Занаят

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Занаят

Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по–базово ниво практически от всеки.

В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намалява или премахва ролята на професионалните занаятчии и днес занаятите често се разглеждат като вид хоби.

Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятие /ЗЗ/, чиято основна цел е да уреди "упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение". Законът е приет от 38–то Народно събрание на Р България и е в сила от 28 май 2001 г. /Обн. ДВ бр. 42 от 27.04.2001 г./. Според Закона за занаятите "Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин." /чл. 3, ал. 1/. В този списък са посочени 129 занаята. Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари /РЗК/, които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен — майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчииски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България, са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.

Източници[редактиране | edit source]