Аборт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абортът е преждевременно прекъсване на бременността чрез изхвърляне или отстраняване на ембриона от матката, резултиращо на или предизвикващо смъртта на ембриона. В зависимост от причините довели до аборта се разграничават спонтанен и изкуствен. Спонтанният аборт е резултат от усложнения по време на бременността, а изкуственият може да бъде предизвикан при хората и при някои животни. Терапевтичен аборт е аборт, предизвикан с цел да се запази живота и здравето на бременната майка. Другият вид аборт се нарича аборт, който е избирателен. В медицината прекъснатата бременност се счита за аборт, а резултиращия от усложнение е спонтанен аборт (на английски например думата за този вид аборт е различна misscariage, за разлика от abortion — аборт).

Абортът има дълга история и може да бъде предизвикан от билкови абортификанти, остри сечива, физическа травма и други традиционни методи. Съвременната медицина използва медицински средства като лекарства и хирургически процедури за прекъсване на бременността.

Правното приемане, разпространението, и културните и обществени нагласи към аборта варират в различните общества и страни. Все пак благодарение на контрацептивните средства абортирането е намаляло в някаква степен в световен мащаб.

Темата за моралната страна на изкуствено предизвиканите аборти по желание на майката е обект на непрекъснати дебати и спорове.

Жаргон[редактиране | edit source]

В разговорната реч при спонтанни аборти се използва и думата помятане.

Спонтанен аборт[редактиране | edit source]

Спонтанен аборт или разговорно „помятане“ е налице когато се прекъсва бременността без външна намеса. Като спонтанни аборти се означават случаите на прекъсване на бременността преди 20 до 22 гестационна седмица. Границата между спонтанен аборт, преждевременно раждане и мъртвородено дете се различават значително според законодателството на различните държави [1]. Обикновено се счита, че живородено дете малко преди 37-мата гестационна седмица е преждевременно раждане, а не спонтанен аборт [2]. Когато фетуса умира в матката или при самото раждане, но има налице родов процес се говори за мъртвородено дете, но не и за аборт [3]. Разликите в момента в който се извършва раждането и жизнеспособността на плода, диференцират спонтанния аборт от преждевременното раждане или от раждането на мъртво дете [4]. Едва около 30% до 50% от зачеванията продължават отвъд първият триместър [5]. Огромно количество от спонтанните аборти в първия триместър протичат без жената да разбере, че е бременна [6]. Едва 15 до 30% от спонтанните аборти остават забелязани, като процента зависи от възрастта и здравословното състояние на жената [7].

Множество са причините, които могат да доведат до спонтанен аборт. Когато това става на ранните етапи от бременността, обикновено причината са хромозомни аномалии в ембриона или фетуса, които водят до отхвърлянето му [8][9]. Това е причината за около 50% от ранните спонтанни аборти [10]. Сред останалите причини са биологична несъвместимост на плода и майката, недоразвитост на детеродните органи, здравословното състояние на бременната жена — последици от травма (физическа или психическа) [11], при системно недохранване, хормонални проблеми и последици от заразни, инфекциозни и други болести. Напредването на възрастта повишава риска от спонтанен аборт.

Изкуствен аборт[редактиране | edit source]

Изкуствено предизвиканият аборт е във вид на медикаментозна или хирургическа намеса. Прилага се до12-та седмица от бременността, по късен аборт крие голяма опасност за живота на майката и е в по-голяма степен морално неприемлив поради израстването на ембриона (начална форма - зародиш на живот във фетус) до плод с индивидуални белези. До предизвикан аборт може да се стигне поради медицински показания в интерес на здравето на жената, при доказано нежизнеспособен зародиш или по желание.

Статистика[редактиране | edit source]

По статистически данни в САЩ за 2000-та година са направени 1,31 милиона аборта. Според проучване направено през 2000 година сред жени в 27 държави до изкуствен аборт водят следните причини:

  • 25,5% – Желаят да отложат раждането на дете
  • 21,3% – Не могат да издържат дете
  • 14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца
  • 12,2% – Са твърде млади, за да бъдат родители
  • 10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация
  • 7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят повече
  • 3,3% – Поради вероятност от ненормално (нездраво) развитие на ембриона
  • 2,8% – Поради риск за здравето на майката
  • 2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго

В българското право[редактиране | edit source]

До навършване на пълнолетие на майката, абортът се извършва само със съгласието на родителите ѝ по установения законов ред.

Всяка изкуствено прекъсната бременност чрез хирургическа намеса, извършена извън специализирано болнично заведение, носи риск от смърт или други тежки здравословни последици за майката (безплодие, инфекции и др.), поради което се преследва от закона и се нарича криминален аборт. Престъпен е и абортът, извършен след края на третия месец на бременността, без да има медицински причини, които да го налагат.

Способи за прекъсване на бременността[редактиране | edit source]

Медикаментозен аборт[редактиране | edit source]

Този вид аборт е забранен в България и не се практикува от нито едно болнично заведение.

Хирургически аборт[редактиране | edit source]

Процедура[редактиране | edit source]

След необходимите изследвания и доказване на бременността, се постъпва в специализирана акушеро-гинекологична клиника. Самата процедура се извършва под анестезия (с локална или обща упойка) и трае около 10 минути. В зависимост от имунната система и здравословното състояние на жената общата работоспособност може да се възвърне и до 24 часа. След манипулацията, пациентът не се хоспитализира за повече от няколко часа.

Здравно разглеждане[редактиране | edit source]

В много страни като граница за прекъсване на бременността се приема 7-та до 9-та седмица. Такава ранно оперативна намеса се смята за по-безопасна от самото раждане, ако е извършена преди 16-тата седмица. Ако бременността се прекъсне по-късно, освен прекъсване живота на плода се увеличава и риска за здравето на жената.

Чести причини за решение за аборт са болестите, които могат да се предадат на бебето след раждането като вродената токсоплазмоза, спин, синдром на Даун, хемофилията и др. Има и други заболявания от страна на майката като рубеола, епилепсия, апендицит. В България някои от тези болести се използват понякога и като претекст за аборт, но не в други европейски страни.

Психично здраве[редактиране | edit source]

Последните 10 години има много повече изследвания в САЩ и Европа за възможни психически последствия от преминат аборт, при наличие на съпътстващи фактори като слаба социална подкрепа, емоционална привързаност по време на бременността, предишни психични заболявания или смущения или твърде консервативни политически убеждения, които могат да предизвикат негативни усещания след аборта.

През 1990 Американската Психологическа Асоциация (АПА) отчита, че психичните затруднения след аборт са редки и еквивалентни на всеки стрес от нормалния живот. Същото е потвърдено през 2008.

Социални въпроси[редактиране | edit source]

Немедицински аборт[редактиране | edit source]

Немедицинският аборт се смята за изключително опасен за здравето на майката, той се извършва в нехигиенични, несигурни в медицински аспект условия или от лица, които нямат необходимите медицински познания и в 13 процента води до смъртта на майката.

Полово селективен аборт[редактиране | edit source]

Сонографията и други методи за установяване пола на бебето е довело до селективно абортиране на женски ембриони, особено в страни с политика, ограничаваща ражданията (Китай). [12]

За живота / за избора[редактиране | edit source]

Разделението в мненията спрямо аборта на две големи течения - "за живота" и "за избора" (pro-life и pro-choice). Първото се корени в разбирането (не задължително религиозно) за висшата ценност на живота и за недопустимостта той да бъде отнеман, дори на най-ранен стадий от неговото развитие. Привържениците на течението "pro-choice" поставят акцента върху правото на майката да се разпорежда с тялото си. Възгледът се заражда в средите на феминистичните движения. Според него, плодът няма самостоятелно съществуване и ценност извън тялото на майката и следователно отношението към него може да бъде като към всяка друга част или орган от тялото.

Някои негативни психични усещания след аборта са предложени от привържениците на pro-life като състояние наречено "пост-абортивен синдром" (чувство за вина, неврози, смущения в сексуалната област), но този синдром не е признат от АПА, и някои pro-choice защитници твърдят, че това е тактически политически ход на pro-life привържениците.

Аборт и религия[редактиране | edit source]

Будизъм[редактиране | edit source]

Няма единно мнение в Будизма по отношение на аборта. Все пак традиционните будистки текстове казват, че животът започва със зачеването, и следователно абортът, независимо ранен или късен е предумишлено прекратяване на живот и следователно е отхвърлено. Все пак модерните будистки учители приемат, че ако бременността е от опасност за майката, това може да е приемливо оправдание за аборта, макар че все пак ще доведе до неприятни кармични последствия.

Ислям[редактиране | edit source]

В исляма няма общо становище дали абортите са приемливи или не, но пък се споделя възгледа, че след четвъртия месец абортът е неприемлив.

Хиндуизъм[редактиране | edit source]

Хиндуистите имат различни мнения за аборта, според някои личността започва да се развива след 3-тия или след 5-тия месец, и по този начин приемат аборта преди това. Други смятат, че абортивните хапчета представляват сериозна крачка към правата на жените.

Християнство[редактиране | edit source]

От християнските изповедания, най-систематично учение против аборта е развила Католическата църква. Поради спецификата на организацията на Православната църква, там би било трудно създаването на единно и цялостно становище по въпроса. Все пак, по различни начини и на различни нива Православието също е изразявало своята позиция в защита на неродените деца, като специфичното в православното третиране на въпроса е едно по-чувствително отношение и към майката.

Източници[редактиране | edit source]

  • Частичен превод от английската статия aborion и английската статия Religion and abortion

Други източници

  1. Documenting Stillbirth (Fetal Death) (PDF). // United States Department of State, 18 февруари 2011. Архив на оригинала от 27 June 2011. Посетен на 27 юни 2011.
  2. 51. Legal and Ethical Issues in Obstetric Practice. // Obstetrics: Normal and Problem Pregnancies. 5. Churchill Livingstone, 2007. ISBN 978-0-443-06930-7. с. 669. A preterm birth is defined as one that occurs before the completion of 37 menstrual weeks of gestation, regardless of birth weight.
  3. [{{{url}}} Stillbirth]. // Concise Medical Dictionary. Oxford University Press, 2010. birth of a fetus that shows no evidence of life (heartbeat, respiration, or independent movement) at any time later than 24 weeks after conception
  4. Documenting Stillbirth (Fetal Death) (PDF). // United States Department of State, 18 February 2011. Архив на оригинала от 27 June 2011. Посетен на 27 June 2011.
  5. 24. Pregnancy loss. // Obstetrics: Normal and Problem Pregnancies. 5. Churchill Livingstone, 2007. ISBN 978-0-443-06930-7.
  6. Katz, Vern L.. 16. Spontaneous and Recurrent Abortion — Etiology, Diagnosis, Treatment. // Katz: Comprehensive Gynecology. 5. Mosby, 2007. ISBN 9780323029513.
  7. Stovall, Thomas G.. 17. Early Pregnancy Loss and Ectopic Pregnancy. // Novak's Gynecology. 13. Lippincott Williams & Wilkins, 2002. ISBN 978-0781732628.
  8. 6. First-Trimester Abortion. // Williams Gynecology. 1. McGraw-Hill Medical, 2008. ISBN 978-0-07-147257-9.
  9. Stöppler, Melissa Conrad. Miscarriage (Spontaneous Abortion). // MedicineNet.com. WebMD. Посетен на 2009-04-07.
  10. Jauniaux E, Kaminopetros P, El-Rafaey H. Early pregnancy loss. // Fetal medicine: basic science and clinical practice. Edinburgh, Churchill Livingstone, 1999. ISBN 978-0-443-05357-3. OCLC 42792567. с. 837.
  11. Fetal Homicide Laws. // National Conference of State Legislatures. Посетен на 2009-04-07.
  12. Китай остана без жени, в. Стандарт от 26.08.2007