Ситопечат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от серията статии за
История на печата

Metal type kerning.svg

Ситопечат е технология за печат, която дава възможност да се печата не само върху хартия, но и върху текстил, пластмаса, стъкло, керамика, метал, кожа и други материали, както и върху предмети с неправилна форма.

Сито за ситопечат.

Технологията наподобява донякъде офсетовия печат, тъй като изображението се изгражда от множество точки, в които или има, или няма изображение, но се различава по вида на използвания междинен преносител - вместо печатна форма или плака тук се използва шаблон, изработен от дребноструктурно сито. Формирането на изображението в ситото става с фотографски процес (контактно експониране), при който част от дупките се запушват, а другите остават отпушени. През отпушените дупки преминава мастило, докато през запушените не преминава. Сито печатът се използва много по-ограничено отколкото офсетовия печат, но затова пък тази технология е приложима върху доста повече материали и се използва при рекламните сувенири и в индустриалното производство[1].

Техниката за ситопечат

Методът на ситопечат се прилага широко при визуалните изкуства.

Литература[редактиране | edit source]

  1. Парыгин А. Б. Искусство шелкографии. ХХ век (история, феноменология. техники, имена). — СПб.: СПб ГУТД, 2010. — 304 с. (рус). — ISBN 978-5-7937-0490-8
  2. Bigeleisen J. I. Screen Printing: A Contemporary Guide. – New-York, 1972. (eng).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Полиграфически речник

Външни препратки[редактиране | edit source]