Флуор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
9 Кислород O ← ФлуорНеон Ne
-

F

Хлор Cl
Външен вид
бледо-жълтеникав газ
Общи данни
Име, символ, № Флуор, F, 9
Химическа серия Халоген
Група, период, блок 17, 2, p
Свойства на атома
Атомна маса 18,9984 u
Атомен радиус (calc) 50 (42) pm
Ковалентен радиус 71 pm
Радиус на ван дер Ваалс 147 pm
Електронна конфигурация [He]2s22p5
e- на енергийно ниво 2,7
Оксидационни с-ния (оксид) -1 (силно киселинен)
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние Газ
Плътност 1,6965 kg/m³
Температура на топене 53,53 K (-219,62 °C)
Температура на кипене 85,03 K (-188,12 °C)
Моларен обем 11,20х10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 0,2552 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 3,2698 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Електроотрицателност 4,0 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 0,0279 J/(kg·K)
Топлопроводимост W/(m·K)
Йонизационен потенциал 1681,0 kJ/mol

Флуорът (на латински:Fluere), F, е химичен елемент от група, 2 период. Има пореден номер Z = 9 и атомна маса 18,998 403 2, температура на топене - 219,62 °C и температура на кипене - 188,12 °C

История[редактиране | edit source]

Флуорът, под формата на калциев флуорид (CaF2), е открит през 1529 г. от Георгиус Агрикола. Калциевият флуорид е вещество, използвано за подпомагане на топенето на металите и минералите.Флуорът е елемент от халогенната група,с металите образува соли-халогениди.

Този елемент не е можел да бъде изолиран много години поради неговата изключителна реактивност. С много трудности е отделян от някои негови компоненти, но веднага след това е атакувал оставащите материали на съединението. Чак през 1886 г., след 74 години на постоянни опити, Анри Муасан успява да изолира химичния елемент флуор. Това му носи през 1906 г. Нобелова награда за химия.

Първото комерсиално използване на флуора е проектът „Манхатън“ за създаването на атомна бомба през Втората световна война. За да бъдат разделени двата изотопа на урана — U-235 и U-238 — е използван уранов хексафлуорид (UF6).

Флуороапатитът Ca5(PO4)3F образува кристали, които се включват в емайла на зъбите и му придават по-висока киселинна устойчивост. Флуоридите - натриев, амониев, калаен - се използват в пасти, разтвори или гелове за зъби с цел предпазване от кариес.

Характеристика[редактиране | edit source]

Флуорът е силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Специфично за него е изключителната му химическа активност. Тя се дължи на много голямото му електронно сродство и слабата единична химична връзка в молекулите му.

Химични свойства[редактиране | edit source]

Флуорът проявява постоянна първа валентност, за разлика от останалите елементи в халогенната група.

Флуорът реагира с почти всички елементи, дори с тежките благородни газове.

С кислорода образува няколко съединения, от които само едно е стабилно — кислороден дифлуорид (OF2).

С водорода образува флуороводород (HF):

H2 + F2 → 2HF

С другите неметали образува множество най-различни съединения, като например SF6, PF5, ClF3 и XeF2 и други.

Приложение[редактиране | edit source]

От флуор се произвеждат фреони (като например фреон 12, който се използва в по-старите хладилници като изстудяващо средство). Тефлонът (с химично наименование политетрафлуороетилен) също съдържа флуор.

Вижте още[редактиране | edit source]