Паладий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Паладий.

Паладий
Паладий – сребристо-бял метал
Паладий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на паладий
Спектрални линии на паладий
РодийПаладийСребро
Ni

Pd

Pt
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZПаладий, Pd, 46
Група, период, блок105d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Kr] 4d10
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 18
CAS номер7440-05-3
Свойства на атома
Атомна маса106,42 u
Атомен радиус (изч.)140 (169) pm
Ковалентен радиус139±6 pm
Радиус на ван дер Ваалс163 pm
Степен на окисление4, 3, 2, 1
ОксидPdO (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,2
Йонизационна енергияI: 804,4 kJ/mol
II: 1870 kJ/mol
III: 3177 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност12 023 kg/m3
Температура на топене1828,05 K (1555,05 °C)
Температура на кипене3236 K (2963 °C)
Моларен обем8,8514×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене16,74 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение358 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 1721 1897 2117 2395 2753 3234
Скорост на звука3070 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет240 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост≈107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление0,1054 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост71,8 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[1]
Модул на еластичност121 GPa
Модул на срязване44 GPa
Модул на свиваемост180 GPa
Коефициент на Поасон0,39
Твърдост по Моос4,75
Твърдост по Викерс400 – 600 MPa
Твърдост по Бринел320 – 610 MPa
История
Наименуванна астероида Палада
ОткритиеУилям Уоластън (1803 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
100Pd синт. 3,63 дни ε 100Rh
γ
102Pd 1,02 % стабилен
103Pd синт. 17 дни ε 103Rh
104Pd 11,14 % стабилен
105Pd 22,33 % стабилен
106Pd 27,33 % стабилен
107Pd радио 6,5×106 г. β- 107Ag
108Pd 26,46 % стабилен
110Pd 11,72 % стабилен

Паладият е химичен елемент, сребристобял метал от групата на благородните метали. Химичен знак – Pd, пореден номер 46, атомна маса 106,42.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паладият е открит през 1803 г. и е наречен на открития по това време астероид Палада, чието наименование е свързано с гръцката богиня на мъдростта Атина Палада. В природата металът обикновено се среща в никеловите руди заедно с платината. Извлича се с помощта на царска вода.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Температура на топене – 1552 °C, температура на кипене – 3140 °C и плътност – 12,02 g/cm3. Металът не потъмнява от въздуха и в химично отношение е доста инертен. Реагира с гореща, концентрирана азотна киселина и кипяща сярна киселина. При стайна температура металът има необикновеното свойство да абсорбира водород до 900 пъти повече от собствения си обем.

Паладиевият дихлорид (PdCl2) може да абсорбира големи количества въглероден оксид (СО), поради което се използва като детектор за откриване на този силноотровен газ.

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Паладият се използва главно в електротехниката (металът не корозира), за направа на хирургически инструменти, като катализатор в някои химически производства, а също и в бижутерията. Сплавта на паладия със златото и най-често мед се използва за оцветяване на злато и е позната в бижутерията като бяло злато.

Като ценен метал паладият дори измества златото в галваничната електроиндустрия, зъботехниката както и при направата на някои монети. Паладият намира и широко приложение при сплавянето на титан.

Цена на паладия[редактиране | редактиране на кода]

Паладият се търгува свободно на световните стокови борси и цената му се изменя динамично. Най-често тя се движи правопропорционално с тази на другите ценни метали като: злато, сребро и платина. Борсовият индекс на паладия е ISIN XC0009665529.

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palladium в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​