Денисов човек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Денисов човек
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Placentalia Плацентни
надразред: Euarchontoglires
разред: Primates Примати
подразред: Haplorrhini Маймуни
инфраразред: Simiiformes Същински маймуни
парвразред: Catarrhini Тесноноси маймуни
надсемейство: Hominoidea Човекоподобни маймуни
семейство: Hominidae Човекоподобни
подсемейство: Homininae
триб: Hominini
подтриб: Hominina
род: Homo Хора
вид: †Homo
denisova
Денисов
човек
Научно наименование
Уикивидове Homo denisova
(Michael Shunkov, 2000/2008)
Обхват на вкаменелости
бавелий – weichselian, 1–0.04 Ma

Денисовият човек (Homo denisova) е биологичен вид от род Хора, който е възможно да е неизвестен вид човек.

През март 2010 г. учени обявяват, че са открили част от пръст на дете от женски пол, което е живяло приблизително преди 41 000 години. Останките са намерени в Денисова пещера, планината Алтай (Алтайски край), Сибир в район, който по онова време е бил населен от неандерталци и вероятно съвременни хора[1][2]. От тогава насам са намерени зъб и пръст, принадлежащи на различни членове на същата популация.

Анализ на митохондриалната ДНК на пръста показва, че видът е генетично различен от митохондриалните ДНК на неандерталците и съвременните хора[3] . По-късно изследване на ДНК показва, че този вид споделя общ произход с неандерталеца. Видът е разпространен в Сибир и Югоизточна азия, като се чифтосва с прародителите на днешните хора, като над 6 % от ДНК на меланезийците и австралийските аборигени идва от денисовия човек[4][5] Провежда се подобен анализ на коста от пръст открита през 2011 година.[6] .

Откритие[редактиране | edit source]

Туристи пред пещерата Денисова, където е намерена "X жената"

През 2008 година руски археолози от Института по археология и етнология в Новосибирск работят в Денисовата пещера в Алтайската планина, като разкриват част от малка кост от 5-ия пръст на дете от женски пол, наречено X-жена (името е свързано с предаването по майчина линия на митохондриалната ДНК[7]) или Денисов човек. Изкопаните артефакти, включително гривна, са подложени на радиовъглеродно датиране и произхождат от преди 40 000 години.

Екип от учени, водени от Йоханес Краусе и шведския биолог Сванте Пeeбо от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, секвенират митохондриалната ДНК от фрагмента. Поради студения климат на мястото, където е пещерата, ДНК-то е успяло да се запази за по-дълъг период от време поради по-ниската температура.[2] Средната годишна температура на пещерата остава 0°C, което допринася за запазването на архаичната ДНК сред откритите останки.[8] Анализът показва, че съвременните хора, неандерталците и денисовият човек споделят общ предшественик преди около 1 милион години.[3]

Митохондриална ДНК[редактиране | edit source]

Митохондриалната ДНК от пръста се различава от на модерните хора по 385 бази (нуклеотида) от общ брой 16 500 бази, докато разликата между модерните хора и генома на неандарталците е около 202 бази. В противоположност на това разликата между шимпанзето и модерните хора е приблизително 1462 базови двойки [2] Тези данни показват, че времето на разклоняване приблизително около 1 милион години. Митоходриалната ДНК от зъба е много подобна на тази от пръста и показва, че двете принадлежат на една и съща популация от хора.[9]

Ядрена ДНК[редактиране | edit source]

В своята втора публикация от 2010 година авторите съобщават за изолацията и секвенирането на ядрената ДНК (това е универсалната ДНК, която се предава през поколенията без значение от пола на родителя) от пръста на денисовия човек. Този вид показва необичайна степен на запазване на ДНК и ниски нива на заразеност. Те успяват да секвенират почти напълно генома, което им позволява детайлно сравнение с неандерталеца и съвременния човек. От този анализ се заключава, че въпреки очевидната разлика при митохондриалното секвениране популацията от денисови хора заедно с неандерталците споделят обща линия на унаследяване, водеща към днешните африканци. Средното изчислено време на разклоняване между денисовия човек и неандерталците е 640 000 години, а времето между тях и днешните африканци е 804 000 години. Те смятат, че разклоняването на митохондриалната ДНК на денисовия човек води до запазване на приемствеността, като се изчиства от другите разклонения чрез генетичен дрейф или интрогресия от по-стара човешка линия на развитие.[9]

Междувидово кръстосване със съвременния човек[редактиране | edit source]

Според скорошни генетични изследвания съвременните хора може би са се кръстосвали с "поне 2 групи" от древните хора: неандерталци и денисови хора.[8] Генетичното изследване показва, че приблизително 4% от ДНК-то на неафриканския модерен човек е същото като това, открито при неандерталците, което показва кръстоване между 2-та вида.[9] Тест, сравняващ генома на денисовия човек с този на 6 модерни човека - човек от племето кунг (бушменска група) от Южна Африка, нигериец, французин, папуас, жител на остров Бугенвил и китаец от етническата група Хан, показват, че между 4 % и 6 % от генома на меланезийците (представени от папуаса и жителя от Бугенвил) произлиза от денисовия човек. ДНК вероятно е дошла чрез ранната миграция към Меланезия.

Меланезийците може да не са единствените наследници на денисовия човек. Дейвид Райх от Харвардския университет в сътрудническо с Марк Стоункин от института "М. Планк" открива генетично свидетелство, че наследници на денисовия човек има при меланезийците, австралийските аборигени, малки разпръснати групи хора в Югоизточна Азия като маманва и негрито от Филипините. Например при андаманците и малайските джехай не е открит значим отпечатък от наследство на денисовия човек. Тези данни показват, че чифтосването е станало на самия континент Азия и показват, че денисовият човек е бил разпространен широко в Източна Азия. [10][11][5]

Допълнителни материали[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Brown, David (March 25, 2010), "DNA from bone shows new human forerunner, and raises array of questions", Washington Post, http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2010/03/24/AR2010032401926_pf.html 
  2. а б в Krause, Johannes; Fu, Qiaomei; Good, Jeffrey M.; Viola, Bence; Shunkov, Michael V.; Derevianko, Anatoli P. & Pääbo, Svante (2010), "The complete mitochondrial DNA genome of an unknown hominin from southern Siberia", Nature 464 (7290): 894–897, doi:10.1038/nature08976, PMID 20336068 
  3. а б Katsnelson, Alla (March 24, 2010), "New hominin found via mtDNA", The Scientist, http://www.the-scientist.com/blog/display/57254/#ixzz0j820ioz1 
  4. Carl Zimmer. Denisovans Were Neanderthals' Cousins, DNA Analysis Reveals. // NYTimes.com, 22 December 2010. Посетен на 22 December 2010.
  5. а б Callaway, Ewen (September 22, 2011), „First Aboriginal genome sequenced“, Nature News, doi:10.1038/news.2011.551, http://www.nature.com/news/2011/110922/full/news.2011.551.html 
  6. Barras, Colin (13 August 2011), "Stone Age toe could redraw human family tree", New Scientist, http://www.newscientist.com/article/mg21128254.000-stone-age-toe-could-redraw-human-family-tree.html 
  7. Sample, Ian (March 24, 2010), "New species of human ancestor found in Siberia", The Guardian, http://www.guardian.co.uk/science/2010/mar/24/new-human-species-siberia 
  8. а б Mitchell, Alanna. DNA Turning Human Story Into a Tell-All. // NYTimes, January 30, 2012. Посетен на January 31, 2012.
  9. а б в Reich, David; Green, Richard E.; Kircher, Martin; Krause, Johannes; Patterson, Nick; Durand, Eric Y.; Viola, Bence; Briggs, Adrian W. et al. (2010), "Genetic history of an archaic hominin group from Denisova Cave in Siberia", Nature 468 (7327): 1053–1060, doi:10.1038/nature09710, PMID 21179161 
  10. Reich et al., Denisova Admixture and the First Modern Human Dispersals into Southeast Asia and Oceania, The American Journal of Human Genetics (2011), , doi:10.1016/j.ajhg.2011.09.005, PMC 3188841, PMID 21944045, http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0002929711003958 
  11. Choi, Charles (September 22, 2011), „Now-Extinct Relative Had Sex with Humans Far and Wide“, LiveScience, http://www.livescience.com/16171-denisovans-humans-widespread-sex-asia.html 
Еволюция на човека
Sahelanthropus tchadensis - Orrorin tugenensis
Ardipithecus: A. kadabba - A. ramidus
Австралопитеци
Australopithecus : A. afarensis - A. africanus - A. anamensis - A. bahrelghazali - A. garhi
Paranthropus: P. aethiopicus - P. boisei - P. robustus
Хора и протохора
Kenyanthropus platyops
Homo: H. antecessor - H. habilis - H. rudolfensis - H. rhodesiensis - H. cepranensis - H. georgicus - H. erectus - H. ergaster - H. heidelbergensis - H. neanderthalensis - H. floresiensis - H. sapiens idaltu - Денисов човек - H. sapiens sapiens