Метър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Метър
Platinum-Iridium meter bar.jpg

Международният еталон за метър, изработен от платино-иридиева сплав, използван като стандарт от 1889 до 1960 г.
Основни характеристики
Стандарт основна SI единица
Физична величина дължина
Символ m

Метърът (на старогръцки: μέτρον — мярка, измерване) е основна единица за дължина в SI и се означава с m. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо m. Според Международната система единици метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време \frac{1}{299\,792\,458} от секундата. По този начин, скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s.

История[редактиране | edit source]

История на името[редактиране | edit source]

Първият писмен документ за предложена мярка за дължина на основата на степени на 10 е на английския философ Джон Уилкинс от 1668 година.[1][2] През 1675 година италианският учен Тито Ливио Буратини в своя научен труд Универсалната мярка използва думите metro cattolico (католическа мярка, което е синоним на универсална мярка или универсален метър), което от своя страна идва от гръцки μέτρον καθολικόν (метрон католикон). От тук идва френската дума mètre която през 1797 година е въведена в английския език.[3]

История на мярката[редактиране | edit source]

С увеличената научна дейност през XVII век идва необходимостта от универсални, стандартни единици, както ги нарича Джон Уилкинс[4] или католически метър, както го нарича Тито Ливио Буратини[5]. През 1668 г. Уилкинс предлага метърът да се определи като дължината на махало с полупериод 1 s (т. нар. "секундно махало"). В днешни мерки това е \frac{g}{\pi^2} \approx 0,994 m.

През 18 век във Франция са обсъждани две определения за метъра. Едното е предложеното от Уилкинс определение — за метър да се приеме дължината на "секундното махало". Другата, по-нова идея е да се определи метърът като една 40-милионна част от Парижкия меридиан (т.е. една десетомилионна част от разстоянието между Северния полюс и Екватора, измерено по меридиана, минаващ през Париж).

След Френската революция (1789 година) старите мерни единици се свързват със стария режим и са заменени с нови. Ливрата е заменена с франка и е въведена нова мерна единица за дължина — метърът, първоначално с първото определение. През 1791 г. обаче Френската академия на науките избира "меридиановата" дефиниция за метъра пред "махаловата", тъй като силата на гравитацията варира леко в различни точки от земната повърхност, което се отразява на периода на махалото. Интересно е, че в днешни единици това е \frac{1}{1\,,000\,000\,000\,05} m.

На метъра като единица за дължина и на килограма като единица за маса се основава метричната система. По време на управлението на Наполеон метричната система се разпространява по цяла Европа. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.

Метричната система официално е въведена в световен мащаб чрез Конвенцията за метъра, приета на международна дипломатическа конференция на 17 държави (Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Германия, Италия и др.) на 20 май 1875 г.

Прототипът[редактиране | edit source]

През 1870-те и в светлината на съвременната точност, серия от международни конференции се провежда за разработване на нови метрични стандарти. Конвенцията за метъра от 1875 г. изисква създаването на постоянно Международно бюро за мерки и теглилки (на френски BIPM: Bureau International des Poids et Mesures), което да се намира в Севр, Франция. Целта на тази нова организация е да съхранява новите прототипи за стандарт както за килограма, така за и метъра, като изгражда, разпространява националните метрични прототипи и поддържа сравнения между тях и неметричните стандарти за измерване. Организацията създава новия прототип през 1889 г. на първата Обща конференция по мерки и теглилки. Той представлява сплав от 90% платина и 10% иридий с напречно сечение във формата на буквата X.[6] Оригиналният международен прототип (еталон) на метъра все още се пази в Международното бюро за мерки и теглилки при условията, определени през 1889 година.[7]

Съвременни определения[редактиране | edit source]

През 1960 година е било решено да не се използва повече изработеният от хората предмет в качеството на еталон и до 1983 година е възприето метърът да се определя като числото 1 650 763,73, умножено на дължината на вълната на оранжевата линия (6 056 Å) в спектъра на изотопа на криптона 86Kr вър вакуум. През 1983 година е прието днешното определение: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време \frac{1}{299\,792\,458} от секундата.[8]

Кратни и дробни единици[редактиране | edit source]

Кратните и дробните на метъра се образуват по общото правило чрез съответните представки.

Кратни единици
Стойност Символ Име Стойност Символ Име

10-1 g
10-2 g
10-3 g
10-6 g
10-9 g
10-12 g
10-15 g
10-18 g
10-21 g
10-24 g

dm
cm
mm
µm
nm
pm
fm
am
zm
ym

дециметър
сантиметър
милиметър
микрометър
нанометър
пикометър
фемтометър
атометър
септометър
йоктометър

101 m
102 m
103 m
106 m
109 m
1012 m
1015 m
1018 m
1021 m
1024 m

dam
hm
km
Mm
Gm
Tm
Pm
Em
Zm
Ym

декаметър
хектометър
километър
мегаметър
гигаметър
тераметър
петаметър
ексаметър
сетаметър
йотаметър

Еквиваленти в други единици[редактиране | edit source]

Метрична единица,
изразена чрез не-SI единица
Не-SI единица,
изразена чрез метрична единица
1 метър 1,0936 ярда 1 ярд 0,9144 метра
1 метър 39,37 инча 1 инч 0,0254 метра
1 сантиметър 0,3937 инча 1 инч 2,54 сантиметра
1 милиметър 0,03937 инча 1 инч 25,4 милиметра
1 метър 1010 ангстрьома 1 ангстрьом 10−10 метра
1 нанометър 10 ангстрьома 1 ангстрьом 100 пикометра

В тази таблица за „инч“ и „ярд“ са взети определенията за „международен инч“ и „международен ярд“.[9]

„≈“ означава „приблизително равно на“.
„≡“ означава „точно равно на“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Reproduction)
  2. An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Transcription)
  3. meter. (2009). In Merriam-Webster Online Dictionary. Retrieved 8 December 2009.
  4. Wilkins, John. An Essay Towards a Real Character, And a Philosophical Language. // Gillibrand, 1668..
  5. „Misura Universale“, 1675 .
  6. National Institute of Standards and Technology 2003; Historical context of the SI: Unit of length (meter)
  7. Beers & Penzes 1992
  8. 17th General Conference on Weights and Measures (1983), Resolution 1.
  9. A. V. Astin & H. Arnold Karo, (1959), Refinement of values for the yard and the pound, Washington DC: National Bureau of Standards, republished on National Geodetic Survey web site and the Federal Register (Doc. 59-5442, Filed, 30 June 1959, 8:45 a.m.)