Очна орбита
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Очната орбита, още Очна кухина или Очница (на латински: orbita oculi) е част от придатъчния апарат на окото. Тя е с костна структура, наподобява пирамида[1] или круша[2] и в нея се разполага органа око и други околоочни структури и тъкани. Има защитно-предпазна роля, както и роля на механична основа за реализиране на очната подвижност.
При новородените орбитата има по-малък размер, който с растежа се увеличава преди всичко за сметка на вертикалния ѝ размер. Самият растеж на окото стимулира растежа на орбитата и оформянето ѝ като зряла структура. Обемът н орбитата при зрял индивид достига 30 кубически сантиметра, като размерите и варират според расовата принадлежност.
Очната орбита представлява вдлъбнатина на лицевият череп. Има формата на четиристенна пирамида, чиито връх е насочен назад към носа. Осите на двете орбити се пресичат в мозъка на място, наречено турско седло. Дълбочината на орбитата е 4-5 см., изградена е от 7 здраво свързани кости. В задната част на орбитата минават зрителният нерв и очната артерия. Вътрешната повърхнина на орбитата е покрита с мека, пухкава тлъстина, върху която окото ляга удобно.
Съдържание |
Факти [редактиране]
Топографска анатомия на орбитата [редактиране]
Орбитата се намира в горния отдел на лицевия череп и е в непосредствена близост и съобщение със съседни структури и топографски области.
Костни стени и ориентири [редактиране]
Четирите стени на орбитната пирамида се оформят от следните костни елементи:
Тези кости оформят с телата и крилата си основните топографски ориентири в орбитата.
- Орбитен ръб - ръбът на основата на пирамидата. Важен пункт на горния орбитен ръб е супраорбиталния отвор (или цепка), а на медиалния - предния и задния слъзен ръб, между които се оформя ямката на слъзната торбичка.
- Таван на орбитата - в него се оформят две ямки - за слъзната жлеза и за трохлеята. В тавана се отваря и fissura orbitalis superior.
- Вътрешна стена - също участва в оформянето на ямката за слъзната торбичка, но и съдържа канала за нейното съдържимо към носната кухина - canalis nasolacrimalis, отварящ се с meatus inferior под долна носна конха[3]. Вътрешната стена е много тънка[4] и лесно се чупи при травма върху окото.
- Под на орбитата - той е и таван на синуса на горната челюст. Съдържа долен орбитен канал, по който върви съдово-нервен сноп; подът е залавно място и за долния кос мускул, движещ окото навътре и нагоре. Травма на окото, предизвикваща фрактура на пода на орбитата може да увреди тези важни структури. Това води до оплаквания от двойно виждане, енофталм, ограничена подвижност на очната ябълка.
- Външна стена - за нея[5] се залавят лигаменти (анатомични свръзки) на очната ябълка, страничния прав очен мускул, мускула-повдигач на клепача и на самите клепачи.
Орбитни комуникации [редактиране]
Отвори и канали [редактиране]
- Foramen opticum - намира се на върха на орбитата и е вход на зрителния нерв в черепа и изход за arteria ophthalmica и симпатикови нервни влакна по пътя им към органа око.
- Foramen supraorbitale - отвор или цепка, през него преминава nervus supraorbitalis, клона на тригеминалния нерв (n.V), отговорен за сетивността на челото.
- Foramina ethmoidalia anterius et posterius - осигуряват съдова комуникация между орбитата и носната кухина.
- Foramen zygomaticum - през него преминава nervus zygomaticus, който осигурява сетивността на част от лицето и слепоочието.
- Ductus nasolacrimalis - по него се оттича вътершно сълзната продукция на окото.
- Canalis infraorbitalis - това е посочения вече долен орбитен канал.
Орбитни фисури (цепки) [редактиране]
- Fissura orbitalis superior - 22 mm дълга, тя се разделя на две от пръстена на Zinn. Участъкът ѝ извън пръстена осигурява съобщение с орбитата за клонове на тригеминалния нерв и на n. trochlearis, а този в пръстена - на n. oculomotorius, n. nasociliaris (клон на n.V), n. abducens, симпатикови влакна към цилиарния ганглий и горната очна вена. Увреда на този изключително важен съдово-нервен сноп може да доведе до кривогледство и смущения в зеницата.
- Fissura orbitalis superior - съдържа важни венозни комуникации с по-дълбоки съдови сплитове.
Околоорбитни синуси [редактиране]
Sinus frontalis, Sinus sphenoidalis, Sinus s. cellulae etmoidalis, Sinus maxillaris а периорбиталните кухини на съседните кости. Те често се засягат от възпаление - синузит.[6].
Орбитно съдържимо [редактиране]
Основна статия: В състава на орбитата се включват както самата очна ябълка със слъзната жлеза, така също мускули и съединителна тъкан. Съществено е значението на съдържащите се в орбитата кръвоносни съдове, нерви и ганглии, които осигуряват кръвоснабдяването и инервацията на окото и на самата орбита.
Кръвоснабдяване на орбитата [редактиране]
Орбитното съдържимо се снабдява с артериална оксигенирана кръв от басейна на вътрешнатата каротидна артерия. Това се осъществява от нейния клон Arteria ophthalmica и непосредствено от дериватите ѝ a. lacrimalis, a. supraorbitalis, аа. ethmoidales anterior et posterior, Rami musculares. Венозният отток се осъществява по долна и горна орбитна вена към дълбоки венозни плексуси.
Инервация на орбитата [редактиране]
В орбитата проправят хода си редица сетивни, двигателни, и вегетативни нерви, често събрани в смесени стволове. Такива са черепномозъчните нерви n. III, n. IV, n. V, n. VI; важна роля в орбитата играе и цилиарният ганглий.
Бележки, клинична анатомия [редактиране]
- ↑ Маждракова 1994, стр. 42
- ↑ Helveston 2007, стр. 6
- ↑ Важно клиникоанатомично съотношение при Сондиране на слъзния канал.
- ↑ Нарича се Lamina papiracea, Хартиена пластинка.
- ↑ За туберкула на Whitnall.
- ↑ Kanski 2006, стр. 92
Използвана литература [редактиране]
- Учебник по очни болести – под редакцията на И. Маждракова, Пловдив, 1994 г.
- AAO BCSC 2007
- Kanski, Jack - Clinical ophthalmology 5th ed., (p. 743 English)
