Аборт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абортът е прекратяване на бременността чрез изхвърляне или отстраняване на ембриона или фетуса от матката. Обикновено ембрионът или фетусът не са жизнеспособни извън майчиния организъм. Абортът може да настъпи спонтанно или да бъде предизвикан изкуствено. Спонтанният аборт, известен още като помятане, е резултат от усложнения по време на бременността.[1] Изкуственият аборт може да бъде извършен по желание на майката или по медицински показания.

В законодателствата на различните страни моментът, преди който може да бъде извършен аборт, е различен. В България това е краят на дванадесетата седмица от първия ден на последната менструация. В някои страни е възможно и късно прекъсване на бременността, когато има медицински причини за това.

За извършването на аборт съвременната медицина използва медикаменти или оперативни методи. Медикаментите се използват през първия и втория триместър на бременността, но през втория хирургическите методи са по-безопасни.[2] Извършен от квалифициран лекар в контролирана среда, абортът е сравнително безопасна процедура. Нелегалните аборти обаче, извършени от неквалифицирани лица, крият сериозен риск за здравето на майката. Нелегалните прекъсвания на бременността са причина за десетки хиляди смъртни случаи, най-вече в развиващите се страни и в страни, в които абортът е незаконен.

Абортът има дълга история, като традиционно е бил извършван чрез брутални и опасни методи. Такива са приемане на билкови отвари, удари и физическа травма в областта на корема, хипотермия, вливане на токсични и изгарящи течности, както и най-различни предмети, с които плодът да бъде прободен или изтеглен — закачалки, игли за плетене и др.

Абортът е тема на разгорещен дебат в повечето съвременни общества, тъй като повдига спорни въпроси на медицинската етика и човешките права. В България извършването на аборт по строго регламентирана процедура не е криминално престъпление от 1956 г.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Спонтанен аборт[редактиране | редактиране на кода]

Спонтанният аборт, или помятане, е непреднамерено изхвърляне на плода преди 24-та гестационна седмица.[3] Ако бременността завърши преди 37-та гестационна седмица с раждане на живо дете, това е преждевременно раждане.[4] Смъртта на плода в матката, въпреки че е бил жизнеспособен или по време на раждане, е мъртво раждане.[5] Преждевременните и мъртвите раждания не се считат за аборт, макар че в гранични случаи термините могат да се припокриват.[6]

Едва 30% до 50% от зачеванията продължават след първия триместър.[7] Огромната част от тези, които не продължават, прекъсват преди изобщо жената да разбере, че е заченала,[8] а много бременности прекъсват още преди да е възможно клинично наблюдение на ембрион.[9] Между 15% и 30% от известните бременности завършват с клинично наблюдавано помятане в зависимост от възрастта и здравословното състояние на бременната.[10]

Най-честата причина за спонтанен аборт през първия триместър са хромозомни аномалии на ембриона или фетуса,[11][12] причиняващи над 50% от изследваните ранни загуби на плода.[13] Сред другите причини са съдови заболявания (напр. системен лупус), диабет, хормонални проблеми, инфекции и аномалии на матката.[14] Основните рискови фактори за спонтанен аборт са напредналата възраст на майката и клинична история, включваща предишни спонтанни аборти.[15] Спонтанен аборт може да бъде предизвикан също от случайна физическа травма. Умишлена травма или натиск с цел предизвикване на аборт не е спонтанен аборт, а изкуствен такъв или убийство на плода.[16]

Изкуствен аборт[редактиране | редактиране на кода]

Изкуствено предизвиканият аборт е във вид на медикаментозна или хирургическа намеса. Прилага се до12-та седмица от бременността, по късен аборт крие голяма опасност за живота на майката и е в по-голяма степен морално неприемлив поради израстването на ембриона (начална форма - зародиш на живот във фетус) до плод с индивидуални белези. До предизвикан аборт може да се стигне поради медицински показания в интерес на здравето на жената, при доказано нежизнеспособен зародиш или по желание.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

По статистически данни в САЩ за 2000-та година са направени 1,31 милиона аборта. Според проучване направено през 2000 година сред жени в 27 държави до изкуствен аборт водят следните причини:

  • 25,5% – Желаят да отложат раждането на дете
  • 21,3% – Не могат да издържат дете
  • 14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца
  • 12,2% – Са твърде млади, за да бъдат родители
  • 10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация
  • 7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят повече
  • 3,3% – Поради вероятност от ненормално (нездраво) развитие на ембриона
  • 2,8% – Поради риск за здравето на майката
  • 2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго

В българското право[редактиране | редактиране на кода]

До навършване на пълнолетие на майката, абортът се извършва само със съгласието на родителите ѝ по установения законов ред.

Всяка изкуствено прекъсната бременност чрез хирургическа намеса, извършена извън специализирано болнично заведение, носи риск от смърт или други тежки здравословни последици за майката (безплодие, инфекции и др.), поради което се преследва от закона и се нарича криминален аборт. Престъпен е и абортът, извършен след края на третия месец на бременността, без да има медицински причини, които да го налагат.

Способи за прекъсване на бременността[редактиране | редактиране на кода]

Медикаментозен аборт[редактиране | редактиране на кода]

Този вид аборт е забранен в България и не се практикува от нито едно болнично заведение.

Хирургически аборт[редактиране | редактиране на кода]

Процедура[редактиране | редактиране на кода]

След необходимите изследвания и доказване на бременността, се постъпва в специализирана акушеро-гинекологична клиника. Самата процедура се извършва под анестезия (с локална или обща упойка) и трае около 10 минути. В зависимост от имунната система и здравословното състояние на жената общата работоспособност може да се възвърне и до 24 часа. След манипулацията, пациентът не се хоспитализира за повече от няколко часа.

Здравно разглеждане[редактиране | редактиране на кода]

В много страни като граница за прекъсване на бременността се приема 7-та до 9-та седмица. Такава ранно оперативна намеса се смята за по-безопасна от самото раждане, ако е извършена преди 16-тата седмица. Ако бременността се прекъсне по-късно, освен прекъсване живота на плода се увеличава и риска за здравето на жената.

Чести причини за решение за аборт са болестите, които могат да се предадат на бебето след раждането като вродената токсоплазмоза, спин, синдром на Даун, хемофилията и др. Има и други заболявания от страна на майката като рубеола, епилепсия, апендицит. В България някои от тези болести се използват понякога и като претекст за аборт, но не в други европейски страни.

Психично здраве[редактиране | редактиране на кода]

Последните 10 години има много повече изследвания в САЩ и Европа за възможни психически последствия от преминат аборт, при наличие на съпътстващи фактори като слаба социална подкрепа, емоционална привързаност по време на бременността, предишни психични заболявания или смущения или твърде консервативни политически убеждения, които могат да предизвикат негативни усещания след аборта.

През 1990 Американската Психологическа Асоциация (АПА) отчита, че психичните затруднения след аборт са редки и еквивалентни на всеки стрес от нормалния живот. Същото е потвърдено през 2008.

Социални въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Немедицински аборт[редактиране | редактиране на кода]

Немедицинският аборт се смята за изключително опасен за здравето на майката, той се извършва в нехигиенични, несигурни в медицински аспект условия или от лица, които нямат необходимите медицински познания и в 13 процента води до смъртта на майката.

Полово селективен аборт[редактиране | редактиране на кода]

Сонографията и други методи за установяване пола на бебето е довело до селективно абортиране на женски ембриони, особено в страни с политика, ограничаваща ражданията (Китай). [17]

За живота / за избора[редактиране | редактиране на кода]

Разделението в мненията спрямо аборта на две големи течения - "за живота" и "за избора" (pro-life и pro-choice). Първото се корени в разбирането (не задължително религиозно) за висшата ценност на живота и за недопустимостта той да бъде отнеман, дори на най-ранен стадий от неговото развитие. Привържениците на течението "pro-choice" поставят акцента върху правото на майката да се разпорежда с тялото си. Възгледът се заражда в средите на феминистичните движения. Според него, плодът няма самостоятелно съществуване и ценност извън тялото на майката и следователно отношението към него може да бъде като към всяка друга част или орган от тялото.

Някои негативни психични усещания след аборта са предложени от привържениците на pro-life като състояние наречено "пост-абортивен синдром" (чувство за вина, неврози, смущения в сексуалната област), но този синдром не е признат от АПА, и някои pro-choice защитници твърдят, че това е тактически политически ход на pro-life привържениците.

Аборт и религия[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Няма единно мнение в Будизма по отношение на аборта. Все пак традиционните будистки текстове казват, че животът започва със зачеването, и следователно абортът, независимо ранен или късен е предумишлено прекратяване на живот и следователно е отхвърлено. Все пак модерните будистки учители приемат, че ако бременността е от опасност за майката, това може да е приемливо оправдание за аборта, макар че все пак ще доведе до неприятни кармични последствия.

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

В исляма няма общо становище дали абортите са приемливи или не, но пък се споделя възгледа, че след четвъртия месец абортът е неприемлив.

Хиндуизъм[редактиране | редактиране на кода]

Хиндуистите имат различни мнения за аборта, според някои личността започва да се развива след 3-тия или след 5-тия месец, и по този начин приемат аборта преди това. Други смятат, че абортивните хапчета представляват сериозна крачка към правата на жените.

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

От християнските изповедания, най-систематично учение против аборта е развила Католическата църква. Поради спецификата на организацията на Православната църква, там би било трудно създаването на единно и цялостно становище по въпроса. Все пак, по различни начини и на различни нива Православието също е изразявало своята позиция в защита на неродените деца, като специфичното в православното третиране на въпроса е едно по-чувствително отношение и към майката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Частичен превод от английската статия aborion и английската статия Religion and abortion

Други източници

  1. Abortion Jabberwocky: the Need for Better Terminology. // Contraception 81 (2). 2010. с. 93–6.
  2. Medical Methods for First Trimester Abortion.. // The Cochrane Database of Systematic Reviews (11). November 9, 2011. с. CD002855.
  3. Churchill Livingstone medical dictionary. Edinburgh, New York, Churchill Livingstone Elsevier, 2008. ISBN 978-0-443-10412-1. The preferred term for unintentional loss of the product of conception prior to 24 weeks' gestation is miscarriage.
  4. 51. Legal and Ethical Issues in Obstetric Practice. // Obstetrics: Normal and Problem Pregnancies. 5. Churchill Livingstone, 2007. ISBN 978-0-443-06930-7. с. 669. A preterm birth is defined as one that occurs before the completion of 37 menstrual weeks of gestation, regardless of birth weight.
  5. Concise Medical Dictionary. Oxford University Press, 2010. с. 698. birth of a fetus that shows no evidence of life (heartbeat, respiration, or independent movement) at any time later than 24 weeks after conception
  6. Documenting Stillbirth (Fetal Death) (PDF). // United States Department of State, 18 February 2011. Архив на оригинала от 27 June 2011. Посетен на 27 June 2011.
  7. 24. Pregnancy Loss. // Obstetrics: Normal and Problem Pregnancies. 5. Churchill Livingstone, 2007. ISBN 978-0-443-06930-7.
  8. 6. First-Trimester Abortion. // Williams Gynecology. 1. McGraw-Hill Medical, 2008. ISBN 978-0-07-147257-9.
  9. Katz, Vern L.. 16. Spontaneous and Recurrent Abortion – Etiology, Diagnosis, Treatment. // Katz: Comprehensive Gynecology. 5. Mosby, 2007. ISBN 978-0-323-02951-3.
  10. Stovall, Thomas G.. 17. Early Pregnancy Loss and Ectopic Pregnancy. // Novak's Gynecology. 13. Lippincott Williams & Wilkins, 2002. ISBN 978-0-7817-3262-8.
  11. 6. First-Trimester Abortion. // Williams Gynecology. 1. McGraw-Hill Medical, 2008. ISBN 978-0-07-147257-9.
  12. Stöppler, Melissa Conrad. Miscarriage (Spontaneous Abortion). // MedicineNet.com. WebMD. Посетен на 7 April 2009.
  13. Jauniaux E, Kaminopetros P, El-Rafaey H. Early Pregnancy Loss. // Fetal Medicine: Basic Science and Clinical Practice. Edinburgh, Churchill Livingstone, 1999. с. 837.
  14. Stöppler, Melissa Conrad. Miscarriage (Spontaneous Abortion). // MedicineNet.com. WebMD. Посетен на 7 April 2009.
  15. Jauniaux E, Kaminopetros P, El-Rafaey H. Early Pregnancy Loss. // Fetal Medicine: Basic Science and Clinical Practice. Edinburgh, Churchill Livingstone, 1999. с. 837.
  16. Fetal Homicide Laws. // National Conference of State Legislatures. Архив на оригинала от 29 March 2009. Посетен на 7 April 2009.
  17. Китай остана без жени, в. Стандарт от 26.08.2007