Джеймс I (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс I
Джеймс VI
Крал на Шотландия, Англия и Ирландия
JamesIEngland.jpg
Портрет на Джеймс I
Лични данни
Управление Шотландия
24 юли 1567 - 27 март 1625
Англия
24 март 1603 - 27 март 1625
Роден 19 юни 1566
Единбург, Шотландия
Починал 27 март 1625 (на 58 години)
Хартфордшър, Англия
Погребан в Уестминстърско абатство
Предшественик Мария Стюарт
Елизабет I
Наследник Чарлз I
Семейство
Династия Стюарти
Баща Хенри Стюарт
Майка Мери Стюарт
Брак Анна Датска
Потомци Чарлз І
Герб Coat of Arms of England (1603-1649).svg
Джеймс I
Джеймс VI
в Общомедия

Джеймс I (на английски: James I) е крал на Англия и Ирландия. Също така е крал на Шотландия (от 1567 г.) под името Джеймс VI (на шотландски келтски: Séamus VI, Шеймъс VI, IPA:[ˈʃeɪməs]). Той е първият крал на Англия от династията на Стюартите (от 1603 г.)

Биография[редактиране | edit source]

Джеймс I е роден през 1566 г. Той е син на кралицата на Шотландия Мария Стюарт и вторият ѝ съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли[1]. Джеймс е свързан кръвно с Тюдорите, чрез Маргарет, сестра на Хенри VIII, която е баба на Хенри Стюарт и Мария Стюарт[2]. Джеймс се възкачва на шотландския трон на 1 годишна възраст през 1567 г. , когато майка му Мери абдикира. До навършване на пълнолетието му Шотландия се управлява от Регентски съвет. През 1589 г. се жени за датската принцеса Анна, от която има 7 деца: Уелския принц Чарлз, Хенри, Елизабет, Маргарет, Робърт, Мери и София. Джеймс е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г.[3], след като управлява Шотландия 58 г. и Англия - 22 г.[4]

Джеймс е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането на Джеймс от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.

Дълги години Джеймс се приготвя за английската корона. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс. Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особения статут на кралския сан и собствената си важност. Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията. Англичаните не харесват недодялаността и параноята му. Джеймс смята, че Парламента не е полезен за държавата. Други негови негативни качества са големите разходи и игнорирането на оплакванията на благородниците от държавната политика. При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.

Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. „Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фокс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в, която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна. Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си. Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.

Отношенията между краля и Парламента постоянно се влошават. Прекомерните разходи, провалената външна политика и надменността дискредитират Джеймс пред Парламента. Парламентът твърдо отказва да финансира Джеймс, който не се интересува от грижите на държавата и изразходва огромни суми за подаръци на фаворитите си и разкош. Джеймс присъжда перски ранг на над 200 души, целейки да спечели верността им. Кралят прави Джордж Вилиърз (най-близкия му фаворит и един от хомосексуалните му партньори) херцог Бъкингам. Бъкингам има огромно влияние във външната политика на Кралството, в която се проваля мизерно. Джеймс се опитва да затопли отношенията си с Испания, сгодявайки Престолонаследника Чарлз за испанската инфанта и чрез екзекутиране на сър Уолтър Роли по искане на Испания.

След смъртта си през 1625 г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Croft, p 11.
  2. Маргарет Тюдор е майка на Маргарет Дъглас, бъдещата графиня на Ленокс и майка на Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Синът на Маргарет Тюдор - Джеймс V е баща на Мария Стюарт (кралица на Шотландия). Guy, p. 54.
  3. Лекарство, препоръчано от Бъкингам, влошава състоянието на краля. В резултат на явното противоречие между външната политика на монарха и фаворита, широко разпространен е слухът, че херцогът се е опитал да отрови краля.“ Croft, pp 127–128.
  4. След като лично обединява трите корони, Джеймс е първият, който обявява себе си за „Крал на Великобритания“, но тази титла е отхвърлена от английския парламент и няма правно основание за нея. Парламентът на Шотландия също се обявява против. Croft, p 67; Willson, pp 249–52.

Литература[редактиране | edit source]

  • Croft, Pauline (2003). King James. Basingstoke and New York: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-61395-3.
  • Guy, John (2004). My Heart is My Own: The Life of Mary Queen of Scots. London and New York: Fourth Estate. ISBN 1-84115-752-X.
  • Willson, David Harris ([1956] 1963 ed). King James VI & I. London: Jonathan Cape Ltd. ISBN 0-224-60572-0.
Елизабет I крал на Англия
крал на Ирландия
крал на Шотландия
(24 юли 1567 – 27 март 1625)
Чарлз I