Диабет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание: Уикипедия НЕ е лекар!
Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация!

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Диабетът е вид болестно състояние, причинено от сложно разстройство на ендокринната система, при което изпъква намаленото образуване на хормона инсулин в задстомашната жлеза.

Съществуват три типа диабет: Тип 1, тип 2 и гестационен диабет (диабет на бременността).

Диабетът Тип 1 се характеризира с частична или абсолютна липса на инсулин, поради което се нарича още инсулинозависим диабет. Той най-често се проявява в детската възраст.

Тип 2 до скоро се проявяваше изключително сред възрастните (дори като синоним се използваше "старчески тип диабет"), но със затлъстяването и повишената консумация на захар, се проявява при все по-ранна възраст. Той се характеризира с инсулинова резистентност.

Диабетът на бременността се проявява в третия триместър и обикновено отшумява след раждането.

Недобре контролираният диабет води до сериозни усложнения

[редактиране] Инсулинова резистентност

Оказва се, че сред възрастните хора е изключително разпространена инсулиновата резистентност, която я отнасят към диабет тип 2. При нея панкреасът произвежда достатъчно инсулин, но той не се усвоява от организма.Допълнително инжектираният инсулин не води до намаляването на кръвната захар. По проблема се правят изследвания в световен мащаб. Успешно лечение понякога е възможно чрез подходящ двигателен режим, съчетан със строга диета, в която се изключва приемането на бързоусвоими захари и се намаляват до минимум животинските мазнини. Набляга се на бавноусвоимите въглехидрати, каквито има в пълнозърнестите храни (около 60% от дневния калориен баланс), растителни мазнини (10-30% от калориите за деня), плодове, зеленчуци, ограничени количества млечни продукти (например 100 г. сирене дневно). Винаги чувството за глад трябва да присъства! Диетата се провежда продължително време. Тя може да доведе до пълно излекуване, ако чувствителността на рецепторите се увеличи с времето, но в следващите 5 години 50% от хората с инсулинова резистентност (или още нарушен глюкозен толеранс) развиват диабет тип 2, а до 20 години - 100%. Ето защо се препоръчва лекарски контрол. Използват се и медикаменти за контролиране на състоянието, най-вече от групата на т.нар. бигваниди.

[редактиране] Диабет тип 2

Диабет тип 2, наричан още инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД) е единият от двата основни типа диабет. Представлява състояние, при което организмa развива резистентност (нечувствителност) към нормалното инсулиново действие, а впоследствие намалява и производсвото на собствен инсулин. Най-често се среща при хора над 30-годишна възраст, но е възможно да се установи и при тийнейджъри и дори в ранна детска възраст. Това последващо намаляване на инсулина в организма се обяснява вероятно с намаляване нивото на бета-клетките. Инсулиновата резистентност се появява, когато се наруши нормалното взаимодействие на инсулина с инсулиновите рецептори, в следствие на което глюкозата не може да навлезе в клетките. Първоначално се предполага, че възниква инсулиновата резистентност, а като следствие намалява инсулиновата продукция.

Хората с диабет тип 2 често имат родственици със същия проблем, а това предполага наличието на наследствана компонента на това състояние.

Повечето пациенти обикновено са с наднормено телесно тегло. Затлъстяването играе важна роля в "отключването" или "маскирането" на това състояние. Прехранването също така подсилва проблема, тъй като тялото не може да се справи с усвояванвто на големи количества храна. Основното средство за предотвратяване е правилното и диетично хранене. Освен повишено тегло, възможно е наличие на повишени нива на холестерола в кръвта, както и сърдечни проблеми (най-често повишено кръвно налягане и исхемична мозъчно-съдова болест), като тези проблеми се обединяват в т.нар. “метаболитен синдром”.

Панкреасът при пациенти с диабет тип 2 разпознава високите нива на кръвна захар и като резултат започва повишено производство на инсулин. Въпреки, че панкреасът произвежда инсулин (дори повече от нормално), това количество не е достатъчно, за да преодолее инсулиновата резистентност. На един по-късен етап, панкреасът се "изтощава" и започва да произвежда недостатъчно инсулин.

[редактиране] Симптоми

Симптомите при това състояние се появяват едва когато нивата на кръвната захар са извънредно високи или са започнали проявите на усложненията на диабета. Най-честите симптоми са:

извънредна жажда(полидипсия) - високата концентрация на глюкоза в кръвта покачва осмотичното и налягане; за да се възстанови баланса част от вътреклетъчната вода излиза в кръвта; надхвърляйки бъбречния праг, глюкозата започва да се отделя с урината и "тегли" със себе си повече вода - в резултат на това тялото се обезводнява; от друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките сигнализират към мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда;
умора - при захарния диабет клетките на тялото са неспособни да усвоят от кръвта своя основен енергиен източник-глюкозата; за да си набавят енергия за всички жизнени процеси клетките започват да преработват други вещества като мазнини и белтъци, които не отделят пълноценно енергия. Без достатъчно "енергия" тялото лесно се изморява.;
учестено уриниране (в по-голямо количество, а и в повечето случаи по-често уриниране) - това е своеобразен опит на тялото "да се отърве" от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките; бъбреците имат т. нар. "глюкозен праг" - това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината; голямото количество глюкоза "тегли" със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране;
повишен апетит - този симптом е обикновено по-силно изразен при 2 тип диабет, където има високо ниво на инсулин (той стимулира чувството на глад); от друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, кара организма да набави повече калории и повече храна; това се изявява като чувство на глад и повишен апетит.

а по-рядко се срещат симптоми, като:

замъглено зрение - замъгленото виждане не е специфично оплакване за захарния диабет, но се среща често при високи стойности на кръвната захар; в очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода; в резултат на това се стига до периодочно "надуване" и "свиване" на очната леща; това е причината за замъгленото зрение;
чести инфекции - потиснатият общ имунитет, лошият кръвоток в тъканите и високата концентрация на глюкоза (добра хранителна среда за много бактерии) допринасят за честата изява на някои инфекции, които са характерни за захарния диабет - това са чести гъбични инфекции на гениталиите, кожни инфекции (циреи, "гнойни пъпки"), инфекции на пикочните пътища и др.;
трудно зарастващи рани - високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в "почистването" на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции; освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции;
рязко спадане на тегло и др. - въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която от една страна не може да "влезе" в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар;
променено умствено-психично състояние - често се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване, болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт; тези оплаквания могат да са вследствие само на високата кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома като и на много ниска кръвна захар (хипогликемия); поради това, изявата на който и да е от тези симптоми изисква незабавна лекарска помощ!;
кетоацидоза - неспособността за усвояване на глюкозата кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества; в резултат на това могат да се получат тъй наречените "кетотела"; те променят киселинно-алкалния баланс на кръвта към кисело pH, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система; неовладяната кетоацидоза предизвиква описаните по горе симптоми на обърканост, раздразнителност, гадене и повръщане и др., които могат да преминат при липса на лечение в кома и дори смърт. Нерядко кетоацидозата е първата изява на захарния диабет от 1 тип при юноши и млади хора. Това състояние спяда към остро настъпващите усложнения на захарния диабет. Кетоацидозата често се провокира от състояния и заболявания, които поставят по-високи изисквания към метаболизма на клетките с по високи инсулинови нужди;
хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома - това състояние се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките; симптомите на това състояние много приличат на тези на кетоацидозата; това състояние нерядко е първата изява на диабета от 2 тип и съпо е животозастрашаващо ако не се вземат мерки; развитието на това състояние често се предизвиква от други заболявания;

В резултат на засиленото уриниране, пиенето на много течности, превключването на метаболизма на клетките и евентуалните гадене и повръщане може да се стигне до нарушение в концентрациите на серумните електролити (най-вече калия), които също могат да бъдат много опасни и налагат незабавна лекарска помощ.

Много по-често обаче диабет тип 2 протича безсимптомно дълги години като "тихо" уврежда организма. Ето защо е необходимо периодично изследване на кръвната захар, след определена възраст (по-долу е написана 45 години, но има мнения и за след 30 годишна възраст). Появят ли се манифестните симптоми, се говори за наличие на усложнения от диабета.

[редактиране] Спазване на установените режими

Съществуват няколко основни правила, които трябва стриктно да се спазват, за да се постигне качеството на живот на недиабетиците. Освен терапевтичния режим, предписан от лекар-ендокринолог, другите важни елементи са хранителен режим с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини, както и ежедневен, двигателен режим. За разлика от диабет тип I, при II-ри тип водещият елемент в лечението в началния етап (за кратко) е хранителния режим, т.е ограничаване на храните с високо съдържание на мазнини и въглехидрати, холестерол и готварска сол. Ако диетата не е достатъчна се преминава към лечение с таблетки, които имат за цел да повишат чувствителността на организма към собствения инсулин, да стимулират панкреаса да произвежда повече или да намалят непрекъснатото повишаване на кръвната захар. В някои случаи е удачно да се приемат медикаменти за намаляване нивото на холестерол, понижаване на телесното тегло и/или регулиране на кръвното налягане. Като последен избор (но с най-съхраняващ органите ефект), се прилага инсулиново лечение. Трябва да се отбележи факта, че инсулинотерапията може да се започне и веднага след откриването на диабет, ако има опасност или съмнение за наличие на усложнения. Инсулинотерапията не е последното възможно средсто за лечение, а помощно средство и в същото време най-ефективно.

При спазване на установените режими, качеството и продължителността на живота е като при недиабетиците, а в някои случаи дори ги превъзхождат. Неправилно е да се използва терминът лечение, тъй като внасянето на инсулин не води до излекуване, а това е инсулинов режим, както за сравнение тютюнопушенето изисква ежедневно, неколкократно внасяне на никотин (и над 600 други вредни вещества) в организма, така и при диабет е необходимо ежедневно внасяне на инсулин. За разлика от тютюнопушенето обаче тук не се наблюдава пристрастяване, а и все още диабетът не е обявен за вреден навик... За лечение е правилно да се говори, когато трябва да се приемат медикаменти за високо кръвно, бъбречни, полиневритни, очни или други страдания, възникнали във връзка с диабета.

[редактиране] Предпазване от Диабет Тип 2

При установяване на нарушен глюкозен толеранс и се започне с диетолечение и регулиране на телесното тегло. Диабетът не е заразен. Въпреки това можем да сме предпазливи за появата му с периодични, профилактични прегледи, а когато се появи - да се научим да ЖИВЕЕМ ПРАВИЛНО С ДИАБЕТ. Вината за диабета не е нито в диабетика, нито в околните... той просто е факт, който трябва да се приеме и включи към начина ни на живот.

[редактиране] Етимология

Думата диабет произлиза от гръцкото διαβαινω, което означава преминавам.

[редактиране] Профилактика

Препоръчва се на хора, за които се счита, че опасността за диабет е ниска, да се изследват на всеки 3 години след 45-годишна възраст. Тестването трябва да започне по-рано и по-често, ако в семейството има болен, теглото е наднормено и водят заседнал начин на живот. Ежедневното движение и ограничаване приема на лесносмилаеми въглехидрати в диетата са препоръчителни за избягване на диабетът тип 2.