Град

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Град.
Токио
Сингапур

Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото. Градското население, за разлика от селското, се занимава с индустрия и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности.

Броят на населението e важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи статут на град или село. В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но по принцип гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена административна, законова, санитарна, жилищна и политическа структура, както и добре организирана транспортна система. Големите градове имат метра, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на тези градове достига 20-25 милиона.

Съдържание

Причини за възникване на града[редактиране]

Специалистите теоретици посочват многобройни възможни причини за това защо хората се събират заедно на едно място, за да формират гъсто населени общности.

Една от причините за възникването на градовете може да се смята закрилата, която те предоставят по време на враждебни нападения и войни, защото са добре укрепени. Съществува пряка връзка между оформянето на един град и изграждането на укрепителната му система. Повечето градове се образуват около крепост, където при опасност населението може да намери закрила и убежище.

Друга причина за възникване на градовете е съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място и улесняване на търговията с тях. Много историци разглеждат отделянето на занаятите, бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения и новата организация на производството като основополагащ фактор за формиране на града.

Така например смята се, че на Балканите „укрепеният на хълм град“ се появява през втората половина на XII в. Градовете от XII-XIV са все още свързани със земеделието и скотовъдството.[1]

География и планиране на града[редактиране]

Карта на Харлем, Нидерландия, от около 1550 година. Градът е напълно заобиколен от защитна стена и канал.

Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на урбанистите и другите специалисти в градското планиране и тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план е този с вид на решетка или мрежа, използван още от древните римляни, в някои части на Америка, а също така в продължение на хиляди години в Китай. Това мрежесто или решетъчно планиране се използва в много британски колонии, особено в Северна Америка.

Древните гърци, които строят градовете си по Средиземноморието, също използват този вид планиране. Петнадесет века по-рано, индската цивилизация също използва подобно планиране. През Средновековието тенденцията е повече към линейно планиране. Примери за това са различи градове на юг от Франция. Решетъчното планиране е популярно отново през 19-ти век. Използвано е при строежа на Сан Франциско.

Друг вид планиране е радиалното, където всички главни пътища се събират в една точка. такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища за да се облекчи транспорта и да се избегнат задръстванията. Много градове в Нидерландия са построени по този начин - централен площад, заобиколен с концентрични канали. Всяко разширение на града е съпроводено със строене на нови защитни стени и канали. В Москва тази структура е все още много добре запазена.

Колкото се отнася до географията, обикновено се избира място, което да е добре природно защитено — на равна площ в близост до планини. Лесният достъп до питейна вода е също много съществен. Друг съществен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат.

История на града[редактиране]

Градовете в Древността[редактиране]

Развалините на Мохенджо-Даро

Ранните градове възникват в редица региони на древния свят. Месопотамия може да претендира за най-ранните градове, по-специално Ериду, Урук и Ур. След Месопотамия, тази култура се пренася в Сирия и Мала Азия, както се вижда от град Чаталхьоюк (7500 — 5700 пр.н.е). Това е най-големият неолитен некропол, открит до момента. Въпреки че понякога се твърди, че в Древен Египет липсва урбанизъм, няколко вида градски населени места са открити в древни времена.

Индската цивилизация в древна Индия и древен Китай са две други места с местни градски традиции. Сред първите населени места в Стария свят, Мохенджо-Даро на индската цивилизация, намиращ се в днешен Пакистан, съществувал от около 2600 пр.н.е. до 1900 пр.н.е., е един от най-големите, с население от около 40 000 или повече жители.[2] Мохенджо-Даро и Харапа, големите столици, са сред първите градове, които използват мрежов градски план, дренаж, унитаз, както и градски канализационни системи. Малко по-късно, отличителна градска традиция е развита в района на Кхмер, Камбоджа, където Анкор се превръща в един от най-големите градове (по площ) на света.

В древна Америка началото на градските традиции са разработени в Мезоамерика и Андите. Мезоамерика вижда увеличаване на ранната урбанизация в няколко културни региони, включително маите, сапотек на Oaxaca и Теотиуакан в централно Мексико. По-късни култури, като ацтеките се осланят на тези ранни градски традиции. В Андите, първите градски центрове са разработени от чавинската култура и тази на моче, следвани от големите градове на уарите, чиму и цивилизацията на инките.

Този списък от началото на градските традиции се отличава с разнообразието си. Археологически разкопки в тези градски територии показват, че някои градове са рядко населени политически столици, други търговски центрове, и трети имат предимно религиозна насоченост. Някои градове имат големи, гъсто населени популации, докато други извършват градски дейности в сферите на политиката или религията, без да са непременно големи. Теориите, които се опитват да обяснят древния урбанизъм с един-единствен фактор, например икономическата изгода, не успяват да уловят диапазона на всички промени, документирани от археолозите.

Ръстът на населението на древните цивилизации, формирането на древните империи и концентрирането на политическата власт, ръстът в търговията и производството довежда до все по-голямо съсредоточаване на капитал в тези населени места, които стават центрове за търговия и промишленост, като Александрия, Антиохия, Патна, Картаген, древен Рим, Константинопол (по-късно Цариград), както и китайски, индийски и мюсюлмански капитали, които създават градове с над половин милион население.

Градовете в Средновековието[редактиране]

Париж през 15 век

Средновековните градове от 5 век от н.е., както показва историята на Рим, Константинопол и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. В периода 11-12 век, най-големите градове на Европа са Венеция, Флоренция, Рим, Париж, Лондон, Кьолн, Киев и други.

Градовете често се разрастват на мястото на отбранителни укрепления (замъци, крепости и др.) и около тях. Това се отразява и в етимологията: „град“ (в църковнославянския език – „градъ“) буквално означава оградено, защитено място (сравни полската дума gród - „крепост“ [3]).

Модерните градове[редактиране]

Хонг Конг

Градът в България[редактиране]

В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. През 2005 година е въведено изискването село, обявявано за град, да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места — не по-малко от 1000 души.

Има селища със статут на град поради исторически и културни причини (Мелник), а също и такива, получили този статут поради политически причини (Правец, Каблешково и др.)

Съвременното явление на екстензивен растеж на предградията, развитие на градската общност и миграция на градското население към селата допълнително усложняват определението за град, тъй като по този начин се създават градски общности, които са такива в икономически и културен аспект, но им липсват другите характеристики на градските местности.

Някои форми на заселничество, които не са селски — като временни миньорски селища, може определено да не са селски по характер, но да не са със сигурност и градски. На тях Министерският съвет на НРБ е давал статут на селище от градски тип. В днешно време това е неофициално, разговорно понятие.

Вижте още[редактиране]

Списъци[редактиране]

Понятия[редактиране]

Видове градове[редактиране]

Източници[редактиране]

  1. ↑ Градът, д-р Явор Василев
  2. ↑ Kenoyer, Jonathan Mark (1998) Ancient Cities of the Indus Valley Civilization. Oxford University Press, Karachi and New York.
  3. ↑ ucoz.ru

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Град&oldid=5719449“.