Алуминий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и да се посочат благонадежни в смисъла на У:БИ и У:ПИ източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

13 магнезий ← алуминий → силиций бор_(елемент) ↑ Al ↓ галий Периодична система (стандартна) Периодична система (разгъната)
Химическа серия	метал
Група, Период, Блок	3Б, 3,
Външен вид	сребрист
Свойства на атома
Атомна маса	u
Атомен радиус (calc)	() pm
Ковалентен радиус	pm
Радиус на ван дер Ваалс	pm
Електронна конфигурация
e- на енергийно ниво
Оксидационни състояния (Оксид)	()
Кристална структура
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо
Плътност	kg/m³
Температура на топене	K ( °C)
Температура на кипене	K ( °C)
Моларен обем	m³/mol
Специф. топлина на топене	kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	kJ/mol
Налягане на парата	Pa при K
Скорост на звука	m/s при K
Други
Електроотрицателност	(скала на Паулинг)
Специф. топлинен капацитет	J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	S/m
Специф. електрическо съпротивление	0,029 Ω.mm2/m
Топлопроводимост	W/(m·K)
Йонизационен потенциал	kJ/mol
Периодична система на елементите

Алуминият (лат. aluminium) е мек, лек, сребристо-бял, ковък метал.

Химичен символ Al. Намира се в III^-А- група и в трети период в периодичната система на Менделеев, пореден номер 13,има 13р⁺ и 13 е^-, атомна маса 26,9815, бързо окисляващ се, температура на топене 660 °C, температура на кипене 2060 °C. р — елемент е. Характеризира се с висока пластичност и електропроводимост — 60% от тази на медта. Тъй като е 3 пъти по-лек от нея, алуминият я измества отчасти в производството на електрически проводници. Това се дължи главно на обстоятелството, че при сечение, което осигурява еднаква електропроводност, теглото на алуминиевите проводници е двойно по-малко, отколкото на медните. Цената на алуминия е по-малка от тази на медта. По разпространение в земната кора, алуминият заема 3-то място след кислорода и силиция от всички вещества и 1-во място сред металите.

Съдържание 1 Взаимодействие 2 История 3 Приложение 4 Вижте още

[редактиране] Взаимодействие

Алуминият взаимодейства с кислород, в резултат на което се получава диалуминиев триоксид:

4 Al + 3 O₂ → 2 Al₂O₃ + Q(топлина)

При взаимодействието му с водород се получава алуминиев трихидрид:

Al + H->е взаимодейства с водород

Алуминият взаимодейства с вода в алкална среда. Резултатът е алуминиев трихидроксид:

2 Al + 6 H₂O → 2 Al(OH)₃ + 3 H₂

Алуминият взаимодейства с други неметали:

2Al + 3Cl₂ → 2AlCl₃ алуминиев трихлорид

Когато алуминият взаимодейства с киселини се образуват соли:

2 Al + 6 HCl → 2 AlCl₃ + 3 H₂

Алуминият има двойствен химичен характер - взаимодейства с киселини и основи.

При взаимодействие на алуминий с основи се получава метаалуминат и се отделя водород:

2Al + 2NaOH + 2Н₂О → 2NaAlO₂ + 3Н₂

Химични елементи, чиито прости вещества са метали, които реагират и с киселини и с основи, се наричат елементи с двойствен химичен характер. На елементи с двойствен химичен характер съответстват амфотерни оксиди и амфотерни хидроксиди.

[редактиране] История

Съединенията на алуминия са били познати от древни времена. За първи път е получен в чист вид през 1825 г от датския физик Оерстед. През 1866 г. почти едновременно и независимо един от друг Ч. М. Хол в САЩ и П. Ерц във Франция открили съвременния промишлен метод за получаване на алуминий. Това става чрез електролиза на разтвор от Al₂O₃ в стопен криолит (Na₃AlF₆). Процесът се извършва при температура от 1000 градуса в специални електрически пещи, като на анода се отделя кислород, а на катода — течен алуминий. Последният се събира на дъното на пещта, откъдето се премахва периодически.

[редактиране] Приложение

Широко се прилага като конструктивен материал. Основните качества на алуминия са лекота, податлив на щамповане, висока топлопроводимост, устойчив на корозия (всъщност много бързо взаимодейства с кислорода от въздуха и се покрива с плътен слой окис, който е корозоустойчив; в техниката се използват и други процеси за пасивиране повърхността на алуминиевите изделия). Тези свойства правят алуминия извънредно популярен при производството на кухненски прибори.

Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества мед и магнезий, известна под името дуралуминий (дурал). Тя широко се използва в производството на самолети и други летателни апарати, както и във военната техника. Дуралуминият е як като желязо, но е три пъти по-лек от него. За направата на алуминиево фолио и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий. Алуминият се използва в металургията при получаването на някои метали от метални оксиди. Този процес се нарича алуминотермия. Освен това алуминият се използва за направата на огледала чрез алуминиево фолио. Друго приложение намира в медицината за направата на протези, а също така и за прочистване на вода чрез алуминиеви соли.

[редактиране] Вижте още

• Периодична система на елементите

п • б • р Периодична система на елементите
H																															He
Li	Be																									B	C	N	O	F	Ne
Na	Mg																									Al	Si	P	S	Cl	Ar
K	Ca															Sc	Ti	V	Cr	Mn	Fe	Co	Ni	Cu	Zn	Ga	Ge	As	Se	Br	Kr
Rb	Sr															Y	Zr	Nb	Mo	Tc	Ru	Rh	Pd	Ag	Cd	In	Sn	Sb	Te	I	Xe
Cs	Ba	La	Ce	Pr	Nd	Pm	Sm	Eu	Gd	Tb	Dy	Ho	Er	Tm	Yb	Lu	Hf	Ta	W	Re	Os	Ir	Pt	Au	Hg	Tl	Pb	Bi	Po	At	Rn
Fr	Ra	Ac	Th	Pa	U	Np	Pu	Am	Cm	Bk	Cf	Es	Fm	Md	No	Lr	Rf	Db	Sg	Bh	Hs	Mt	Ds	Rg	Uub	Uut	Uuq	Uup	Uuh	Uus	Uuo
Алкални метали Алкалоземни метали Лантаниди Актиниди Преходни метали Други метали Металоиди Други неметали Халогени Благородни газове