Телур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разпространение и получаване[редактиране | edit source]

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали-Аг2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит). За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Свойства[редактиране | edit source]

Както другите елементи от шеста група и телура има алотропни форми. Има т.т. 450°С и т.к. 990 °С. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2) телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка - сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.

Физиологично действие[редактиране | edit source]

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора погълнали телур замирисват на чесън.

Съединения[редактиране | edit source]

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид.

Te + O2 --> TeO2

Телурният диоксид има амфотерен характер.

TeO2 + 2KOH --> K2TeO3 + H2O

TeO2 + H2SO4 --> TeSO4 + H2O

При вазимодействие с водород се получава телуроводород, който както сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина.

Те + Н2 --> Н2Те

Телуреният диоксид вазимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада.

2TeO2 + O2 --> 2TeO3

2TeO3 <--> 2TeO2 + O2

На двата оксида съответсват телуристта и телурена киселина и телуритни и телуратни соли.

ТеО2 + H2O --> H2TeO3

TeO3 + H2O --> H2TeO4

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуристта киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуристта (H7TeO7). Известни са и техни соли като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6) и динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).

Източници[редактиране | edit source]

Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.