Джироламо Кардано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джироламо Кардано
Известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог
Джироламо Кардано 
Роден: 24 септември 1501
Павия, Италия
Починал: 21 септември 1576
Рим, Италия

Джироламо Кардано, (ит.: Girolamo Cardano),   (1501 - 1576) е известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог. Известен е също и със страстта си към хазарта.


Биография[редактиране | edit source]

Джироламо Кардано е роден на 24 септември 1501 г. в Павия, Италия, като извънбрачен син на Фацио Кардано (Fazio Cardano), юрист с математически способности, приятел на Леонардо да Винчи. В своята автобиография[1] Джироламо Кардано пише, че майка му се е опитала да го абортира. В Павия тя отива от Милано, бягайки от чумна епидемия. Другите ѝ три деца умират от болестта.

В 1520 г. постъпва в университета в Павия, а по-късно и в Падуа, където учи медицина. Бил е ексцентричен и конфликтен, което не му печели много приятели. В 1525 г. Кардано нееднократно се опитва да постъпи като преподавател в Колежа по медицина в Милано, но не е допуснат поради недобрата репутация и извънбрачен произход.

Джироламо Кардано

Накрая той успява да си изгради добра репутация като лекар и е бил високо ценен в дворцовите среди. В медицината описва за първи път болестта коремен тиф.

Днес той е най-известен за постиженията си в алгебрата. Той публикува решенията на уравнения от трета и четвърта степен. В книгата си Ars magna дава решение(формула на Кардано) за един частен случай на кубично уравнение от вида x3 + ax = b (в съвременен запис), съобщено му от Николо Фонтана Тарталия (it:Niccolo Fontana Tartaglia) (който по-късно претендира, че Кардано се е заклел да не го публикува и влиза в десетгодишен спор с него), а уравнението от четвърта степен е решено от ученика на Кардано, Лодовико Ферари (it:Lodovico Ferrari).

И към двамата има благодарности в предговора към книгата, а също и на редица места в текста. В изложението си Кардано приема съществуването на числа, които днес се наричат имагинерни и комплексни, без да вниква в същността им.

Кардано е бил известен с постоянния си недостиг на пари и е намерил средства за самоиздръжка, като е бил съвършен комарджия и известен шахматист. Неговата книга за хазартните игри Liber de ludo aleae, написана през 1560-те, но публикувана едва в 1663, след смъртта му, съдържа първото систематично разглеждане на вероятностите като част от ефективните методи за игра.

Кардано изобретява редица механични уреди, включително секретната ключалка (катинар) с шифър; окачването[2], състоящо се от два или три концентрични пръстена, позволяващо на компас или жироскоп да се върти свободно, както и известният карданов вал със съединител, който позволява предаване на въртящ момент при различни ъгли, използван и до днес в различни превозни средства. Той има редица приноси в хидродинамиката и поддържа твърдението, че не е възможно вечно движение, с изключение на небесните тела. Той публикува две енциклопедии по естествени науки, които съдържат голямо разнообразие от изобретения, факти и окултни суеверия. Той също въвежда решетката на Кардано, инструмент за криптография, през 1550 г.

Трябва да се отбележи, че в историята на обучение на глухи хора той е един от първите, които заявяват, че глухонемите могат да се обучават без предварително да се учат да говорят.

По-големият и предпочитан син на Кардано е екзекутиран през 1560 г., след като е признат за виновен в отравянето на изневеряващата му съпруга. Другият му син е бил комарджия и често е крадял пари от баща си.[3] Кардано е бил обвинен в ерес през 1570 г., защото е изчислил и публикувал хороскоп на Иисус Христос в 1554 г. Очевидно синът му е съдействал за това преследване. Бил е арестуван и прекарал в затвора няколко месеца. След този случай е бил принуден да напусне професорското си място. Премества се в Рим, като получава пожизнена пенсия от папа Григорий XIII и там завършва автобиографията си. Умира в деня, който (вероятно) предварително сам е определил астрологически; има съмнения, че сам е предизвикал смъртта си.

Публикации на Кардано[редактиране | edit source]

На Джироламо Кардано принадлежат многобройни публикации по медицина, математика, философия, астрология. Само по медицина са около 200. Преди арестуването му в 1570 г. той унищожава около 120 от книгите си. Известните му произведения са описани и публикувани в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Jean Antoine Huguetan/ Marc Antione Ravaud. Lyon: 1663. Ето някои от по-известните му произведения:

  • De malo recentiorum medicorum usu libellus, Венеция, 1536 (по медицина).
  • Practica arithmetice et mensurandi singularis, Милано, 1539 (по математика).
  • Artis magnae, sive de regulis algebraicis (известна също като Ars magna), Нюрнберг, 1545 (по алгебра).
  • De immortalitate (по алхимия).
  • Opus novum de proportionibus (по механика).
  • Contradicentium medicorum (по медицина).
  • De subtilitate rerum, Нюрнберг, 1550 (за природни явления).
  • De libris propriis, Лайден, 1557 (коментарии).
  • De varietate rerum, Базел, 1559 (за природни явления).
  • Opus novum de proportionibus numerorum, motuum, ponderum, sonorum, aliarumque rerum mensurandarum. Item de aliza regula, Базел, 1570.
  • De vita propria, 1576 (автобиография).
  • Liber de ludo aleae, посмъртно, 1663 (за вероятностите).
  • De Musica, около 1546 (по музика), посмъртно публикувана в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Лион, 1663.
  • De Consolatione, Венеция, 1542

Източници[редактиране | edit source]

  • Cardano, Girolamo, The Book of My Life. trans. by Jean Stoner. New York, New York Review of Books, 2002.
  • Grafton, Anthony, Cardano's Cosmos: The Worlds and Works of a Renaissance Astrologer. Cambridge, London, Harvard University Press, 1999.
  • Ore, Øystein, Cardano, the Gambling Scholar. Princeton, 1953.
  • Dunham, William, Journey through Genius, Penguin, 1991. (В глава 6 се разисква за живота на Кардано и решението на уравнение от трета степен.)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Girolamo Cardano, De vita propria, 1576 (автобиография).
  2. Окачване на Кардано
  3. Както се твърди, Кардано е отрязал ушите на един от синовете си.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerolamo Cardano“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.