Орган (анатомия)

Вижте пояснителната страница за други значения на орган.

---

Скица на Леонардо да Винчи показваща интерпретацията на художника за някои по-основни органи: сърцето, черният дроб, далакът, аортата, трахеята и други.

Орган се нарича комплексът от тъкани и специализирани клетки изграждащи морфологично обособено структурно цяло за изпълняване на определени функции. Обикновено един или повече типа специализирани тъкани изграждат основната функционална единица , която се нарича паренхима, а асоциираните структурни тъкани, групово се наричат строма. Според структурната организация на клетките и тъканите органите биват плътни, като кожата, панкреасът, черният дроб и мозъкът или кухи, като стомахът, сърцето, тънкото или дебелото черво, пикочният мехур и други.

Паренхима и строма

На тази илюстрация паренхимата на сърцето изгражда лявата и дясната камери с предсърдията обозначени с 6, 7, 8 и 9, но в действителност тези цифри показват пространствата обособени от миокарда (в тъмно розово).

Паренхимата е основната работна част на един орган, която отговаря за фунционалната продукция на този орган; например паренхимата на панкреаса е отговорна за производството на инсулин, паренхимата на мозъка - за обработка на информация, паренхимата на черния дроб - за метаболизма на хранителните вещества, лекарства и токсини, на сърцето - за кръвното налягане и други. Паренхимата на мозъка например, представлява обемът на бялото и сивото мозъчно вещество, докато кръвоносните съдове, краниалните нерви, синусите и вентрикулите са стромата. При сърцето, основната структура е изградена от миокардни клетки, а стромата се състои от нервни влакна, съединителна тъкан, кръвоносни съдове, кръв и други.

Апарати и системи от органи

Апарат са структурно свързани органи с еднаква функция, които оперират синхронизирано: например вестибуларен апарат, говорен апарат, двигателен апарат и други. От друга страна, органи които могат да оперират привидно поотделно, но са със взаимосвързани функции, изграждат системи . Съвкупността от кръвоносните съдове и сърцето представлява сърдечно-съдовата система; устата, хранопроводът, стомахът, червата и други изграждат храносмилателната система; най-общо мозъкът и нервните влакна - нервна система и т.н. Съвкупността на всички клетки, тъкани, органи и системи от органи, подчинени на жизнените функции на едно живо същество, се нарича организъм. Човешкият организъм притежава няколко органови системи:

1. Дихателна система
2. Ендокринна система
3. Имунна система
4. Костна система
5. Лимфна система
6. Мускулна система
7. Нервна система
8. Отделителна система
9. Покривна система
10. Полова система
11. Сърдечно-съдова система
12. Храносмилателна система

Относителни размери

• Най-големият плътен орган в човешкия организъм е черният дроб Освен по размер, той е и най-тежкият орган със средно тегло при възрастните 1.6 кг.
• Най-големият по площ орган е кожата.
• Най-дългата кост е бедрената кост.
• Най-голямата артерия е аортата.
• Най-голямата вена е голямата куха вена..

Шивашкият мускул (в червено) минава диагонално от горния външен ъгъл на бедрото до вътрешната част на коляното

• Най-дългият мускул е шивашкият мускул (сарториус) - погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното.
• Най-дългият нерв е седалищният (ишиатиков нерв; Lat.: n. ischiadicus), причина за често срещаното заболяване след средна възраст - ишияс.
• Условно "най-силният" човешки мускул е големият дъвкателен мускул (масетер; Lat.: m. masseter) - събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4  335 N продължила 2 секунди и записана в рекордите на Гинес. Тази убийствена захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N) Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от сърцето в цялото продължение на живота, или размера на очнодвигателните мускули, както и мощността на матката по време на раждане, трофеят на победител може да бъде оспорван.
• Най-малкият човешки орган е епифизата, която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до пубертета. След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарение на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.