Нихилизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност.

Нихилизмът е още политическо движение, важно за историята на Русия през 19 век.

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът произлиза от латинското nihil, означаващо "нищо". Оксфордския английски речник (Oxford English Dictionary) посочва първата ѝ употреба през 1817 в английски, а Историческият речник на френския език (Dictionnaire historique de la langue française) на Алън Рей (издание 1995) посочва 1787 като първа употреба на думата във френски, посочвайки, че nihiliste е използвана през 1761, макар в религиозния смисъл на "еретик", която употреба днес е остаряла. Рей също посочва, че руският еквивалент (нигилизм), откъдето вероятно идва и в българския език, се появява през 1829.

Нихилизмът във философията[редактиране | edit source]

Като философски възглед, нихилизмът често се асоциира с философията на Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер, Петер Запфе и др. Нихилистите най-общо приемат някои от следните твърдения:

  • няма рационално доказателство за съществуването на Бог или на Създател
  • истинският морал е непознаваем
  • светската етика е невъзможна
  • няма истина
  • никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго[1]

Томас Хобс описва ситуацията на нихилизма така: [2]: „Няма по-високо или по-ниско, и по този начин по-високите аспирации мотивирали човечеството през вековете губят своята атрактивност за душата. (...) Няма фундаментален смисъл или крайна цел на човешкия живот.“

Нихилизмът е вярата, според която всички стойности са безоснователни. Това често се асоциира с екстремален песимизъм и радикален скептицизъм, който осъжда цялото съществуване. Истинския нихилист, вярващ в нищото, няма лоялности и никаква цел освен, може би, деструктивния импулс. Нихилизмът най-често се асоциира с Фридрих Ницше (макар самия той да казва, че нихилизмът трябва да бъде преодолян) и неговите идеи, които имат корозивни ефекти и евентуално искат да унищожат всеки морал, религия и метафизични убеждения и загатват за най-голямата криза в човешката история. През XX век се появиха нихилистични теми като: епистемологическо пропадане, световно разрушение, космическа безцелност – и които бяха обект на изследване от художници, обществени критици и философи. А от края на изминалия век, екзистенциалното отчаяние като отговор на нихилизма отстъпи като становище на безразличие и отхвърляне на остарелите ценности.

Според Иван Тургенев в романа „Бащи и Синове“: „Нихилистът е човек който не се преклонява на която и да било власт, който не приема който и да е принцип на вярата, колкото и много този принцип да бъде почитан.“ Но като цяло екзистенциалният или обществен нихилизъм се обнародва с чувството на изолация, безполезност, тревога и безнадежността на човешкото съществуване, извънредно разпространено в съвременния цифров свят. Така нихилизмът се родее със светоусещането на песимизма, който е склонен да разглежда човешкото самосъзнание като грешка и товар, от който следва трагедията на човека.

Нихилизмът в изкуството[редактиране | edit source]

Има различни движения в изкуството, като сюреализма и кубизма, които са били критикувани, за това че се доближават до нихилизма, но от тях само Дада го прегръща открито. През 20 век, критика към модерното изкуство като нихилистично, заради нерепрезентативната му същност се осъществява например в Германия по управлението на Хитлер, когато модерното изкуство там е наречено дегенеративно (entartete Kunst), а по отношение на комунистическите режими е наложена нормата за естетическия реализъм. В модерната литература от 18 век насетне, нихилизмът присъства може би най-ярко в някои хорър сюжети родени във въображенията на автори като Едгар Алан По, Ловкрафт и Томас Лиготи.

Нихилизмът в популярната култура[редактиране | edit source]

Нихилизмът във филмите

Сред филмите (предимно холивудски продукции), които се открояват с най-силен нихилизъм са:

Нихилизмът в Америка[редактиране | edit source]

Майкъл Новак, американски теолог и политически писател, пише изследване на нихилизма от американско гледище, озаглавено „Изпитване на нищожността“ (1970), позабравена днес, тази работа остава остра и проницателна критика на идеологическото „митотворчество“ (mythmaking), и твърди, че загубата на значение и ценност, или с други думи „изпитването на нищожността“, маловажността на нещата, не трябва да става идеология - „нихилизъм“ - но по-скоро трябва да бъде една истинска начална точка за „етическо изследване“.

Елайша Шапиро в момента провежда, като нихилистки кандидат за губернатор на Калифорния през изборите 2006, кампания базирана на идеята за налагане на бракове само за гейове, 180 км/ч ограничение на скоростта и отцепване на щата от САЩ.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Базаров, протагонистът в "Бащи и синове", писана в ранната 1860 от Иван Тургенев, е цитиран като казващ, че нихилизма е "просто псуване", цитирано в Encyclopedia of Philosophy (Macmillan, 1967) Vol. 5,
  2. Nihilism and Popular Culture

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ницше, Фридрих (1886). Отвъд доброто и злото
  • Ницше, Фридрих. Веселата наука
  • Ницше, Фридрих. Тъй рече Заратустра

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]