Време

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
В момента е 13 юли 2009, 08:48 (UTC)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Време.
Тази статия е част от серията статии на тема
Класическа механика
Импулс . Сила . Енергия . Работа . Мощност . Скорост . Ускорение . Инерционен момент . Момент на сила . Момент на импулса
Основни понятия

Пространство . Време . Маса . Тегло . Гравитация

Формулировки

Нютонова механика . Механика на Лагранж . Хамилтонова механика .

Раздели

Кинематика . Динамика . Приложна механика . Небесна механика . Статистическа механика . Механика на флуидите

Закони за запазване

Закон за запазване на механичната енергия . Закон за запазване на импулса . Закон за запазване на момента на импулса

Учени

Галилео Галилей · Йохан Кеплер · Исак Нютон · Леонард Ойлер · Пиер-Симон Лаплас · Жан Лерон д'Аламбер · Жозеф Луи Лагранж · Уилям Роуън Хамилтон · Огюстен Луи Коши

Време е основно понятие във физиката и философията и четвърто измерение в пространствено-временния континуум. Според теорията на относителността има 3 пространствени и едно времево измерения. С него се измерва продължителността и последователността на състоянията и събитията.

Времето също е и много общо понятие. То е обект на интерес и от страна на поезията, живописта, психологията и религията. Трудно е да се даде единно и непротиворечиво определение на понятието време, което да удовлетворява всички тези области.

Съдържание

[редактиране] Време във физиката и науката

[редактиране] Време в класическата механика

От времето на Исак Нютон до времето когато Алберт Айнщайн напълно предефинира понятията свързани с време и пространство, времето е непрекъсната величина и се счита за "абсолютно" и течащо еднакво за всички наблюдатели.[1] Галилеевите трансформации предполагат че времето тече еднакво във всички отправни системи. Дори в квантовата механика времето остава външен неквантуван параметър.

[редактиране] Време в теорията на относителността

Айнщайн в своята специална теория на относителността,[2] постулира, че скоростта на светлината е постоянна величина с крайна стойност. Използвайки тази константа той синхронизира часовниците, като резултат от това времето тече различно за различните наблюдатели в движение един спрямо друг.

Той показва, че разстоянията се скъсяват и интервалите от време се удължават за събития свързани с относителното движение спрямо отправна система, избрана за начална. Времето и пространството стават взаимносвързани по особен начин (пространство на Минковски), което от своя страна води до Лоренцовите трансформации.

[редактиране] Стандарти

Единицата за измерване на време в Международната система единици е секунда (s).

Единици за време
Единица Големина/размерност Бележки
атосекунда 1/1018 s най-краткият период от време
фемтосекунда 1/1015 s
пикосекунда 1/1012 s
наносекунда 1/109 s
микросекунда 1/106 s
милисекунда 0.001 s
секунда SI основна единица
минута 60 s
час 60 минути
ден 24 часа
седмица 7 дни
лунен месец 27.2–29.5 дни
месец 28–31 дни
тримесечие 3 месеца
година 12 месеца, 365 дни 52 седмици + 1 ден
високосна година 366 дни 52 седмици + 2 дни
тропическа година 365.24219 дни средно
Грегориански календар 365.2425 дни средно
десетилетие 10 години
поколение 17–25 години средно
столетие 100 години
хилядолетие 1,000 години



[редактиране] История на уредите за измерване на времето

За измерване на времето може да се говори в две ралични форми: математична абстракция за по-големи периоди от време, наречена календар и часовник, механизъм, който отброява конкретните по-малки периоди от време.

[редактиране] Календар

Основна статия: календар

Календарът е система за отчитане на големи промеждутъци от време, основана на периодичното движение на небесните тела и най-вече Слънцето и Луната. Артефакти от палеолита показват, че Луната е била използвана за отчитане на времето още преди повече от 12 000 години. Шумерската цивилицазия въвежда шестидесетичната система за отчитане на времето 360 дни (60х6) плюс още няколко, 60 секунди в една минута, 60 минути в един час и тн.

Юлианският календар е въведен от римския император Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е високосна, което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.

За съжаление земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 папа Григорий въвежда т. нар. Григориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.

[редактиране] Часовник

Основна статия: Часовник
Часовникът на Кралската обсерватория, Гринуич

[редактиране] Време във философията

[редактиране] Време в религията

[редактиране] Видове време

Хронос, бог на времето в гръцката митология
  • Истинско слънчево време:
  • Звездно (сидерично) време:
  • GMT (Greenwich Mean Time):
  • LMT (Local Mean solar Time):
  • UT (Универсално време):
  • UT 0
  • UT 1
  • UT 2
  • UTC (Координирано универсално време):
  • JD:


[редактиране] Вижте също

  • Време, статията от свободния уикиречник

[редактиране] Външни препратки


[редактиране] Източници

  1. ↑ Herman M. Schwartz, Introduction to Special Relativity, McGraw-Hill Book Company, 1968, hardcover 442 pages, see ISBN 0882754785 (1977 edition), pp. 10-13
  2. ↑ A. Einstein, H. A. Lorentz, H. Weyl, H. Minkowski, The Principle of Relativity, Dover Publications, Inc, 2000, softcover 216 pages, ISBN 0486600815, See pp. 37-65 for an English translation of Einstein's original 1905 paper.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5“.
Лични инструменти