История на правото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще
"Пирът на Балтазар" по книгата на пророк Даниил с изписаните от тайнствена ръка думи на стената "мене, текел, фарес"

Историята на правото е науката и дисциплината за това как в историята се развивало понятието за право и законодателството на държавите - предимно, но не само, като позитивно право. В този смисъл понятията за държава и право са исторически обусловени и свързани, а като университетска дисциплина се преподава предмета история на държавата и правото.

Методология[редактиране | edit source]

Историята на правото е историко-правна дисциплина свързана с развитието на цивилизациите и се намира в по-широкия контекст на социалната история, т.е. на всеобщата история. В този контекст изучаването на историята на правото е поставено в замисимост от ползвания исторически метод. Като историческа периодизация на историята на правото се употребява класическата или съвременната за възникването, развитието, разпадането и разлагането на човешките цивилизации по Арнолд Джозеф Тойнби. Според някои изследователи основното в историята на правото е развитието на традициите и обичаите, а не на позитивното право. През 20 век, повечето историци разглеждат правната история през призмата и в съответствие със съвременното мислене, което ограничава обективните разработки в областта на историята на правото като световен феномен. Отправна точка при подобни изследвания е оценката в развитието на правото от гледна точка на съвременното гражданско общество, което методически не е съобразено с мисленето и мирогледа на различните исторически цивилизации и общества. Историята на правото анализира историческото развитие на правните институции, практики, процедури, като изучава в исторически контекст юриспруденцията, съдебната практика и кодификациите.

Древна история на правото[редактиране | edit source]

През древността правото от гледна точка на съвременното разбиране за систематика възниква изпърво в древна Месопотамия с известния законник на Хамурапи, макар че зачатъци на правна регулация да се забелязват в земите от плодородния полумесец и по-отрано - от около 3000 г. пр.н.е. в Древен Египет (виж и право на Древен Египет).

Хетите със своята цивилизация също бележат през 16-15 век пр.н.е. значимо постижение със своите хетски закони.

В Древна Индия през първото хилядолетие преди Христа са съставени законите на Ману във връзка с арийското нахлуване и завладяване на Индийския субконтинент (виж веди).

Антична история на правото[редактиране | edit source]

Безспорно най-важния в историята и на правото век бил 6 век пр.н.е. Векът бележи няколко изключително значими и съществено предопределящи човешката история събития - завладяването от Навуходоносор на легендарния Соломонов храм, основаването на империята Ахеменидите и откриването на таланта. В нощта на 12 октомври 539 г. пр.н.е. войските на Кир Велики влезли във Вавилон - световната древна столица и най-голям град, с което бил турен край на древната история под домината на семитските народи. Кир издал прословутия свой царски акт записан на цилиндъра на Кир, по силата на който били прогласени правата на поданиците. На евреите била предоставена възможност да се завърнат в древната им родина - Юдея и Самария, след освобождаването им от Вавилонски плен, които събития били отразени и в Библията.

Систематизирането на древните юдейски писания било кодифицирано от Ездра за нуждите на централизирането на култа само на едно високо място - т.нар. Втори храм възобновен или по-точно построен и окончателно завършен в 515 г. пр.н.е. (виж и Геризим), когато бил съграден и Персеполис.

В началото на 4 век пр.н.е. юдейския религиозен закон и култ били окончателно оформени от Голямата асамблея, а Петокнижието с Декалога били превърнати в универсален закон и житейски правила с основополагащи правни принципи в юдаизма (виж и документална хипотеза). По това време на запад в Древен Рим били записани законите на 12-те таблици.

Правото на Древна Гърция нямало характеристиките на систематичност, поради и което оказало ограничено въздействие върху това на Древен Рим. Завръзката между религия и право през античността предопределила цялата по-нататъшна и средновековна история на правото.

В периода на империума, римското право добило зрял вид, който посредством императорските конституции добило завършения си вид намирайки крайното си отражение в Корпус юрис цивилис.

Средновековна история на правото[редактиране | edit source]

Средновековието безспорно бележи най-важния период в историята на правото. Разбирането и възприятието за право през този период не е възможно поне за Евразия (без Китай и Далечния изток) без развитието на богословието и схоластиката. През развитото средновековие, с възникването на университетите и науката, правото претърпяло най-значимия си напредък. През този период започнало изучаването и на историята на правото, като излезли и първите сравнителноправни опуси като съпоставката на Мойсеевия закон и римските закони. Все по това време била издадена и Магна хартата в средновековна Англия.

Съвременна история на правото[редактиране | edit source]

Формирането на възприятието и понятието за право в съвременното му разбиране се осъществило в абсолютистка Франция по времето на класицизма - от 18 век насам. Съществено влияние върху концепцията за правото изиграли редица мислители от това време - Жан Боден, Хуго Гроций, Томас Хобс, Джон Лок и др.

Първата модерна кодификация се явява Code de Civil, като от времето на Просвещението се оформя системата на правото с неговата структура на основата на исторически формиралите се правни системи. През 19 век е създадена и енциклопедия на правото, а германската историческа школа, която се явила в опозиция на естественоправниците, допринесла най-вече за оформянето на съвременното понятие за право.

Източници[редактиране | edit source]