Човешко тяло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Човешкото тяло е изградено от различни видове тъкани, които групирани по определен начин изграждат отделните органи, а те от своя страна в зависимост от функциите, които извършват се обединяват в различни системи от органи. Тъканите в човешкия организъм са: съединителна, епителна, нервна и мускулна. На външен вид човешкото тяло се състои от глава, врат, туловище (включващо гръден кош, коремна и тазова област), ръце и крака. Мъжете и жените се различават по външните си полови органи и по местата, където се струпва мазнина.

Humanbody.svg

Състав, размер, вид и пропорции[редактиране | edit source]

Видът на човешкото тяло варира в относително широки граници. Средната височина на възрастен мъж (в развитите страни) е около 170 - 180 cm, а на възрастна жена около 160 - 170 cm, като се наблюдават значителни регионални различия.[1] Тези размери се определят на първо място от гените и на второ място от начина на живот - хранене, физическа активност и др. Обикновенно височината на човек е около 7,5 пъти тази на главата му.

Състав на човешкото тяло
(за мъж с тегло 60 kg)[2]
Елемент Тегло, [kg] Състав, [%]
Кислород 38.8 25,5
Въглерод 10.9 9,5
Водород 6.0 63
Азот 1.9 1,4
Калций 1.2 0,2
Фосфор 0.6 0,2
Калий 0.2 0,07

Средното тегло на възрастните хора е около 54 - 64 kg за жените и 76 - 83 kg за мъжете.

Леонардо да Винчи е вярвал, че идеалните човешки пропорции са ръководени от хармонични пропорции, и че идеалният мъж трябва да се вмести идеално в кръг, както той го е нарисувал в известната си скица от 1492 г. Витрувиански човек.[3]

В човешкото тяло има около 70 - 75 % вода. В зависимост от много фактори, като възраст, пол и др., пропорцията може леко да се различава. С възрастта процентното съдържание на вода в човешкия организъм намалява. Жените имат по-малко процентно съдържание на вода от мъжете. Също така, дебелите хора съдържат по-малко вода в себе си от по-слабите.[4]

Хората имат слабо окосмяване, като космите са концентрирани главно в горната част на главата, подмишниците и слабините. Окосмяването по лицето расте по-бързо от всяко друго окосмяване по тялото.

Оцветяването на кожата и космите на съвременните хора се определя от наличието на пигменти (меланини). То е географски разслоено и като цяло е в корелация с нивото на ултравиолетово излъчване в съответния географски район. Цветът на кожата може да варира от много тъмно кафяво до много бледо розово, а на косата - от бяло през кафяво и червено до черно.

Анатомия на човека[редактиране | edit source]

Най-големите градивни елементи на човешкото тяло са системите от органи, които непрекъснато си взаимодействат и зависят една от друга и така изграждат един цялостен организъм. Това са нервната, ендокринната, храносмилателната, дихателната, сърдечно-съдовата, опорно-двигателната и пикочно-половата система.

Нервна система[редактиране | edit source]

Нервната система (Systema nervosum) е най-сложната и най-обширната система в човешкото тяло. Представлява милиони свързани помежду си нервни клетки (неврони). Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи, благодарение на информацията, която постъпва от сетивата. Състои се от централна нервна система (главен, малък, продълговат и гръбначен мозък), периферна нервна система (мрежа от нерви) и сетивна система (зрителна, слухова, вкусова, обонятелна, кожна, равновесна).

Nervous system.svg

Ендокринна система[редактиране | edit source]

Ендокринната система (Sistema endocrino) се състои от жлези с вътрешна секреция (епифиза, хипофиза, тимус, щитовидна и паращитовидни жлези, надбъбречни жлези, полови жлези), които произвеждат химични вещества, наречени хормони. Последните се отделят в кръвта, и се разнасят до съответните органи като регулират техните функции.

Endocrine system.svg

Храносмилателна система[редактиране | edit source]

Храносмилателната система (Systema digestio) включва органи, които служат за приемането, раздробяването и транспортирането на храната до пълното осъществяване на нейното смилане. Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен (уста и устна кухина, слюнчени жлези, фаринкс, ларинкс, хранопровод, стомах) и долен (тънко и дебело черво, анус), заедно с участващите в храносмилането големи жлези — черен дроб и задстомашна жлеза.

Digestive system.svg

Дихателна система[редактиране | edit source]

Дихателната система (Systema respiratorium) е анатомично образувание, имащо за функция да извършва газообмен в организма като осигурява набавянето му на кислород и отделянето на непотребния въглероден двуокис. Състои се от дихателни пътища, бели дробове и мускулите участващи в процесите вдишване и издишване. Кожата заема едва 1 % от обмяната на газовете. Дихателната система започва с ноздрите, които водят в носната кухина. Следва фаринкс, гръклян и трахея. Последната се разделя на два бронха, а те на по-малки бронхи и бронхиоли, които формират бронхиалното дърво. Крайните бронхиоли се отварят в алвеоли, с които заедно образуват гроздовидни образувания, наречени ацинуси или ацини (на латински: acini). Площта на активната дихателна повърхност при човека е 30 - 100 m³.

Respiratorysystem.svg

Сърдечно-съдова система[редактиране | edit source]

Сърдечно-съдовата система (Systema vasorum) е изградена от кухи тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност (съответно кръв и лимфа), и сърце, което я привежда в движение чрез равномерни движения - систоли и диастоли. Според циркулиращата течност съдовата система се разделя на две подсистеми: кръвоносна и лимфна система.

Кръвоносна система[редактиране | edit source]

Кръвоносната система (Systema cardiovasculare) е изпълнена с кръв. Състои се от сърце и кръвоносни съдове - артерии, артериоли, капиляри, венули и вени.

Circulatory System.svg

Лимфна система[редактиране | edit source]

Лимфната система (Systema lymphaticum) представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и лимфни възли. По-малките съдове имат стени изградени от ендотелни клетки докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. Лимфните възли имат свойството да произвеждат лимфоцити. Лимфните съдове са изпълнени с лимфна течност - лимфа, която съдържа мазнини, малко белтъци, фибриноген и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 - 2,5 l. лимфа.

Lymphatic system.svg

Опорно-двигателна система[редактиране | edit source]

Опорно-двигателната система включва пасивната костна система и активната мускулна система. Те са свързани посредством стави и сухожилия, и заедно осигуряват преместването на тялото в пространството.

Костна система[редактиране | edit source]

Костната система (Systema skeletale) е образувана от кости, които са свързани, чрез стави. Човешкото тяло е съставено от 206 кости. Те са изградени от костна, хрущялна, влакнеста, мрежеста и съединителна тъкан. Скелетът на човека е съставен от череп, ключици, лопатки, гръден кош, седалищна област и крайници.

Human skeleton.svg

Мускулна система[редактиране | edit source]

Мускулната система (Systema musculare) е анатомична система от мускули, позволяваща на човека да се движи. Тя се контролира чрез нервната система, въпреки че някои мускули, като например сърдечния мускул, могат да бъдат напълно независими. В човешкото тяло има около 600 мускула. При децата мускулите представляват около 21 %, а при възрастните около 40 % от теглото на тялото. С настъпването на старостта мускулната маса намалява.

Muscular system.png

Пикочно-полова система[редактиране | edit source]

Пикочно-половата система (Apparatus urogenitalis) включва отделителната и половата система.

Отделителна система[редактиране | edit source]

Отделителната система (Systema urinarium) се състои от бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур, пикочен канал, кожа и жлези с външна секреция. Бъбреците са заловени за гръбната част на телесната празнина и са с бобовидна форма. Урината се събира временно в пикочния мехур и периодично се изхвърля навън. При мъжете пикочния канал се отваря в пениса, а при жените в преддверието на влагалището.

Полова система[редактиране | edit source]

Половата система (Systema genitalis) е съвкупност от анатомични органи, служещи за полово размножаване и осигуряващи запазването на вида. Женската полова система се състои от женски полови жлези (яйчници), матка, фалопиеви тръби, влагалище, вулва и клитор, а мъжката - от мъжки полови жлези (семенници), надсеменници, семенни каналчета, простата, кауперова жлеза, уретра и пенис.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  The Human Body. // Посетен на 12 август 2012.
  2. ((en)) Burton, George. Chemical Storylines. Heinemann, 2000. ISBN 0-435-63119-5. с. 312.
  3. ((en))  Divine proportions. // Universal Leonardo: Leonardo Da Vinci Online, 22 April 2010.
  4. ((en))  What percentage of the human body is composed of water. // Посетен на 28 март 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина