21 септември

21 септември е 264-ият ден в годината според григорианския календар (265-и през високосна). Остават 101 дни до края на годината.

Събития

• 1378 г. — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.
• 1551 г. — Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
• 1719 г. — Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен и Каролина фон Насау-Саарбрюкен.
• 1862 г. — Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
• 1919 г. — Първи мач на ФК Янтра (Габрово) срещу тима на Горна Оряховица (1:0)
• 1933 г. — В Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага, един от обвиняемите е Георги Димитров.
• 1937 г. — За първи път е публикувана книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“.
• 1938 г. — Ураган връхлита Ню Йорк, загиват около 600 души.
• 1964 г. — Малта придобива независимост от Обединеното кралство.
• 1981 г. — Белиз придобива независимост от Обединеното кралство.
• 1991 г. — Армения получава независимост от Съветския съюз.
• 1993 г. — Президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция, и така ускорява Руската конституционна криза от 1992-1993 г.
• 1999 г. — При земетресение в Централен Тайван загиват 2 400 души.
• 2001 г. — 39 Народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет.
• 2002 г. — Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.
• 2003 г. — Програмата Галилео на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.

Родени

• 1415 г. — Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
• 1452 г. — Джироламо Савонарола, италиански свещеник († 1498 г.)
• 1640 г. — Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
• 1726 г. — Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
• 1760 г. — Иван Лепьохин, руски изследовател († 1802 г.)
• 1791 г. — Ищван Сечени, унгарски политик († 1860 г.)
• 1801 г. — Борис Якоби, руски физик († 1874 г.)
• 1812 г. — Ангел Кариотов, български хайдутин († ок. 1862 г.)
• 1840 г. — Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
• 1842 г. — Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
• 1843 г. — Георги Бенковски, български революционер († 1876 г.)
• 1846 г. — Светозар Маркович, сръбски журналист († 1875 г.)
• 1849 г. — Морис Баримор, американски актьор († 1905 г.)
• 1853 г. — Едмънд Лейтън, английски художник († 1922 г.)
• 1853 г. — Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
• 1862 г. — Джеймз И. Талмадж, английски религиозен водач († 1933 г.)
• 1863 г. — Джон Бъни, американски актьор († 1915 г.)
• 1866 г. — Хърбърт Уелс, британски писател († 1946 г.)
• 1866 г. — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
• 1867 г. — Хенри Стимсън, министър на отбраната († 1950 г.)
• 1868 г. — Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
• 1872 г. — Нестор Байков, български революционер († 1955 г.)
• 1874 г. — Густав Холст, английски композитор († 1934 г.)
• 1887 г. — Йозеф Харп, немски генерал († 1968 г.)
• 1889 г. — Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
• 1891 г. — Геза Рохайм, унгарски психоаналитик († 1953 г.)
• 1895 г. — Владимир Балан, български авиатор († 1944 г.)
• 1895 г. — Георги Цанев, български академик († 1986 г.)
• 1897 г. — Никола Генчев, български военен деец († ? г.)
• 1898 г. — Борис Рогев, български офицер
• 1899 г. — Михаил Попов, български певец († 1978 г.)
• 1901 г. — Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)
• 1901 г. — Димитър Хаджиев, български лекар († ? г.)
• 1902 г. — Луис Сернуда, испански поет († 1963 г.)
• 1904 г. — Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
• 1909 г. — Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
• 1912 г. — Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
• 1915 г. — Стоян Едрев, публицист и партизанин († 1944 г.)
• 1919 г. — Георги Григоров, деец на БКП († 1942 г.)
• 1919 г. — Димче Маленко, писател от СР Македония († 1990 г.)
• 1922 г. — Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
• 1924 г. — Херман Бул, австрийски алпинист († 1957 г.)
• 1926 г. — Доналд Глейзър, американски физик Нобелов лауреат
• 1926 г. — Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
• 1927 г. — Борислав Стоев, български художник
• 1934 г. — Леонард Коен, канадски певец
• 1935 г. — Джими Армфийлд, английски футболист
• 1936 г. — Юрий Лужков, руски политик
• 1941 г. — Джеймс Улси, американски политик
• 1943 г. — Клаус Кордон, немски писател
• 1943 г. — Христо Танев, български художник
• 1944 г. — Никола Любомиров, български актьор
• 1945 г. — Джери Брукхаймър, американски продуцент
• 1946 г. — Пол Дохърти, английски писател
• 1947 г. — Стивън Кинг, американски писател
• 1950 г. — Бил Мъри, американски киноактьор
• 1951 г. — Аслан Масхадов, чеченски революционер († 2005 г.)
• 1951 г. — Брус Арина, американски футболен треньор
• 1955 г. — Владимир Атанасов, български политик
• 1957 г. — Итън Коен, американски кинорежисьор
• 1959 г. — Юлиан Попов, български журналист и писател
• 1962 г. — Роб Мороу, американски актьор
• 1963 г. — Ангъс Макфейдън, шотландски актьор
• 1964 г. — Христо Колев, български футболист
• 1965 г. — Дейвид Уенъм, австралийски актьор
• 1965 г. — Фредерик Бегбеде, френски писател
• 1967 г. — Фейт Хил, американска певица
• 1971 г. — Марко Хабер, германски футболист
• 1972 г. — Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)
• 1973 г. — Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
• 1975 г. — Александър Панов, руски футболист
• 1979 г. — Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
• 1979 г. — Мартина Глагов, германска биатлонистка
• 1980 г. — Отъм Рийсър, американска актриса
• 1980 г. — Томас Шектър, южноафрикански автомобилен състезател
• 1982 г. — Марат Измайлов, руски футболист
• 1983 г. — Маги Грейс, американска актриса

Починали

Уолтър Бренан

• 454 г. — Флавий Аеций, римски военачалник (* ок. 396)
• 1327 г. — Едуард II, крал на Англия (* 1284 г.)
• 1542 г. — Хуан Боскан, испански поет (* 1490 г.)
• 1558 г. — Карл V, германски император (* 1500 г.)
• 1576 г. — Джироламо Кардано, Известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог (* 1501 г.)
• 1832 г. — Уолтър Скот, шотландски романист и поет (* 1771 г.)
• 1860 г. — Артур Шопенхауер, немски философ (* 1788 г.)
• 1866 г. — Карл Лудвиг Хенке, немски астроном (* 1793 г.)
• 1881 г. — Кръстю Никифоров, български свещеник (* 1838 г.)
• 1891 г. — Александра Георгиевна, велика руска княгиня (* 1870 г.)
• 1903 г. — Александър Панайотов, български революционер (* 1878 г.)
• 1903 г. — Тодор Христов, български революционер (* 1878 г.)
• 1903 г. — Търпен Марков, български революционер (* 1878 г.)
• 1904 г. — Джоузеф, индиански вожд (* 1840 г.)
• 1905 г. — Николай Бенардос, руски учен (* 1842 г.)
• 1908 г. — Атанас Бадев, български композитор (* 1860 г.)
• 1911 г. — Араби-паша, египетски лидер (* 1842 г.)
• 1916 г. — Клавдий Лебедев, руски художник (* 1852 г.)
• 1921 г. — Карл Дюринг, немски философ (* 1833 г.)
• 1962 г. — Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик (* 1882 г.)
• 1966 г. — Пол Рейнод, министър-председател на Франция (* 1878 г.)
• 1974 г. — Уолтър Бренан, американски актьор (* 1894 г.)
• 1974 г. — Джаклин Сюзан, американска актриса (* 1918 г.)
• 1979 г. — Дитер Зелер, германски футболист (* 1931 г.)
• 1982 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход (* 1897 г.)
• 1998 г. — Стоян Камбарев, български театрален режисьор (* 1953 г.)
• 1998 г. — Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (* 1959 г.)

Празници

• Ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие - определен с резолюция на Общото събрание на ООН от 2001 г., призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден. До 2001 г. Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от м. септември съгласно резолюция 36/67 на Общото събрание на ООН от 1981 г., в която поддържането на мира на международно и на национално равнище се определя като главна цел на ООН в съответствие с Устава на ООН и се определя специален ден за отбелязване и укрепване сред всички нации и народи на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се чества през 1982 г.
• Световна здравна организация — Световен ден на болестта на Алцхаймер - Отбелязва се ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер
• Армения — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник)
• Белиз — Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник)
• България — Празник на град Тутракан - От 1993 г. с решение на Общинския съвет този ден е обявен за празник на града
• Малта — Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник)