Филип I Орлеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип I Орлеански
Philippe d'Orléans
херцог на Орлеан
Роден
Сен Жермен ан Ле, Франция
Починал
9 юни 1701 г. (60 г.)
Сен Клу, Франция
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

РелигияКатолическа църква
Герб
Семейство
БащаЛуи XIII
МайкаАнна Австрийска
Братя/сестриЛуи XIV
СъпругаХенриета-Анна Стюарт (31 март 1661)
Елизабет Шарлота фон Пфалц (21 ноември 1671)
ДецаМария-Луиза Орлеанска
Анна-Мария Орлеанска
Елизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска
Филип II Орлеански[1]
Подпис
Филип I Орлеански в Общомедия

Филип I Орлеански (на френски: Philippe de France, Philippe d’Orléans; 21 септември 1640 – 9 юни 1701) е херцог на Орлеан.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Филип I Орлеански, Музей на изящните изкуства, Орлеан

Син е на крал Луи XIII и кралица Анна Австрийска. По-малък брат е на крал Луи XIV.

Филип става херцог на Анжу през 1660 г., наследявайки титлата от чичо си Гастон Орлеански след смъртта му същата година.

На 31 март 1661 г. Филип I Орлеански се жени за Хенриета Анна Стюарт (1644 – 1670), дъщеря на английския крал Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска. Сватбата е отпразнувана в Пале Роял в Париж. Бракът им обаче се оказва несполучлив, тъй като Филип има открити предпочитания към кавалерите от своя антураж.[2]

През 1671 г., една година след смъртта на Хенриета, Филип I Орлеански се жени за Елизабет Шарлота фон дер Пфалц (1652 – 1722), дъщеря на курфюрст Карл I Лудвиг фон Пфалц и Шарлота фон Хесен-Касел.

Филип умира на 60 години на 9 юни 1701 г. Оставя задължения от около 7,5 милиона ливри.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От Хенриета-Анна Стюарт има децата:

От Елизабет Шарлота фон дер Пфалц има децата:


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Bouyer, Le Duc d’Orléans, frère de Louis XIV, Pygmalion, ISBN 2-85704-828-9
  • Dirk Van der Cruysse: Madame sein ist ein ellendes Handwerck – eine deutsche Prinzessin am Hof des Sonnenkönigs, Piper, München 2001. ISBN 3-492-22141-6
  • Thea Leitner: Skandal bei Hof. Ueberreuter, Wien 1993, ISBN 3-8000-3492-1, S. 110.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 500373184 // 24 септември 2020 г. Посетен на 13 февруари 2023 г.
  2. [Gerard, Kent; Hekma, Gert (1989). The Pursuit of Sodomy: Male Homosexuality in Renaissance and Enlightenment Europe. Routledge. ISBN 978-0-86656-491-5]