Юриспруденция
Юриспруденция е теория и философия на правото. В тази област работят изследователи на юриспруденцията, правните теоретици - правните философи, социални теоретици на правото, които анализират "природата на правото", правното мислене, правните системи и правните институции. Модерната юриспруденция започва през 18 век и се фокусира върху основните принципи на естественото право, гражданското право и правото на народите. [1] Юриспруденцията може да се разглежда в няколко основни категории според типа въпроси, на които учените се опитват да отговорят или типа юриспруденция или школи на мисълта, които търсят най-добрите отговори на тези въпроси. Съвременната философия на правото, която се занимава с общата юриспруденция разглежда тези проблеми най-общо в две групи:[2]
- 1) Вътрешни проблеми на правото и правните системи като такива.
- 2) Проблеми на правото като специфична социална институция и нейните връзки с по-мащабната политическа и социална ситуация, в която то се развива.
Отговори на тези въпроси дават четирите основни школи на мисълта в общата юриспруденция:[2]
Съдържание |
[редактиране] Етимология и употреба
 |
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: дописване, актуализация, по-нови източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Терминът произлиза от латинското iurisprudentia (jus, "на правото / закона" + prudentia, "знание, предвиждане" - "наука за правото" [3]) - мненията на римските юристи по правни въпроси и прилагането на правни норми в практиката [4]. Юриспруденцията в Древен Рим не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи. [4]
В понятието за юриспруденция в зависимост от възприетата правна система може да се влага различен смисъл. [4]
В англо-саксонската правна система базирана на общото право на прецедента (страните от Британската общност, САЩ) под юриспруденция се разбира правната наука (виж и правна доктрина). [4]
Юристите в романската правна система разбират под юриспруденция съдебната практика. [4]
В страните изградили пандектна система под юриспруденция се разбира втората част от Корпус юрис цивилис. [4]
[редактиране] История на юриспруденцията
|
|
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: дописване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Едва през III в. пр. н. е. след като правото загубва тайния си характер юриспруденцията престава да е монопол на понтифексите, но до времето на Август, тя е основно у сенаторското съсловие. [4]Икономическият преход налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите обществени отношения. [4]С това обаче идва и признаването от принцепса на ius publice respondendi.[4] Според Закона за цитиранията по времето на Домината произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон като се отчитало количеството твърдения в определена посока. [4] Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който се консултира, но са безплатни – honorarum.[4]
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) "Jurisprudence", Black's Law Dictionary
- ↑ а б ((en)) Shiner, "Philosophy of Law", Cambridge Dictionary of Philosophy
- ↑ ((en)) "Jurisprudence", Online Etymology Dictionary
- ↑ а б в г д е ж з и к л Андреев, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975
[редактиране] Виж още
[редактиране] Общи
[редактиране] Философи А-Я
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
