Атеизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гръцката дума αθεοι (атеи) от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3-ти век
Символът на атеистите

Атеизмът представлява светоглед, убеждение, което изключва съществуването на каквото и да е свръхестествено същество - божество, дух, нематериални сили или задгробен живот. Терминът атеизъм (на френски: athéisme, от athée, което означава атеист, на гръцки: Αθεος, атеос, което означава безбожен: образува се от гръцката представка α- (а-), която значи без или не + Θεός, теос, значещо бог; думата има индоевропейски корени) в буквален превод означава „без вяра в който и да е бог“.

Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други свръхестествени реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие.[1][2][3]. Различните богословски определения на атеизма допускат охарактеризирането на някои религии като атеистични поради отсъствието в тях на персонален Бог (като например будизма)[3][4]. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и други подобни, включително против вярата в чудеса. Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето.

История на атеизма[редактиране | edit source]

„Безбожник“, 1922 г.

Въпреки че атеизмът се появява в края на 16-ти век във Франция,[5] негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр. н. е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в Аллах, били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцият философ Диагорас е известен като „първият атеист“.[6] Демокрит също се опитва да обясни света само с материализъм, без никакви духове и мистицизъм. Епикур не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материзлизма.

По време на Средновековието религията, теологията и метафизиката са доминиращи в обществото. Ренесансът връща скептицизма и свободната мисъл. Личности като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле са едни от видните критици на религията. През 17-ти и 18-ти век този критицизъм се засилва. През 19-ти век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалните и политически сътресения, подпомагайки революциите от 1848 година като Френската и Германската и слагат началото на международно социалистическо движение. Лудвиг Фойербах, Карл Маркс, Фридрих Ницше са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията.

През 20-ти век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като нихилизъм, екзистенциализъм, анархизъм, марксизъм, феминизъм, както и в научните и рационални движения. През 21-ви век едни от най-видните атеисти са Ричард Докинс, Бил Мар, Кристофър Хитчънс, които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си.

Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестанска вяра. Само вярващите евреи и мормоните имат почти същите резултати като невярващите.[7]

Атеизъм и агностицизъм[редактиране | edit source]

Ричард Докинс на фона на автобус на който пише:Най-вероятно Бог не съществува. Затова спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота.

Атеизмът се разграничава от агностицизма главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от съзнанието действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия разум. Терминът агностицизъм е въведен от Томас Хъксли през 1869 г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от гръцките а (не) и гносис (знание).

Атеизъм, морал и етика[редактиране | edit source]

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор, е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог[8], и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.[9][10][11][12]

Степен на образование, IQ и атеизъм[редактиране | edit source]

Публикуваната статистика през 1998 година в списанието Nature показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на Националната академия на науките - само 7 % от интервюираните в сравнение с 85 % от цялото население.[13] Като цяло тенденцията е към намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.[14]

Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.[15] Има корелация и между коефициента на интелигентност и образованието и тя също е обратна - колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността.[16] Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.[17]

В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52 %, сред тези със средно образование — 67 %, с незавършено средно — 88 %.[18][19][20]

Атезизмът по света[редактиране | edit source]

Процент на атеисти и агностици по света

Атеизъм в България[редактиране | edit source]

Според изследването на Eurobarometer Poll 2005, в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните, тоест 13% от българите са атеисти. А според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009, 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог. Съществуват обаче мнения, че атеистите са повече от 25% от българите.

До 2011 г. няма официална статистика за броя атеисти в България, тъй като в националните преброявания не е давана възможност те да бъдат преброени като такива. В преброяването през 1992 дори изрично е било забранено преброяваният да се самоопредели като "атеист" или "невярващ".

По данни от преброяването през месец февруари 2011 г. 11.85% (682 162) от населението на България нямат (272 264) или не изповядват (409 898) религия.[21]

Атеизъм като престъпление[редактиране | edit source]

През 2012 г. в седем държави атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Това са Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Афганистан, Судан, Мавритания и Малдивите. Във всички тях ислямът е официална религия. [22]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сергей Соловьёв. Что такое атеизм? // Новый безбожник, № 1, июнь 2001
  2. Атеизм // Большая советская энциклопедия
  3. а б Майкл Мартин (на английски: Michael Martin). Определение атеизма и сравнение его с другими -измами Atheism: A Philosophical Justification. Philadelphia: Temple University Press, 1989, republished 1992. ISBN 0-87722-943-0.
  4. «No one disputes that Buddhism in all its forms is a religion, but, as in the case of Jainism, there is disagreement among religious scholars over whether Buddhism is atheistic». Майкл Мартин The Cambridge companion to atheism. Cambridge University Press, 2007. ISBN 0-521-84270-0, ISBN 978-0-521-84270-9
  5. Rendered as Athisme: Golding, Arthur и др. Mornay's Woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, written in French; Against Atheists, Epicures, Paynims, Iewes, Mahumetists, and other infidels. London, 1587. с. xx. 310. Athisme, that is to say, vtter godlesnes. Translation of De la verite de la religion chrestienne (1581).
  6. Solmsen, Friedrich (1942). Plato's Theology. Cornell University Press. p 25.
  7. Landsberg, Mitchell. Atheists, agnostics most knowledgeable about religion, survey says. // Los Angeles Times, 28 September 2010.
  8. http://hpsy.ru/script/golink.php?id=126 Франкл В. Человек в поисках смысла: Сборник: Пер. с англ. и нем./Общ. ред. Л. Я. Гозмана и Д. А. Леонтьева; вст. ст. Д. А. Леонтьева. — М.:Прогресс,1990. — 368с: ил. — (Б-ка зарубежной психологии)
  9. God is not great. ISBN 0-446-57980-7.
  10. В. П. Эфроимсон РОДОСЛОВНАЯ АЛЬТРУИЗМА (Этика с позиций эволюционной генетики человека)
  11. http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ VV_EH4_W.HTM В. Р. Дольник Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев, ж-л ПРИРОДА № 1, 1993
  12. Эфроимсон В. П. Генетика этики и эстетики
  13. Larson, Edward J. и др. Correspondence: Leading scientists still reject God. // Nature 394 (6691). 1998. с. 313. Доступно на сайте StephenJayGould.org, в архиве Стивена Джея Гулда. Проверено 17 декември 2006 г.
  14. Shermer, Michael. How We Believe: Science, Skepticism, and the Search for God. New York, William H Freeman, 1999. ISBN 0-7167-3561-X. с. pp76–79.
  15. Bell, Paul. «Would you believe it?» Mensa Magazine, UK Edition, Feb. 2002, С. 12-13.
  16. Argyle, Michael. Religious Behaviour. London, Routledge and Kegan Paul, 1958. ISBN 0-415-17589-5. с. 93–96.
  17. Intelligent people have 'unnatural' preferences and values that are novel in human evolution // American Sociological Association, February 24, 2010
  18. http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/18/religioznost_v_rossii_i_peterburge/
  19. Lehrer, E.L. (2004). «Religiosity as a Determinant of Educational Attainment.» Review of Economics of the Household 2:205.
  20. Sherkat, D.E. Religion and Higher Education: The Good, the Bad, and the Ugly. Social Science Research Council: 6 Feb. 2006. Проверено 16 юни 2007 г.
  21. http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R10.aspx
  22. The seven countries where the state can execute you for being atheist. // http://www.washingtonpost.com.+The Washington Post, 10 декември 2012.