Тъканни клетки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тъкан)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за органичната материя. За текстилния продукт вижте плат.

Тъкан в биологията е материя, съставена от клетки със сходен строеж и функции.

Човешкият организъм се развива от една клетка - оплодената яйцеклетка - зигота. Тя се дели многократно и от нея се развива многоклетъчен зародиш. В клетките на зародиша постепенно, от едно клетъчно поколение в друго, се появяват различия в устройството и физиологията на клетките. Така в многоклетъчния зародиш се обособяват различните видове клетки.

Всички клетки изпълняват някои общи функции - хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните - да възприемат дразнения, жлезистите - да отделят вещества - секрети и т.н.т.

Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с междуклетъчното вещество се нарича тъкан.

Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на стомаха. Те са жлезисти и отделят секрети които подпомагат смилането на храната. Но в стената на стомаха има и друг вид тъкан - мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните ензими и се изтласква от стомаха. В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура - орган - сърцето, стомаха, бъбреците, белите дробове. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения.

Тъканите се образуват след като в зародиша се обособят три зародишни пласта - външен (ектодерма), среден (мезодерма) и вътрешен (ендодерма).

Науката за тъканите се нарича хистология или, когато става дума за болести, хистопатология.

Животински тъкани[редактиране | edit source]

В тялото на животните има четири основни типа тъкани:

  • Епителна тъкан - осъществява защитата на органи и тялото като цяло, без да се възпрепятства обмяната - секреция и абсорбция на вещества. Това са най-външните слоеве клетки, покриващи тялото и храносмилателния тракт на животните, както и някои органи.
  • Съединителна тъкан - тъкан, която осигурява връзката между други типове тъкан, осигурявайки чисто механична устойчивост, както и физиологичната и метаболитна хомеостаза.
  • Мускулна тъкан - характеризира се с възбудимост и съкратимост - т.е. под влияние на определени сигнали (нервни импулси) може да се съкращава и по този начин да премества отделни части или целият организъм в пространството.
  • Нервна тъкан - специфичен комплекс, притежаващ свойствата възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.

Някои учени отделят пети вид тъкан, включваща половите клетки(гаметите) и клетките от които те произхождат. Така като половете са два, тъканта бива два вида - мъжка полова и женска полова тъкан

Растителни тъкани[редактиране | edit source]

Примери за тъкани в други многоклетъчни организми са проводящите тъкани в растенията като ксилема и флоема. Разграничават се три основни типа тъкани (епидермис, проводяща и механична тъкан) и няколко подтипа:

  • Меристемна (образувателна) тъкан - от нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато мейозата е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията.Разположение- в основата на листа, връхчето на корена и стъблото.
  • Покривна тъкан - осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за обмен на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листа), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, радко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество кутин, което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: епидермис и корк. Епидермиса покрива меките растителни части(листа, плодове, зелени листа). Образувания на епидермиса са: восъчния налеп(сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец, той покрива кутикулата), трихоми или власинки(едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция- при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др,), устица(тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки, чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид). Коркът покрива вдървенелите части на растението- корен, стъбли, клони на многогодишни растения. Не пропъска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.
  • Паренхимна (основна, изпълваща) тъкан - най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета-плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан), се разполага в листата и младите стъбла, клетките й са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната(или гъбчест паренхим) има големи мецдуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки, добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан- това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.
  • Проводяща тъкан - участвя в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида- ликови и дървесинни. Дървесините са изградени от мъртви клетки и по има възходящ ток. тъканта е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеидите, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим. Флоем или ликовите проводящи снопчетасъщо са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви(съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.
  • Отделителна тъкан - шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.
  • Механична тъкан - придава еластичност,здравина и устойчивост на цялото растение. коленхим (жива) и склеренхим (мъртви фибри, обиковено живи склереиди). Коленхим-живи клетки, с частично задебелени стени опора на млади нарастващи части на стъблата на тревисти растения. Склеренхим- мъртви клетки, с дебели стени, по които порите са сведени до минимум, намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепвапроводящите снопчета. Каменисти клетки- образуват твурдите части на семената и плодовете(намират се в семената и месестата част на круша и дюля)