Телур

Разпространение и получаване

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали-Аг₂Te (хесит), AuTe₂ (калаверит), PbTe (алтаит). За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Свойства

Както другите елементи от шеста група и телура има алотропни форми. Има т.т. 450°С и т.к. 990 °С. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H₂TeO₃) с редуктор серен диоксид (SO₂) телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка - сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te₂.

Физиологично действие

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора погълнали телур замирисват на чесън.

Съединения

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид.

Te + O₂ --> TeO₂

Телурният диоксид има амфотерен характер.

TeO₂ + 2KOH --> K₂TeO₃ + H₂O

TeO₂ + H₂SO₄ --> TeSO₄ + H₂O

При вазимодействие с водород се получава телуроводород, който както сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина.

Те + Н₂ --> Н₂Те

Телуреният диоксид вазимодейства с O₂, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада.

2TeO₂ + O₂ --> 2TeO₃

2TeO₃ <--> 2TeO₂ + O₂

На двата оксида съответсват телуристта и телурена киселина и телуритни и телуратни соли.

ТеО₂ + H₂O --> H₂TeO₃

TeO₃ + H₂O --> H₂TeO₄

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуристта киселина (H₆TeO₆) и седемосновната пероксителуристта (H₇TeO₇). Известни са и техни соли като хексасребърен ортотелурит (Ag₆TeO₆) и динатриев хидрогенортотелурит (Na₂H₄TeO₆) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K₂H₄TeO₇).

Източници

Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.