Волфрам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
W-TableImage.png

Волфрам е химически елемент с атомен номер 74 в Периодична система на елементите, обозначава се със символа W (от името му на латински - Wolframium). Намира се в VI б група и в VI период в Периодичната система.

Открит е през 1781 година от шведския изследовател Карл Вилхелм Шееле.

Свойства[редактиране | edit source]

Волфрамът е светлосив, твърд, ковък метал с метален блясък. Цветът до голяма степен зависи от технологията на получаването му. Той е най-труднотопим от всички метали и втори от всички елементи след въглерода. Топи се при 3410 0C, а кипи при 6690 0C.

Природният волфрам се състои от пет стабилни изотопа с масови числа от 180 до 186. Освен това в атомните реактори, в следствие на атомни реакции, се получават още 8 радиоактивни изотопа с масови числа от 176 до 188. Но те са със сравнително кратък живот - периодът им на полуразпад е от няколко часа до няколко месеца.

Седемдесет и четирите електрона на атома са разположени около ядрото по такъв начин, че 6 от тях се намират във външните орбитали и могат да бъдат отделени сравнително лесно. Поради това максималната валентност на волфрама е 6-та. Оказва се, че строежът им е малко особен - 4 от тях принадлежат на предпоследната d орбитала, която е запълнена по-малко от половина (известно е, че при запълнена орбитала те са 10). Тези 4 електрона са способни лесно да образуват химични връзки. А 2-та електрона в последната s-орбитала могат да бъдат откъснати много лесно. Именно тази особеност в строежа на електронната обвивка обяснява високата химическа активност на волфрама.

С водорода не реагира дори при висока температура.

Във вид на прах реагира при обикновена температура с флуора, а с кислорода и халогенните елементи - при загряване. С кислорода реагира при температура над 400 0 С до волфрамов триоксид WO3. Редуцира водни пари при червена жар, като се окислява до волфрамов диоксид WO2. При температура под 1500 0 С не реагира с азот, но при 2300 0 С образува волфрамов нитрит. С въглерода образува карбиди. Разтваря се в царска вода и в смес от азотна и флуороводородна киселина. С металите образува сплави.

Употреба[редактиране | edit source]

Волфрамът е незаменим в електроламповата промишленост. Волфрамовата жичка, която има дебелина няколко стотни от милиметъра, представлява монокристал, който се изтегля през диамантени филери във водородна атмосфера. Температурата на светещата волфрамова жичка в електрическите крушки е 2500 0С.

Използва се и за легиране на стомани, за електроди при атомноводородни заварки, за различни детайли, за катоди на генераторни лампи, за защитни плочи против радиоактивни излъчвания.

Външни препратки[редактиране | edit source]