Печат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Печат.

Книгопечатане през 16-ти век

Печатането (исторически известно и като книгопечатане) е процесът на многократно възпроизвеждане на идентичен текст или други изображения, обикновено с мастило върху хартия с използването на машина - печатна преса. В съвременни условия то се извършва най-често с индустриален мащаб и с компютърни технологии и представлява съществена част от издателската дейност.

История[редактиране | edit source]

Книгопечатането е открито в Китай през 6-и век, като първоначално текстът и илюстрациите били изрязвани върху дървени блокчета (ксилография).[1] Най-старата известна печатна книга в света „Диамантената сутра“ от 868 г. е отпечатана с помощта на дървени блокчета. През 9-и век в Китай Пи Ченг започва да печата с подвижни индивидуални печатарски букви, изработени от втвърдена глина, а през 13-и век в Далечния изток (Китай, Корея, Япония) навлиза печатането с метални печатарски букви, но не се развива значително, защото не е подходящо за използваните идеографски знаци (йероглифи).[2]

Подвижен набор[редактиране | edit source]

От ключово значение за развитието на книгопечатането е изобретението на Йохан Гутенберг, който въвежда печатарска матрица, в която могат да се подреждат отделни букви, или т.нар. подвижен набор.[3]

Касети с печатарски букви

Гутенберг отваря печатницата си в Майнц, Германия през 1444 г. и започва работа по Гутенберговата библия, която излиза от печат през 1456 г. Подвижният набор позволява набраният текст да бъде прочетен и коригиран преди да се пристъпи към самото отпечатване. Всяка буква се изрязва със стоманен калъп (матрица), като в калъпа се излива по-мек метал и разтопено олово, примесено с калай и антимон. След това буквите се подреждат ред по ред, образувайки страница, която след отпечатването се разглобява и буквите могат да се използват отново. Изкуството на проектиране на букви се нарича типография, а самото подреждане на текста върху страницата - набор (на английски: typesetting).

Дървената преса, използвана от Гутенберг за печатане, има проста конструкция и наподобява винарската преса. Преди печата хартията се овлажнява, за да се получи по-добър отпечатък. Набраната страница се омастилява с помощта на мастилени тампони. Този първоначален дизайн на печатната преса бил подобрен едва след 200 години, когато мастилените тампони били заменени с ролки. Металните букви (знаци) се съхраняват всяка в своя кутия и словослагателят ги подрежда ред по ред, изпълвайки матрицата и оформяйки страницата. След отпечатването, печатарските букви се връщат в съответните кутии за последващо използване. Оцветените елементи (декорации и начални букви) се добавят след това ръчно.

Първопечатни книги[редактиране | edit source]

Нюрнбергските хроники

Книгите, отпечатани в Европа от началото на книгопечатането до 1501 г., са много редки, тъй като тиражът им е бил 100—300 екземпляра. Те се наричат инкунабули (от на латински: incunabula — люлка, начало). Сред тях са Нюрнбергските хроники (1493 г.), Псалтирът от Майнц и др.

Терминът е използван за първи път от Бернард фон Малинкрод в памфлета на латински: «De ortu et progressu artis typographicae» («Развитие и напредък на типографското изкуство») от 1639 г и се утвърждава през 18-и в. Инкунабулите се делят на два типа: ксилографски и типографски. Гутенберговата библия е отпечатана по типографски начин. Болшинството издания са на латински, но се печатали книги и на други езици. Основни купувачи на инкунабулите били учените, благородниците, адвокатите и свещениците. Като правило, инкунабулите се печатали с готически шрифт без отделни абзаци.

Развитие до 20-и век[редактиране | edit source]

Печатарството, основано на изобретението на Гутенберг, се разпространява бързо из Европа, достигайки Англия през 1476 г., когато Уилям Какстън отваря своята печатница. Стивън Дей пренася печатарството в Америка през 1638 г. Следващото усъвършенствуване са пресите, изработени от желязо и с лостов механизъм вместо винт. Граф Станхоуп разработва първата печатарска преса от този тип около 1800 г. и тя била доразвита от Джордж Клаймър, чиято Колумбийска преса (много екземпляри от нея още съществуват) е по-лесна за употреба. Следва период на бързи нововъведения в дизайна на печатарската преса и през 1814 г. вестник Таймс се е отпечатвал на цилиндрична преса, задвижвана от пара и проектирана от Фридрих Кьониг. Тя отпечатвала вестника върху листове хартия и заедно с първата ролна преса била пренесена в Америка през 1865 г. от Уилям Бълок. Педалната преса е машина, която се използва за дребни поръчки, захранва се с хартия на ръка и се задвижва от печатаря с крак

Успоредно с усъвършенствуване на пресите се развивали и използваните шрифтове. Печатарите в различни страни разработили различни шрифтове, като някои техни версии се използват и до днес.

Съвременни печатарски техники[редактиране | edit source]

Офсетов печат[редактиране | edit source]

Преса за печатане на вестници

Офсетовият печат днес е най-широко разпространеният метод за печат на големи тиражи (над няколко хиляди броя). Принципът му на действие включва няколко етапа на пренос на изображението, като преди окончателното му пренасяне на хартията има междинен гумен офсетен цилиндър (на английски: offset). Когато се комбинира с литографски процес на формиране на изображението за печат, той включва и плосък носител, който се омастилява само в частите, подлежащи на печат. Този носител се нарича печатна форма или плака — най-често пластина с фоточувствително покритие (като правило, пластините са изработени от алуминиеви сплави).[4][5]

Така описаната технология е само за един цвят мастило. За многоцветно изображение се използват два метода — или повторение на печата поотделно за всеки цвят, или печат с многоцветна печатна машина. И двата метода се основават на разлагането на всеки използван цвят на няколко цветови компонента, например CMYK. За всяка цветна страница се изготвят набор от печатни форми, като изображението върху всяка от тях съответства на един от съставните цветове от системата CMYK. Тези пластини или се зареждат една по една в машина с един комплект валове, или едновременно при съответния вал в многоцветната машина. Най-разпространените видове многоцветни машини си имат собствени имена: двуцветна, трицветна и т.н. За осигуряване на качествен цвят при печатането се използват различни системи за контрол на базата на денситометрия, колориметрия и цветна проба.

Цифров печат[редактиране | edit source]

Цифровият печат е свързан с навлизането на компютрите в края на 20-и век и с развитието на принтерите като периферни устройства към тях. При него не се налага междинно пренасяне върху пластина, а се печата директно от компютъра върху хартията. Използва се за малки тиражи и позволява бързо и качествено изработване на единични бройки у дома или в офиса, както и печат на текстове с променящи се участъци – например директна поща или рекламни кампании до различни адресати — нещо, което е твърде скъпо и трудоемко при офсетовия печат. Съвременният цифров печат използва лазерни или мастилено-струйни принтери, съответно с тонер и мастило.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bann, David. The New Print Production Handbook. Little, Brown & Company, 1997. ISBN 978-0316641517.
  2. Great Chinese Inventions. // Minnesota-china.com. Посетен на 29 юли 2010.
  3. Encyclopaedia Britannica. Retrieved November 27, 2006, from Encyclopaedia Britannica Ultimate Reference Suite DVD – entry 'printing'
  4. History of Printing. // Historyworld. Посетен на 16 август 2010.
  5. Histoire de l'imprimerie. // Typographie & Civilisation, 2006. Посетен на 16 август 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]