Химия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Химията е наука, изучаваща веществата.

Лаборатория, Институт по биохимия, Университета в Кьолн

Химията (от египетски kēme (кем), означаващо земя) е наука, която изучава състава, структурата, свойствата и поведението на веществата (химичните елементи и техните съединения), с преобразуванията им вследствие на различни химични реакции, както и с действащите химични закони. Химията е научна област, свързана с изследванията на различни атоми, молекули, връзките между тях и различните агрегатни състояния на веществото. Идеите за енергия и ентропия се свързват с представата за спонтанността на химичните процеси.

Поддисциплините на химията се групират според вида на веществата, които се изучават или от начинът на тяхното изследване. Такива са неорганичната химия, органичната химия, биохимията, физичната химия, аналитичната химия и т.н. Множество специализирани поддисциплини са възникнали в последните години, например неврохимията: химичното изучаване на нервната система.

[редактиране] История на химията

"Алхимикът" от Сър Уилям Фет Дъглас

Алхимици в търсене на философския камък

[редактиране] Атомизъм в Древна Гърция

Първите философски опити за обяснение на някои явления започват в Древна Гърция. Едновременно с учението за четирите основни елемента — огън, вода, въздух и земя, възниква и учението за атома (атомизъм). За негови основатели се смятат Левкип и Демокрит.

[редактиране] Алхимически период

Алхимическият период е времето на търсене на философския камък и покрива периода от 3 до 17 век. Алхимическата теория, основана на античните представи за четирите елемента, е преплетена с астрология и мистика. Алхимическият период се разделя на три подпериода.^[1]

[редактиране] Александрийска алхимия

Металургия

В Александрия става съединяване на теориите на Платон и Аристотел и практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“ произхожда от древното название на Египет — „Кем“ или „Хем“. Основният предмет на изучаване на алхимията са металите. В преплитането с астрологията се ражда и специфична символика: сребро — Луна, живак — Меркурий, мед — Венера, злато — Слънце, желязо — Марс, калай — Юпитер, олово — Сатурн. Покровител на химията в Александрия става египетският бог Тот или неговият гръцки аналог Хермес.

От този период са останали и някои писмени де и египетските алхимици са познавали амалгамата, процеса на позлатяване и извличането на злато и сребро от руди.

[редактиране] Арабска алхимия

Гебер

Джабир ибн Хайян (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина^[2]^[3]^[4]^[5], в края на 8. век разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича философски камък (Lapis Philosophorum), или еликсир. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства — да лекува болести и дори да дава безсмъртие. Друг виден арабски алхимик, Ар-Рази (Разес), усъвършенства тази теория, като добавя философската сол. През този период се раждат понятията лабораторна техника, методика на експеримента и апаратура.

[редактиране] Европейска алхимия

Научните разработки на арабите проникват в Средновековна Европа в 13. век. Работите на арабските алхимици са преведени най-напред на латински, а след това и на други езици. В Европа към символиката на алхимията се прибавят елементи на митологията и християнството. В европейската алхимия има много повече мистика, отколкото арабската. Както църковните, така и светските власти нееднократно забраняват заниманията с алхимия; в същото време тя процъфтява в манастирите и кралските дворове.

[редактиране] Раждане на химията като наука

Лавоазие със съпругата си

Смята се, че Робърт Бойл^[6], наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага съвременния научен метод и започва да отделя по този начин химията от алхимията. Но човекът, който официално е признат за основоположник на съвременната химия, е Антоан Лавоазие, френски учен, формулирал закона за запазване на масата. Независимо от него, в Русия през 18. век Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазване на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината. След като Фридрих Вьолер през 19. век успява (макар и случайно) да синтезира органично съединение от неорганични, това открива огромни нови възможности за развитие в областта на химията.

Дмитрий Менделеев

В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно постижение в химията се смята организиранито и подреждането на този списък от елементи от руския учен Дмитрий Менделеев. Това спомага да се разбере вътрешната структура на атома. Менделеев не само успява да подреди елементите, но и да предскаже свойствата на тези, които тогава все още не са били открити и местата им в периодичната таблица са били празни - германий, галий и скандий. Той прави това през 1870 година, като галият е открит през 1875 и проявява почти всички свойства, предречени от Менделеев.

След откритията на Ърнест Ръдърфорд и Нилс Бор, отнасящи се до структурата на атома, и особено след откритието на радиоактивността се налага учените драстично да променят някои свои представи за света и природата. Химията започва да се оп

[редактиране] Основни раздели

Разделите на химията обикновено се класифицират според типа на изследваните вещества или според начина на изследване.

Аналитична химия — изследва строежа и структурата на материята
Агрохимия
Биохимия
Геохимия
Електрохимия
Квантова химия
Колоидна химия
Кристалохимия
Магнетохимия
Неорганична химия — изучава неорганичните вещества
Органична химия — изучава органичните вещества
Радиационна химия
Стереохимия
Термохимия
Физикохимия — посветена на изучаването на химичните системи на макро-, молекулно и подмолекулно равнище
Фотохимия
Ятрохимия

[редактиране] Основни понятия

[редактиране] Химични закони

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

↑ http://etext.virginia.edu/cgi-local/DHI/dhi.cgi?id=dv1-04
↑ Zygmunt S. Derewenda, On wine, chirality and crystallography,Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography,vol. 64|pages=246-258
↑ John Warren (2005). "War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair", Third World Quarterly, Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815-830.
↑ Dr. A. Zahoor (1997), JABIR IBN HAIYAN (Jabir), University of Indonesia
↑ Paul Vallely, How Islamic inventors changed the world, The Independent
↑ Роберт Бойл, биография

[редактиране] Полезни линкове

[0] ttp://etext.virginia.edu/cgi-local/DHI/dhi.cgi?id=dv1-04

[1] Zygmunt S. Derewenda, On wine, chirality and crystallography,Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography,vol. 64|pages=246-258

[2] John Warren (2005). "War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair", Third World Quarterly, Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815-830.

[3] Dr. A. Zahoor (1997), JABIR IBN HAIYAN (Jabir), University of Indonesia

[4] Paul Vallely, How Islamic inventors changed the world, The Independent

[5] Роберт Бойл, биография

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]