Литий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
3 ХелийЛитийБерилий
Водород

Li

Натрий
Външен вид
Мек сребрист метал Мек сребрист метал
Общи данни
Име, символ, № Литий, Li, 3
Химическа серия Алкален метал
Група, период, блок 1, 2, s
Свойства на атома
Атомна маса 6,941 u
Атомен радиус (calc) 145 (167) pm
Ковалентен радиус 134 pm
Радиус на ван дер Ваалс 182 pm
Електронна конфигурация 1s22s1
e- на енергийно ниво 2, 1
Оксидационни с-ния (оксид) 1 (силна основа)
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 535 kg/m³
Температура на топене 453,69 K (180,54 °C)
Температура на кипене 1615 K (1341,85 °C)
Моларен обем 13,02×10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 3 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 145,92 kJ/mol
Скорост на звука 6000 m/s при 20 K
Други
Електроотрицателност 0,98 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 3582 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 10,8×106 S/m
Топлопроводимост 84,7 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 520,2 kJ/mol

Литият е алкален елемент със сребристобял цвят. Той е най-лекият от металите - два пъти по-лек от водата. Той е мек метал и се реже с нож. По отношение на химически свойства и характеристики литият прилича на натрия. Поднесен на спиртната лампа оцветява пламъка в карминено червено (тъмно червено).

Литият се получава чрез електролиза на разтопен литиев и калиев хлорид. Той потъмнява и се окислява много бързо под влиянието на въздуха. Трябва да се съхранява в течност като суров нефт. По степен на наличност в земната кора литият е на 35-то място. Литият не съществува свободно в природата, а само в химични съединения. Най-важните минерали, съдържащи литий, са лепидолит, сподумен, петалит и амблигонит (всички те са алумосиликати). Използва се като редуциращо средство. Литият и неговите соли оцветяват пламъка в тъмночервено.

Твърдост по скалата на Моос — 0,6.

Коефициент на термично разширение — 0,00006 cm/cm·°С при температура 0°С.

Приложение[редактиране | edit source]

Съединения на лития се използват във вентилационните системи на космическите кораби, подводници, за надуване на спасителни лодки, в стъкларската (за специални оптически стъкла използвани при работа с рентгенови лъчи) и керамичната индустрия, като фунгицид, в акумулаторни батерии. В пиротехниката литиевите съединения се използват за производство на светещи червени ракети.

Литиевият деутерид LiD (съединението на лития с деутерия - тежкия изотоп на водорода) поради удобните си физични свойства е единственото гориво, което се използва при водородните бомби за осъществяването на термоядрен взрив.

Използва се за направата на леки и твърди сплави за самолетостроенето. Една такава литиева сплав е със състав 85% Mg, 14% Li и 1% Al . Литият се използва за очистване на газови смеси от азот.

Съединения на лития се използват като ефективно средство в медицината (психиатрия) при лечението на биполярни разстройства.

История[редактиране | edit source]

Литият е бил открит от Йохан Арфведсон (Johann Arfvedson) в Швеция през 1817 г. Наименованието му идва от гръцката дума "литос",което в превод на български означава "камък".

Химични взаимодействия[редактиране | edit source]

а) взаимодействие с кислород. Литият взаимодейства с кислород, макар и не толкова буйно като натрия. Получава се твърдо, бяло вещество с йонен строеж:

4Li + 2O2 --> 2Li2O

б) взаимодействие с водород. Образува се литиев хидрид, който намира приложение като ракетно гориво.

2Li + H2 --> 2LiH

Литиевият хидрид намира още приложение в спасителните жилетки. Хидридът взаимодейства с водата и се отделя водород, който издува жилетката. Процесът е:

LiH + H2O --> LiOH + H2

в) взаимодействие с вода:

2Li + 2H2O --> 2LiOH + H2

г) взаимодействие с киселини:

*солна киселина 2Li + 2HCl --> 2LiCl литиев холрид+ H2

* сярна киселина Li + H2SO4 --> Li2SO4дилитиев сулфат + H2

д) взаимодействие с други неметали:

*с хлор: 2Li + Cl2 --> 2LiCl

*със сяра: 2Li + S --> Li2S Дилитиевият сулфид е полупроводник и се използва за направата на батерии.

Вижте още[редактиране | edit source]