Благороден газ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Група→ 18
↓Период
1 2
He
2 10
Ne
3 18
Ar
4 36
Kr
5 54
Xe
6 86
Rn
7 118
Og

Благородни газове или още инертни газове е събирателно наименование за химичните елементи от осемнадесета група на периодичната система на елементите:

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „инертни газове“ е създадено поради неучастието на елементите в химични реакции. Причината е в устойчивостта на външните електронни обвивки на атомите им. Впоследствие е открито, че някои от тях могат да влизат във взаимодействие, но името остава.

Името „благородни газове“ е алюзия с благородните метали поради приликата с тяхната нереактивност и устойчивост към промяна, които се свързват с поведението на благородниците.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Всички благородни газове имат едноатомни молекули. При специални условия криптонът и ксенонът могат да реагират поради по-слабата връзка на външните им електрони с ядрото и по-ниските им нива на йонизиране.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Привличането между отделните атоми на благородните газове е много слабо и това води до техните ниски точки на топене и кипене. При нормални условия те са газове, дори тези с атомна маса, надвишаваща масата на повечето твърди елементи. Хелият е елементът с най-ниски точки на топене (0,95 K, -272,2 °C) и кипене (4,22 K, -268,93 °C) и при свръхниски температури демонстрира особени свойства – свръхтечливост.