Хенриета-Анна Стюарт

Хенриета-Анна
херцогиня на Орлеан
Съпруга на	Филип I Орлеански
Родена	26 юни 1644 г.
	Екзитър, Англия
Починала	30 юни 1670
	Шато дьо Сен Клод, Франция
Династия	Стюарт
Баща	Чарлз I
Майка	Хенриета-Мария Бурбон-Френска

Хенриета-Анна Стюарт, херцогиня на Орлеан (26 юни 1644 - 30 юни 1670), е най-малката дъщеря на английския крал Чарлс I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска. Омъжена е за Филип I Орлеански, брат на френския крал Луи XIV.

Хенриета е родена в град Екзитър в разгара на английската гражданска война. Две седмици след раждането ѝ майка ѝ заминава за Франция, оставяйки малката Хенриета на грижите на графиня Мортон. Хенриета (втората част от името Анна тя получава след като е кръстена по католически обред) не се събира с майка си в следващите две години. След като бащата на Хенриета-Анна е екзекутиран през 1649 г., лейди Мортон отвежда Хенриета във Франция, в двора на братовчед ѝ Луи XIV.

На 17 Хентиета-Анна се омъжва за първия си братовчед — орлеанския херцог Филип I, брат на фрнския крал Луи XIV. Сватбата е отпразнувана в Пале Роял в Париж на 31 март 1661 г. Бракът им обаче се оказва несполучлив, тъй като Филип има открити предпочитания към кавалерите от своя антураж.

Луи XIV е силно превързан към снаха си, поради което много смятат, че двамата са любовници. Дълбоката скръб на краля след трагичната смърт на Хенриета-Анна, по-голяма дори от тази на Филип, подхранва тези слухове. Обиден, Филип започва да ревнува съпругата си и да парадира пред нея със своите любовници от мъжки пол.

Във френския двор Хенриета-Анна става по-популярна дори от съпруга си. Известна е като красиво и добросърдечно момиче, което обича да флиртува. Скоро тя привлича вниманието на девера си. За да прикрият взаимното си привличане от майакта на краля и съпругата му, Хенриета и Луи XIV измислят версията, че кралят търси компанията на снаха си, за да се добере до придворната ѝ дама — мадам Луиза дьо Валие. По-късно Хенриета разбира, че измамата е била толкова успешна, че кралят наистина започнал връзка с Дьо Валие. С неохото и огорчение Хенриета отстъпва. По-късно тя си хваща за любовник едно от по-раншните завоевания на съпруга си — граф дьо Гиш.

Въпреки разногласията между двамата съпрузи, от брака на Хенриета-Анна и Филип I Орлеански се раждат четири деца:

• Мария-Луиза Орлеанска, кралица на Испания
• Филип-Шарл, херцог дьо Валоа
• дъщеря, починала рано
• Анна-Мария Орлеанска, кралица на Сардиния и Сицилия

Според слуховете кралят e истинският баща на двете дъщери на Хенриета-Анна.

Отношенията между Хенриета-Анна и съпруга ѝ се обтягат допълнително заради огромното влияние, което упражнявали върху херцога неговите млади и амбициозни любовници и особено един от тях — принц дьо Лорейн-Арманмарк. През 1670 по молба на Хенриета кралят заповядва принц дьо Лорейн-Арманмарк да бъде затворен близо до Лион, по-късно в замъка Иф, а накрая го прогонва в Рим. Острите протести и молбите на Филип Орлеански обаче принуждават краля да повика обратно принца в антуража на орлеанския херцог.

Хенриета-Анна е известна и с близките отношения и постояната кореспонденция, които поддържа с брат си — крал Чарлз II. Благодарение на общите им усилия през 1670 между Англия и Франция е ключен тайният договор от Доувър, който представлява отбранително-настъпателен алианс между двете страни. Когато посещава брат си в Доувър, Хенриета-Анна го запознава с придворната си дама Луиза дьо Керуал, в която кралят се влюбва. След смъртта на Хенриета-Анна Луиза става любовница на Чарлз II, който я назначава за придворна дама на съпругата си.

Хенриета-Мария умира в Шато дьо Сен Клод край Париж на 30 юни 1670 г, две седмици след сключването на договора от Доувър. Според слуховете херцогинята е отровена от любовника на съпруга си, принц Лорейн-Арманмарк. Извършената аутопсия обаче доказала, че Хенриета-Анна е умряла от перитонит, причинен от перфорирана язва. След смъртта ѝ Филип Орлеански се жени повторно за Елизабет-Шарлота фон дер Пфалц.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Henrietta Anne Stuart“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.