Зрителен нерв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зрителен нерв
Gray773.png
Ляв зрителен нерв и зрителни трактове
Латински nervus opticus
Атлас Зрителен нерв
MeSH Optic+Nerve

Зрителният нерв (на латински: nervus opticus) е съвкупност от нервни влакна, които отвеждат възникналите в ретината нервни импулси до главния мозък. Центърът на ретината, откъдето излиза зрителният нерв няма сетивни клетки и тази област от нея се нарича „сляпо петно“.

Зрителните нерви са втората двойка черепномозъчни нерви.

В основата на главния мозък, под хипоталамуса, зрителните нерви частично се прекръстосват. Латинското название на прекръстосването е „chiasma opticum“. Заради прекръстосването зрителният образ от вътрешната (медиална) част на ретината се предава в зрителния център на срещуположното мозъчно полукълбо, а образът от външната (латерална) част на ретината — в зрителния център на прилежащото мозъчно полукълбо. Така зрителния образ от всяка страна на полезрението се предава, както следва — левите части в лявото полукълбо, а десните части — в дясното. Образите, проведени като нервни импулси от зрителния нерв, се обработват и разпознават в зрителния център на главния мозък, в тиловата част на кората.

Източници[редактиране | edit source]

Атлас по анатомия, Шесто издание: декември 2003 г., Издателство „Парамон“, АД — 2000 г., ISBN 954-01-1633-3, стр. 58.