Юридически факт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юридическият факт е факт от действителността, установен в хипотезата на правната норма. Има две характеристики:

  1. Критерий за съпоставка на житейските факти;
  2. Източник на конкретните права и задължения в диспозицията на правната норма.

В зависимост от това дали фактите са свързани с човешкото поведение те биват юридически събития и юридически действия.

От своя страна юридическите събития биват абсолютни (без каквото и да е участие на човек) и относителни (макар и с човешко участие, то е без значение). Юридически действия: Неправомерни юридически действия са налице, когато в резултат от човешката воля са налице нарушения на изискванията на правните норми. Има два вида неправомерни юридически действия. При правните аномалии имаме нарушаване на изискванията на правните норми от обективна страна, като липсва субективният момент /виновното човешко поведение/. При правонарушението имаме виновно извършено неправомерно юридическо действие или бездействие, причинило настъпмането на обществено опасни вреди и водещо до пораждането на юридическа отговорност. Сложен юридически факт /съставно правонарушение/ обхваща признаци и елементи от обективна и субективна страна. От обективна страна налице са неправомерни деяние, вреда. От субективна – вина, вменяемост. Вредата е настъпило неблагоприятно изменение на дееспособността /увреждане на друго лице, лека/ тежка телесна повреда или увреждане на чуждо имущество Неправомерно деяние –действие/ бездействие Причинната връзка между деянието и вредата. От субективна страна, вината е психологическо отношение на дееца към обективните признаци на правонарушението. Вината се разглежда в две форми: умисъл и непредпазливост. Умисълът бива два вида: пряк и евентуален. При прекия умисъл деецът цели настъпването на вредата като следствие от неговите противоправонарушения . евентуален умисъл- деецът не цели настъпването на вредата, но я допуска. Непредпазливостта бива самонадеяност и небрежност. При самодеяността деецът осъзнава вредата, но е убеден, че може да предотврати нейното настъпване. При небрежността деецът не допуска изобщо, че е възможно да се допусне вреда, но е бил длъжен да допусне, че тя може да се случи. Вменяемастта представлява способността на дееца да разбира и ръководи поведението си. Тук има два момента: интелектуален / да схваща свойството и значението на извършените действия/ и волеви момент /способност да формира външно поведение/ Видове правонарушения: В зависимост от специализацията на дадените отрасли на правото: субективно и обективно. В зависимост от степента на засягане разделяме правонарушенията на 4 вида: Престъпления Административни нарушения Граждански деликти Дисциплинарно нарушение Правомерни юридически действия Насочени са към постигането на правен резултат, който е в съответствие с изискванията на правните норми. Индивидуални юридически актове: те са изявление на волята, извършено с оглед да бъде постигнат конкретен правомерен правен резултат, представляващ индивидуалното регулиране на поведението. Те са основният вид правни юридически факти. Те са желани от юридическия субект и целят правомерни действия, допуснати от правото. По своето съдържание индивидуалният юридически факт е единство от индивидуални правила за поведение. Индивидуалните юридически факти имат подзаконов и вторичен характер, трябва да бъдат резултат от валидно волеизявление и да не са налице пороци във волята му.Индивидуалният юридически акт трябва да има предмет и кауза/ причината поради която се създава индивидуалният юридически акт/ и да бъде извършен в определена форма. Има две форми за валидност и доказване. Съобразно сферата на проявление различаваме ИЮА в публичното и в частното право. В публичното право ИЮА се издават от държавните органи в изпълнение на тяхната компетентност / трите власти/. Изпълнителната власт издава индивидуални административни актове, с които се създават права и задължения. В частното право ИЮА са израз на свободата на волята на правните субекти. В зависимост от ролята им ИЮА са : Правопораждащи – пораждат нови субективни права и юридически задължения Правопроменящи юридически факти- променят вече съществуващите права и задължения Правопогасяващи юридически факти- погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на функциите на правото Правопрекратяващи юридически факти- прекратяват съществуващите права и задължения Според продължителността на осъществяването си във времето ИЮА : еднократни юридически действия и юридически факти състояния. Правните последици от настъпването на еднократен юридически факт се пораждат еднократно в момента на тяхното настъпване . Фактите състояние- правните последици настъпват в продължителен период от време. Фактическият състав представлява два или повече свързани помежду си юридически факта, които в цялост пораждат самостоятелни правни последици: В зависимост дали фактическият състав е регулиран от правната норма на един или повече правни отрасли различаваме еднороден състав и смесен В зависимост от проявлението на отделните юридически факти различаваме свързани / юридическите факти ,включени във фактическия състав настъпват под точно определена последователност/ и свободни / юридическите факти настъпват свободно във времето и по отношение един на друг/ Презумпции и фикции Презумпциите са последиците, които законът или съдията извличат от един известен факт за друг неизвестен факт според това дали следват правилата на човешката логика или са предвидени в закона /човешка и законова презумпция/ . В зависимост от това дали е допустимо оборването различаваме необорими и оборими юридически факти. Правна фикция: Съзнателно правомерно и необоримо предположение за факт , извършено противно на доказаните или вероятните факти за случилото се.