Ръка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Tupaia javanica, Homo sapiens

Ръка́ се нарича гръдният крайник при някои от бозайниците, вкл. човека.

Костен скелет и области на ръката[редактиране | edit source]

Ръка

В ръката се различават следните анатомични области и съответните им кости (показани в курсив):

  • Раменен пояс (в ненаучната литература, и в обществото грешно наричано — "рамо", включвайки в този термин и раменната става с главата на раменната кост).
  • Рамо
    • Раменна кост
  • Предмишница
    • Лакътна кост
    • Лъчева кост
Скелет на китката на човек
  • Китка
    • Китка (8 кости, разположени в 2 реда (броят се от палеца))
      • проксимален ред: ладиевидна, полулунна, тристенна, графовидна;
      • дистален ред: трапецовидна, трапециодовидна, главеста, кукеста.
    • Пестница (или Длан)
      • 5 кости, съответно към всеки от пръстите. Наименуват се по номера, от палеца.
    • Пръсти
      • Всеки пръст има три фаланги (изключение е палецът, който има две). Наименованието на всяка от костите на фалангата се образува от нейното положение (проксимална, средна, дистална/нокътна) и номера (или името) на пръста (например: средна фаланга на втория (указателния) пръст).

Също така всеки човек има така наречените сесамовидни костички, тяхното положение, размери и количество (достигащо до 20-30) е много променливо.

Мускули[редактиране | edit source]

Мускулната система на ръката се състои от няколко слоя мускули, като много от тях са прехвърлени през повече от една става, благодарение на което активирането на един мускул довежда до изменение на ъгъла на няколко стави. Мускулите на горния крайник се разпределят в четири групи: мускули на раменния пояс, мускули на мишницата, мускули на предмишницата и мускули на ръката.

  • Мускули на раменния пояс - Една част от мускулите, които участват в движението на ставите на раменния пояс, се разполагат по гърба на туловището - това са гръбните мускули на раменния пояс. Друга част започва от кости на гръдния кош и от гръдната стена и се означават като гръдни мускули на раменния пояс. Третата група са собствени мускули на раменния пояс.
  • Мускули на мишницата - Различават се две групи мускули, които се разполагат по предната и задната страна на раменната кост. Те са разделени чрез разделително тъканни прегради.
    • Предна група - флексори. Тук се намират три мускула, два от които се прехвърлят пред лакътната става. Тяхното сгъвачно действие се подсилва и от мускули на предмишницата.
    • Задна група - екстензори.
  • Мускули на предмишницата - Мускулите на предмишницата притежават издължени тела и тънки сухожилия, някои от които достигат до пръстите на ръката и участват в техните движения. Според разположението на мускулите и тяхната функция в областта на предмишницата се различават три мускулни групи - предна, латерална и задна.
  • Мускули на китката - Освен мускулите на предмишницата в движенията на пръстите участват и голям брой мускули, разположени предимно по дланната страна на ръката. Те се разпределят в три групи: мускули на дланната възглавница на палеца, мускули на дланната страна на малкия пръст и мускули на дланта. Подвижността на палеца има по-голямо разнообразие и обем на движенията от останалите пръсти.

Излизане от функция на тези мускули води до нарушаване на фините движения, характерни за човешката ръка.

Кръвоснабдяване[редактиране | edit source]

Кръвоснабдяването на горните крайници се извършва от подмишничната артерия, която е непосредствено продължение на подключичната и на свой ред на равнището на долния ръб на големия гръден мускул продължава в мишничната артерия. Заедно със срединния нерв тя върви по вътрешната страна на мишницата в надлъжната бразда от медиалната страна на двуглавия мускул. Стигайки лакътната ямка, мишничната артерия се разделя на два големи крайни клона лъчевата и лакътната артерия. По дължината си мишничната артерия отделя малки клончета, които снабдяват с кръв мишничната кост, мускулите и кожата на мишницата.

Вените на горните крайници биват дълбоки и повърхностни. Дълбоките вени придружават артериите и носят същите наименования, а повърхностните образуват подкожно голяма венозна мрежа, от която се обособяват радиалната и улнарната кожна вена.

Инервация[редактиране | edit source]

Ръката има еферентна и аферентна инервация. Еферентните влакна изпращат сигнали от гръбначния мозък към ръката, а аферентните влакна — от ръката към гръбначния мозък (през дорсалните ганглии). Влакната са събрани в нерви, и практически всички са смесени, понеже съдържат както еферентни, така и аферентни влакна. Нервите, които захранват ръката са 3: радиален, улнарен и медиален. Те захранват различни области на ръката.

Рецептори на кожата, мускулите и ставите[редактиране | edit source]

Ръката е снабдена с огромно количество сензори.

Източници[редактиране | edit source]

http://www.referatite.com/Osnovi_na_fiziologiiata-309.html

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина