Карл Вилхелм Шееле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вилхелм Шееле
шведски химик
Карл Вилхелм Шееле 
Роден: 9 декември 1742
Щралзунд, шведска Померания, днес в Германия
Починал: 21 май 1786
Шьопинг, Швеция
Паметник на Карл Вилхелм Шееле в Шьопинг

Карл Вилхелм Шееле (на немски: Carl Wilhelm Scheele) е шведски химик (немец по произход), който открива много химични вещества, най-значимото от които е кислородът (преди Джоузеф Пристли).

Той е роден в Щралзунд, Померания (тогава в състава на Швеция), в семейството на уважаван немски търговец. Още като ученик се мести в Гьотеборг. Тъй като родителите му нямат средства за висшето му образование (Карл бил седмият син в семейството), той става ученик на аптекар в Гьотеборг и активно се самообразова. Работейки в аптеката, Шееле добива уменията на отличен експериментатор. След осемгодишна работа в Гьотеборг, Шееле се мести в аптека в Малмьо, където успява вечерно време да се занимава с научни изследвания в лабораторията на аптекаря. По-късно Шееле работи в аптеки в Стокхолм (1768-1769), Упсала (1770-1774) и, накрая, през 1775 г. става собственик на аптека в Шьопинг, където се занимава с изследвания до края на живота си. Умира, ненавършил 44-годишна възраст.

Неговите проучвания го довеждат до откриването на кислорода и азота през 1772–1773 г., за което съобщава в единствената си книга – „Chemische Abhandlung von der Luft und dem Feuer“ (Химически трактат за въздуха и огъня) през 1777 г., като губи част от славата си в полза на Джоузеф Пристли, който независимо от него открива кислорода през 1774 г.

Шееле също така открива химичните елементи барий (1774), хлор (1774), манган (1774), молибден (1778) и волфрам (1781), както и много химични съединения като винената и лимонена киселина, глицерола, циановодород (познат още като циановодородна киселина), флуороводород, сероводород и мн. др.

Славата на Шееле като отличен експериментатор се разпространява далеч извън границите на Швеция; пруският крал Фридрих II го поканил да оглави катедрата по химия в Берлинския университет, но Шееле отклонява поканата. През 1775 г. за изключителни постижения в областта на химията той е избран за действителен член на Шведската кралска Академия на науките, ставайки единственият учен, удостоен с тази чест, който няма висше образование.

Куриозна е страстта на Шееле да пробва на вкус всички вещества, с които работи, и изглежда това му е коствало живота. В деня на сватбата му са го намерили мъртъв на работното му място, заобиколен от различни отровни реактиви (така и не успял да се ожени); някои източници отдават смъртта му на синилна киселина.