Главен мозък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главен мозък при човек.

Главният мозък е орган на централната нервна система на гръбначните животни, намиращ се в черепната кухина. Теглото му при човека е 1100-1500 грама, което не е от значение за интелекта на човека. От главния мозък излизат 12 чифта черепно-мозъчни нерви.

Главният мозък се дели на продълговат мозък, мост, среден мозък, междинен мозък, малък мозък и краен мозък. Продълговатият мозък е продължение на гръбначния мозък, като между двата няма ясна граница.

Мозъкът е изграден от бяло и сиво мозъчно вещество. Бялото мозъчно вещество е разположено на повърхността на продълговатия, средния, междинния мозък и на мост, а при крайния и малкия мозък във вътрешността. При всички части на главния мозък са наблюдава наличие на сиво мозъчно вещество във вътрешността. То образува центровете на важни дейности на организма като център на дишането, на кръвообращението, на слюнкоотделянето и други. Най-голям е блуждаещият нерв, който инервира сърцето и голяма част от вътрешните органи.

В ранните периоди от развитието на централната нервна система главния мозък се състои от три т.н. мозъчни мехурчета-предно,средно и задно. От тях чрез неравно разделяне на предното и задното произлизат пет мозъчни мехурчета. По този начин се дава началото на петте части на главния мозък. Относително най-големият обем на главния мозък у човека е свързан със силното развитие на двете мозъчни полукълба,което обуславя и високото развитие на функциите на централната нервна система.

[редактиране] Човешки мозък

[редактиране] Мозъчен ствол

[редактиране] Продълговат мозък

Продълговатият мозък е продължение на гръбначния. В сивото му вещество са разположени центрове за регулиране на редица важни дейности в организма, като кръвообръщението, дишането, слюнкоотделянето, повръщането и други. Увреждането на центъра на дишането, или на кръвообръщението води до смърт. От него излизат 4 черепно-мозъчни нерва, които инервират вътрешните органи и сърцето.

[редактиране] Мост

Мостът е продължение на продълговатия мозък. От него излизат също 4 черепно-мозъчни нерва, които инервират мимическите и дъвкателни мускули, един от външните мускули на окото, кожата на лицето, устната и носната кухина, повечето от слюнчените жлези. По слухово-равновесния нерв в моста идва информация от ухото и органа на равновесието, който се намира в него.

[редактиране] Среден мозък

Средният мозък е продължеие на моста. Тази част от мозъка има водеща роля при рибите и земноводните. Тук се намират центровете на зрението и слуха. Той е свързан чрез нервни пътища с нервните клетки в гръбначния мозък, които инервират мускулите. Затова при внезапна силна светлина, или звук човек неволно трепва и насочва очите си към източника на дразнението. В централната част на средния мозък се намира струпване на тъмцо оцветени нервни клетки, което се нарича черна субстанция. Те изпращат информация до ядрата в основата на крайния мозък и така взимат участие в контролирането на двигателната дейност. Увреждането на тези клетки води до паркинсонова болест, при която треперят ръцете, походката е забавена, а лицето е безизразно.

[редактиране] Междинен мозък

Междинният мозък е продължение на средния. До него достига информация от всички сетивни системи. Тук тя се обработва и се предава на кората на крайния мозък. Към малка част от междинния мозък е прикачена ендокринната епифизна жлеза. Тук се намира най-важният център на вегетативните функции, както и на някои форми на поведение. От прикачената към него ендокринна жлеза се контролират и функции от сетивен и хуморален характер. В ствола на мозъка се намират множество нервни клетки, които регулират важни функции като сърдечния ритъм, кръвното налягане, вдишването и издишването, дейността на храносмилателната система и други.

[редактиране] Малък мозък

Малкият мозък се намира под тилните дялове на крайния мозък, зад мозъчния ствол. При него сивото вещество е разположено отвън, а бялото отвътре, което не е характерно за другите части на мозъка. Малкият мозък получава сензорна информация от цялото тяло, която използва за запазване на равновесието и извършване на координирани движения. В малкият мозък се натрупва моторна програма за всички волеви действия (хранене, плуване, свирене на пиано), които без участието му, биха се изпълнявали много трудно.

[редактиране] Краен мозък

Крайният мозък (telencephalon)е доминиращата част на главния мозък. Разполага се в черепната кутия, заемайки и трите черепни ямки. Състои се от 2 полукълба, свързани с плочка бяло вещество- мазолесто тяло. Всяко полукълбо е покрито от кора от сиво мозъчно вещество, под нея се разполага бяло вещество, а в дълбочина- базални ядра.
Всяко полукълбо има 3 повърхнини- медиална, долна и горно- латерална. Върху кората има бразди (sulci cerebri), между които се заграждат гънки (gyri cerebri). От три главни бразди: sulcus lateralis, sulcus centralis и sulcus parietoocipitalis, всяко полукълбо се разделя на 4 дяла. Напред от sulcus centralis е челния дял (lobus frontalis), под sulcus lateralis е слепоочния дял (lobus temporalis), между sulcus centralis и sulcus parietoocipitalis е теменния дял (lobus parietalis) и зад sulcus parietoocipitalis се намира тилния дял(lobus occipitalis).
Бразди и гънки по горно- латералната повърхност. Пред sulcus centralis се разполага sulcus praecentralis, които заграждат gyrus praecentralis. Sulcus postcentralis се разполага успоредно зад sulcus centralis, като двете заграждат gyrus postcentralis. Под слепоочната гънка има интерпариетална бразда, горна и долна слепоочна гънка.
Бразди и гънки по медиалната повърхност. Между браздата на мазолестото тяло и опасващата бразда се загражда гънка на мазолестото тяло.
Бразди и гънки по долна повърхност. Има множество преплитащи се орбитални бразди и гънки.
Симетрични центрове на кората- двигателния център е в gyrus praecentralis, с втора зона в gyrus postcentralis. Слуховият център е в горната слепоочна гънка, а зрителния център- в тилния дял.
Асиметрични центрове на кората- центърът на речта е в доминантното полукълбо (при десняците е в ляво).
Влакната на кората биват: асоциативни (свързват частите на едно и също полукълбо- късите са между съседните гънки, а дългите- между по- отдалечени участъци на полукълбото), комисурални (свързват симетрични части на двете полукълба) и проекционни (свързват кората с останалите мозъци).
По- важните базални ядра на крайния мозък са: опашато ядро (nucleus caudatus)- има форма на запетайка с глава и опашка, намира се над и латерално от таламуса; лещовидно ядро (nucleus lentifomis)- от прослойка бяло вещество се разделя на putamen и globus pallidis, до него се разполага ограда (claustrum), двете заедно образуват ивицесто тяло; бадемовидно тяло (corpus amydaloideum)- част от лимбичната система.