Човек

	Човек
	; Homo sapiens sapiens
Природозащитен статут
	; Незастрашен
Класификация
Научно наименование
	Homo sapiens; Linnaeus 1758
Подразделения
	†Homo sapiens idaltu; Homo sapiens sapiens

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Тази статия е за вида Homo sapiens. За рода Homo вижте Човек (род).

Хората (Homo sapiens, „разумен човек“ на латински език) са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Човек (Homo). Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae).^[2]^[3] Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за разсъждение, говор и самоанализ. ДНК анализите показват, че съвременният човек се появява в Африка преди около 200 000 години.^[4] Днес обитават всички континенти, а популацията им през 2010 година се оценява на около 6,9 милиарда души.^[5]

Както повечето примати, човекът е социално същество. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива — от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и добре развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика.

Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката,митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.

[редактиране] Наименование

Българската дума „човек“ произлиза от праславянската форма *čelověkъ и нейния съкратен вариант *čьlověkъ. Тя се разглежда като съставена от две части. Първата от тях, с която се свързва и произхода на думата „челяд“, е čelo със значение „род“ и сходни форми в други индоевропейски езици - kúlam („стадо“, „множество“, „семейство“, „род“) в древните индийски езици, τελος („тълпа“) в гръцкия, cland, clan („потомство“, „род“) в ирландския, kìltis („род“) в литовския. За втората част има две основни хипотези. Едната я свързва с думите vaikas („момче“, „дете“) на литовски, vaiks („момче“, „дете“) на латвийски и waix („слуга“) на пруски. Според другата хипотеза věkъ означава „сила“, което се свързва с думи като увечье („осакатяване“) на руски или обезвекнуть („отслабвам“) в някои руски диалекти.^[6]

Научното наименование Homo е прието през 18 век на основата на латинската дума homō („човек“), първоначалното значение на която е „земно същество“, от протоиндоевропейския корен *dʰǵʰ_emon- („земя“).

[редактиране] Местообитания и популация

В началото на 21 век около половината от хората живеят в градове

Гъстота на населението, 1994 г.

Първите човешки селища са зависими от близостта на източник на вода и, в зависимост от начина на живот на съответната група хора, на други природни ресурси, като дивеч за ловуване или земя, годна за отглеждане на земеделски култури или добитък. С развитието на техниката, включително в области като напояване, градоустройство, строителство и транспорт, хората установяват по-добър контрол върху окръжаващата ги среда и дори умишлено изменят своите местообитания, подобрявайки условията си за живот. С развитието на търговската и транспортна инфраструктура значението на близостта на конкретни ресурси намалява и на много места тя престава да бъде фактор за ръста на популацията.

Техническото развитие дава възможност на хората да колонизират всички континенти и да се приспособят към практически всички климатични условия на Земята. През последното столетие те проникват в Антарктика, в дълбоките части на океаните и в Космоса, макар че мащабната колонизация на тези местообитания засега не е практически осъществима.

Тъй като рядко са нападани от други животни, хората обикновено се определят като свръххищници. Те оказват значително въздействие върху околната среда, в частност са основен фактор за Холоценското масово измиране.

С популация, наближаваща 7 милиарда души, хората са сред най-многобройните едри бозайници в света. От началото на 19 век насам човешката популация нараства почти седемкратно.^[7] През 2004 година около 40% от хората живеят в градове, като този дял продължава да нараства. Мнозинството от хората живеят в Азия (61%), следвана от Америка (14%), Африка (14%), Европа (11%) и Океания (0,5%).

[редактиране] Биология

[редактиране] Анатомия

Основна статия: Анатомия на човека

Общ вид на човешкото тяло и основните му части

Състав на човешкото тяло за човек с маса 60 kg^[8]
Елемент	Маса	Дял от атомите
Кислород	38.8 kg	25.5 %
Въглерод	10.9 kg	9.5 %
Водород	6.0 kg	63.0 %
Азот	1.9 kg	1.4 %
Други	2.4 kg	0.6 %

Видът на човешкото тяло варира в относително широки граници. Неговият размер се определя до голяма степен от гените, но е съществено и влиянието на фактори на средата, като режима на хранене и физическото натоварване. Средната височина на възрастния човек е около 1,5 до 1,8 m, като се наблюдават значителни регионални различия.^[9]^[10] Средната маса на възрастните хора е 54-64 kg за жените и 76-83 kg за мъжете. За разлика от повечето други примати, хората могат да се придвижват постоянно на два крака, което им дава възможност да използват ръцете си за манипулиране на различни предмети. Хората са физически по-слаби от другите примати със сходни размери — млади мъже в добра физическа форма са около три пъти по-слаби от женски орангутан.^[11]

Макар че хората имат слабо окосмяване, в сравнение с останалите примати, като космите им са концентрирани главно в горната част на главата, подмишниците и слабините, средният човек има повече космени фоликули по тялото си от средното шимпанзе. Основната разлика е в това, че човешките косми са по-къси, по-тънки и по-слабо пигментирани от тези на шимпанзето, поради което се забелязват по-трудно.

Оцветяването на кожата и космите на хората се определя от наличието на пигменти, наричани меланини. Цветът на кожата може да варира от много тъмно кафяво до много бледо розово, а на косата — от бяло през кафяво и червено до най-често срещаното черно.^[12] При косата количеството меланин намалява с напредването на възрастта, което води до постепенно посивяване и побеляване. Повечето учени смятат, че потъмняването на кожата е адаптация, насочена към защита от ултравиолетовото слънчево излъчване, но според някои съвременни изследвания целта на адаптацията е да балансира количествата на разрушаваната от ултравиолетовото излъчване фолиева киселина и образувания с нейна помощ витамин D.^[13] Оцветяването на кожата на съвременните хора е географски разслоено и като цяло е в корелация с нивото на ултравиолетово излъчване в съответния географски район. Човешката кожа може и да потъмнява при излагане на ултравиолетово излъчване.^[14]

Устройството на таза и пръстите на краката при хората се отличава от това при останалите примати, поради което хората са по-бавни на къси разстояния от повечето други животни, но са сред най-добрите бегачи на дълги разстояния.^[15] По-слабото окосмяване и по-активните потни жлези също помагат на хората да избягват прекаленото нагряване при бягане на дълги разстояния. Това дава основание да се предполага, че ловуването чрез изтощаване на плячката вероятно е успешна стратегия за прехранване на ранните хора. Издръжливостта може би е помогнала и на ранните хора в конкуренцията им с неандерталци за намиране на храна. За физически по-силните неандерталци е по-трудно да ловуват по този начин, което ги поставя в зависимост от лова на едър дивеч с кратко преследване. На промените в структурата на таза, даващи това преимущество на хората, се дължи и по-трудното и рисковано раждане. Устройството на раменете на съвременните хора дава възможност за хвърляне на оръжия, което също е много по-трудно или дори невъзможно за неандерталците.^[16]

Хората имат относително по-късо небце и много по-малки зъби от другите примати. Те са единствените примати със сравнително къси кучешки зъби. Зъбите им са гъсто разположени, а празнините от паднали зъби обикновено се затварят бързо при младите индивиди. При вида се наблюдава постепенна загуба на мъдреците, като при някои индивиди те липсват по рождение.^[17]