Рудолф Карнап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рудолф Карнап
германско-американски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Аналитична философия
Интереси Логика, епистемология, философия на науката, семантика
Идеи Физикализъм, феноменализъм, разграничение аналитично-синтетично, модална логика, конструиран език, категориалност, концептуални схеми, логически позитивизъм
Повлиян Фреге, Кант, Айнщайн, Ернст Мах, Франц Брентано, Бъртранд Ръсел, Едмунд Хусерл, Лудвиг Витгенщайн
Повлиял
Рудолф Карнап в Общомедия

Рудолф Карнап (Rudolf Carnap) е немско-американски философ, съосновател и водещ представител на логическия емпиризъм (направление в ранната аналитична фисософия). Той е бил ученик на Готлоб Фреге в университета в Йена (където през периода 1911-1914 г. посещава неговите семинари по формална логика и философия на математиката). През 20-те години Карнап е повлиян силно от логическите и теоретико-познавателните схващания на Бъртранд Ръсел и от „Логико-философския трактат“ на Лудвиг Витгенщайн. От края на 20-те години редом с Мориц Шлик ("душата" и идейния вдъхновител на Виенския кръг) той се превръща в основния теоретик и реализатор на програмата на Виенския кръг за логическо проясняване на познанието на естествените науки, за отхвърлянето на старата метафизика (чийто съвременен представител се явява според него напр. Мартин Хайдегер) и за схващането на философията не като теория (система от признати за истинни изречения, описващи част от действителността), а като метод (дейност по изясняване на нашето отнасяне към действителността, а именно чрез логически анализ на езика). През 1936 г. Карнап емигрира в САЩ, където по-нататък през 40-те и 50-те години задава до голяма степен профила на тамошната философия . Негов ученик е Уилард ван Орман Куайн, един от най-влиятелните философи от втората половина на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Ронсдорф, в днешната провинция Северен Рейн-Вестфалия, Карнап е на 7 години, когато баща му умира и семейството се премества в Бармен. Там той учи в гимназията. През 1910 г. започва са изучава философия, физика и математика в университетите в Йена и Фрайбург (в Йена негов преподавател е Готлоб Фреге). Академичната му кариера (която той си представя в областта на физиката) е прекъсната от Първата световна война. Прекарва 3 години в армията, след това се премества в Берлин, където учи физика и пише дисертация върху тема, която го вълнува от самото начало на следването му — пространството и времето. Казват му обаче, че съчинението му се отнася по-скоро към философията и той решава да насочи дисертацията си в тази посока и я защитава в Йена под научното ръководство на философа-неокантианец Бруно Баух (Bruno Bauch). Тя е публикувана през 1922 г. под заглавие "Пространството" ("Der Raum").

От 1923 г.нататък Карнап започва да опознава членовете на Виенския кръг и през 1926 г. се премества във Виена, приемайки асистентски пост в тамошния университет. Скоро става един от водещите членове на кръга, а през 1929 г. и един от тримата автори на неговия манифест. Година преди това той вече е публикувал първото си значимо съчинение, "Логическият строеж на света" - в него представя т.нар. логически атомизъм, според който всяко понятие, от най-абстрактното до най-конкретното, трябва да позволява да бъде сведено до феноменалните данни от непосредствените ни сетивни възприятия и следва да се разглежда като логическа конструкция от тях (всички други понятия — напр. като тези на метафизиката — той определя като безсмислени).

През 1931 г. Карнап е назначен за професор по естествена философия в Немския университет в Прага, където пише следващото си основно съчинение - "Логически синтаксис на езика" (1934). В Прага го посещава Уилард Ван Орман Куайн, който е дълбоко повлиян от трудовете му и който, заедно с Чарлз Морис, му помага да се премести в Съединените щати през 1935 г., за да избяга от нацизма.

Карнап прекарва следващите шестнадесет години като професор в различни американски университети, а през 1941 г. става американски гражданин. През 40-те години интересът му се насочва към семантиката и той написва редица значими книги, сред които "Въведение в семантиката" (1942), "Формализиране на логиката" (1943) и "Значение и необходимост: Изследване по семантика и модална логика" (1947). Интересува се от основите на физиката, а последният му голям труд е "Основи на вероятността" (1950). В него представя прецизно разработена теория как научните теории се потвърждават (а не определят, както твърди в по-ранните си съчинения) от опита. Продължава да се интересува от индуктивната логика и именно върху нея работи до смъртта си през 1970 година.