Стюарти | |
| Баща | Хенри Стюарт | |
| Майка | Мери Стюарт | |
Джеймс I (на английски: James I) е крал на Англия и Ирландия. Също така е крал на Шотландия (от 1567 г.) под името Джеймс VI (на шотландски келтски: Séamus VI, Шеймъс VI, IPA:[ˈʃeɪməs]). Той е първият крал на Англия от династията на Стюартите (от 1603 г.)
Биография [редактиране]
Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия Мария Стюарт и вторият ѝ съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли[1]. Джеймс е свързан кръвно с Тюдорите, чрез Маргарет, сестра на Хенри VIII, която е баба на Хенри Стюарт и Мария Стюарт[2]. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567 г. , когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г.[3], след като управлява Шотландия 58 г. и Англия - 22 г.[4]
Джеймс е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането на Джеймс от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.
Дълги години Джеймс се приготвя за английската корона. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс. Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особения статут на кралския сан и собствената си важност. Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията. Англичаните не харесват недодялаността и параноята му. Джеймс смята, че Парламента не е полезен за държавата. Други негови негативни качества са големите разходи и игнорирането на оплакванията на благородниците от държавната политика. При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.
Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. „Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фокс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в, която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна. Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си. Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.
Отношенията между краля и Парламента постоянно се влошават. Прекомерните разходи, провалената външна политика и надменността дискредитират Джеймс пред Парламента. Парламентът твърдо отказва да финансира Джеймс, който не се интересува от грижите на държавата и изразходва огромни суми за подаръци на фаворитите си и разкош. Джеймс присъжда перски ранг на над 200 души, целейки да спечели верността им. Кралят прави Джордж Вилиърз (най-близкия му фаворит и един от хомосексуалните му партньори) херцог Бъкингам. Бъкингам има огромно влияние във външната политика на Кралството, в която се проваля мизерно. Джеймс се опитва да затопли отношенията си с Испания, сгодявайки Престолонаследника Чарлз за испанската инфанта и чрез екзекутиране на сър Уолтър Роли по искане на Испания.
След смъртта си през 1625 г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз.
Бележки [редактиране]
- ↑ Croft, p 11.
- ↑ Маргарет Тюдор е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор - Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.
- ↑ Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.
- ↑ След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.
Литература [редактиране]
- Croft, Pauline (2003). King James. Basingstoke and New York: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-61395-3.
- Guy, John (2004). My Heart is My Own: The Life of Mary Queen of Scots. London and New York: Fourth Estate. ISBN 1-84115-752-X.
- Willson, David Harris ([1956] 1963 ed). King James VI & I. London: Jonathan Cape Ltd. ISBN 0-224-60572-0.
| Елизабет I | → | крал на Англия крал на Ирландия крал на Шотландия (24 юли 1567 – 27 март 1625) |
→ | Чарлз I |
