Радон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Радонът (Radon), Rn (стари наименования — радиева еманация, еманация, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група . Има пореден номер Z = 86. Има три природни изотопа, които принадлежат към радиоактивните семейства на урана, тория и актиния и имат собствени имена: актинон (с масово число 219), торон (220) и радон (222). Изотопът 222Rn с най-дълъг период на полуразпадане (Т1/2 = 3,8229 дни) е открит през 1900 година от френския химик Фридрих Дорн. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп с масово число 226. Съдържанието на радон в атмосферата се оценява на 7*10-17 % (обемни). Много отровен — пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е 6,5*10-17 г/л. При обикновена температура радонът е газ с температура на топене -710 и температура на кипене -620. Аналогично на ксенона дава молекулни съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, Rn.6H2O), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) — за лечение на болести на обмяната на веществата, ставите, периферната нервна система и други. Използва се и за определяне на повърхността на метални предмети и при търсене на радиоактивни елементи в природата.

Има основания да се смята, че високото съдържание на радон в жилището може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изследвания са правени и в България. Така например в район с по-висока смъртност, причинена от рак на белите дробове, е била установена и повишена концентрация на радона във въздуха в жилищните сгради.