Електронна конфигурация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електронна конфигурация на атома

В областта на квантовата химия и атомната физика, електронната конфигурация е термин, с помощта на който се описва електронната обвивка на атомите. Задава възможното разположение на електроните около ядрото в определени енергийни нива, както и наличието на свободен електрон, който може да участва в химична реакция.

Примери[редактиране | edit source]

Някои примери за електронната конфигурация на някои атоми в основно състояние на атома:
Водородът — H, който се състои от един електрон и ядро има електронна конфигурация 1s1

За хелий - He електронната конфигурация е 1s2

За литий - Li - 1s2 2s

За берилий - Be - 1s2 2s2

Основно и възбудено състояние на атома[редактиране | edit source]

Основно състояние се нарича състоянието на атомите с минимум енергия при спазване на принципа на Паули. Ако атомите погълнат енергия, те преминават във възбудено състояние. При възбуждане на атома, електрон от състояние с по–ниска енергия преминава в състояние с по–висока. Електронната конфигурация на атом с по-висока от основната енергия се нарича електронна конфигурация на възбудено състояние:

6C 1s22s22p2 (основно състояние) + E → 6C* 1s22s12p3 (възбудено състояние)

E0 < E1

Един атом може да има повече от едно възбудено състояние.

Възбуденото състояние е нестабилно. Атомите отделят енергия, и отново преминават в основно състояние. На тези електронни преходи се дължат абсорбционните и емисионните спектри на атома.

Вижте също[редактиране | edit source]