Право
Вижте пояснителната страница за други значения на Право.
Право в политиката и юриспруденцията се нарича система от социални правила и норми, които потвърждават, забраняват или разрешават определен вид поведение и/или взаимоотношения между хора и/или организации. Тази система от правила се прилага от съвкупност от институции [4] и подлежи на принудително осъществяване, на тях се подчинява всяко едно правово общество. Правото придава форма на политиката, икономиката и обществото по различни начини и служи като основен социален медиатор за регулиране на отношения между хората.
Договорното право регулира всичко от купуването на автобусен билет до търгуването на деривативи. Конституционното право осигурява рамка за създаването на закона, защита на човешките права и избора на политически представители. Административното право се използва да разглежда решенията на държавните агенции. Международното право управлява въпросите между суверенните държави в дейности от търговията до регулацията на околната среда. Гръцкият философ Аристотел казва през 350 пр.н.е. "Разпоредбата на закона е по-добра от решението, на който и да е отделен индивид."[5]
Правните системи изработват права и отговорности по различни начини.
Съдържание |
[редактиране] Раздели на правото
Поради сложността на отношенията, които регулира, правото се подразделя на:
- публично и частно право - разграничение с оглед характера на целите и интересите, които регулира - дали те имат публичен или частен характер;
- материално и процесуално право - най-общо казано материалното право определя вида, характера и значимостта на благата, който регулира, а процесуалното правото е способа, начина и реда на реализацията му в съдебното правораздаване.
- вътрешно и международно право - вътрешното право е системата от правила и норми за поведение, приети от една страна, разпростираща се със суверенитета на държавната ѝ власт, а международното се отнася до международната общност като такава, включваща съгласуваната правна воля на държавите.
- субективно и обективно право - обективно е правото като съвкупност от правни норми, правният ред и т.н; субективното право е гарантираната и позволената от обективното право възможност на правния субект за действия или бездействия посредством собствения си правен интерес
- правото като правната наука изучаваща правните норми и принципи
- правото като правна система
- правото като източник на правото
- правото като справедливост и др.
[редактиране] Облигационно право
Основна статия: Договор.
Облигационното или в някои случаи на български (от английското наименование) контрактното право [6] се отнася до приложими обещания и може да бъде сумирано в латинската фраза pacta sunt servanda (споразуменията и съглашенията трябва да бъдат спазвани).[7] В прецедентното право три основни елемента на създаване на договор са необходими: предложение и прием, обмисляне и намерение за създаване на правни отношения.
[редактиране] Правни системи
Правните системи на страните по света могат най-общо да бъдат разделени на две основни групи – континентално (романо-германско) право и общо право. Според някои съвременни учени разграничението между двата вида право постепенно губи значението си, като с времето елементи, смятани за типични за една от двете системи, се възприемат от другата.[8] В някои страни, в които не е възприето отделянето на църквата от държавата, се прилага и трета правна система – на религиозно-традиционното право. Правната система, прилагана в дадена страна, обикновено се определя от нейната история, взаимоотношения с други страни или отношение към международни стандарти.
[редактиране] Континентално право
Основна статия: Континентална правна система.
[редактиране] Общо право
Основна статия: Общо право.
[редактиране] Религиозно-традиционно право
Основна статия: Религиозно-традиционна правна система.
[редактиране] Правна теория
Основна статия: Теория на правото.
[редактиране] История на правото
Основна статияta: История на правото. Макар в древногръцка Атина да няма правна наука и думата право да е по-скоро абстрактна концепция [9], древногръцкото право съдържа основни конституционни иновации, които допринасят за развитието на демокрацията.
Римско право е силно повлияно от гръцката философия, но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и за това усложнени. [10][11] Римското право е преоткрито през 11 век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право (английски: common law). За разлика от английското право във Франция и Германия се развива т.нар. гражданско право, което за разлика от големите томове на прецедентното право дава възможност малки книжки да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. Все пак в днешно време има признаци на срещане и събиране на гражданското и прецедентното право.
[редактиране] Философия на правото
Основна статия Философия на правото.
Философията на правото е обикновено позната като юриспруденция.
[редактиране] Икономически анализ на правото
Основна статия Право и икономика.
През 18 век Адам Смит представя философските основи на обясняването на връзката между право и икономика.[13] Дисциплината възниква частично от критиката към търговските обединения и антитръстовото законодателство на САЩ.
Най-влиятелните пропоненти, като Ричард Поснър и Оливър Уилямсън и Чикагската школа на икиномисти и юристи, вкл. Милтън Фридман и Гери Бекър, са привърженици на дерегулацията и приватизацията, и са противници на държавните регулации или това, което те виждат като рестрикции за оперирането на свободните пазари. [14]
[редактиране] Социология на правото
Основна статия Правна култура. Социология на правото е разнообразно поле на изследване, което изучава взаимодействието на правото с обществото и се припокрива с юристпруденцията, икономическия анализ на правото и по-специализиране теми като криминологията [15].
[редактиране] Правни институции
Основните институции на правото в индустриализираните държави са независими съдилища, представителни парламенти, отговорна изпълнителна власт, войската и полицията, бюрократичната организация, правните професии и самото гражданско общество. Джон Лок в неговите Два трактата за управлението и Монтескьо в За духа на законите, поддържат идеята за разделение на властите между политическите, правните и изпълнителните органи.[16] Според техния принцип никой човек не може да е способен да узурпира всички власти на държавата, в контраст на абсолютистката теория в Левиатан на Томас Хобс.[17] Макс Вебер и други оформят на ново мисленето за развитието на държавата. Модерната армия, полиция и бюрократичната власт над ежедневието на обикновените хора поставят специфични проблеми за отговорността, която ранни автори като Лок и Монтескьо са предугаждали. Обичаят и практиката в правната професия е важна част от достъпа на хората към справедливост, докато гражданското общество е термин използван да означи социалните институции, общности и взаимодействие, които формират правната политическа база.
[редактиране] Бележки
- ↑ “Символът на юридическата система, който може да бъде видян в съдебните зали в САЩ е Темида с превръзка на очите.” (Hamilton, Marci. God vs. the Gavel, page 296 (Cambridge University Press 2005))
- ↑ “юридическата система е предназначена да е аполитична, като неин символ е Темида, с превръзка на очите, държаща везни.” (Fabri, Marco. The challenge of change for judicial systems, page 137 (IOS Press 2000))
- ↑ Luban, Law's Blindfold, 23
- ↑ Robertson, Crimes against humanity, 90; в The Concept of Law Hart се казва, че правото е "система от правила" (Campbell, The Contribution of Legal Studies, 184); Остин казва, че правото е "заповедта на суверена, подкрепяна от заплахата от санкция" (Bix, John Austin); Дуоркин описва правото като "интерпретативна концепция" за постигане на справедливост (Dworkin, Law's Empire, 410); а Раз твърди, че правото е "авторитет", който медиира интересите на хората (Raz, The Authority of Law, 3–36).
- ↑ n.b. преводът е "по-правилно е, че правото трябва да управлява, отколкото който и да е било от гражданите: под същия принцип, ако е предимство да се постави върховна власт на определен хора, те трябва да бъдат посочени само като пазители и като служасти на законите." (Aristotle, Politics 3.16).
- ↑ Илия Балабанов, Научно-иновационната политика – най-мощният съвременен лост на държавата за висококонкурентно икономическо развитие, сп. Икономически изследвания, 1/2004, стр.3-50
- ↑ Wehberg, Pacta Sunt Servanda, 775
- ↑ Mattei, Ugo. The Distinction between Common Law and Civil Law. // Comparative Law and Economics. University of Michigan Press, 1997. ISBN 0-472-06649-8. с. 71.
- ↑ Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 5–6
- ↑ Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 3
- ↑ Stein, Roman Law in European History, 1
- ↑ The Becker-Posner Blog. // Посетен на 3 февруари 2007.
- ↑ Според Malloy (Law and Economics, 114), Смит полага "една класическа либерална философия, която прави индивидите основен референциален знак, докато в същото време признава, че живеем не сами, но в общност с другите "
- ↑ Jakoby, Economic Ideas and the Labour Market, 53
- ↑ Jary, Collins Dictionary of Sociology, 636
- ↑ Монтескьо, За духа на законите / ((en)) Montesquieu, The Spirit of Laws, Book XI: Of the Laws Which Establish Political Liberty, with Regard to the Constitution, Chapters 6–7
- ↑ Томас Хобс, Левиатан / ((en)) Thomas Hobbes, Leviathan, XVII
[редактиране] Външни препратки
- Правнa информация - Pravna.info
- Правен портал за студенти
- Български правен портал
- Сайт за правна теория
- Издателство Сиби
- ((en)) Енциклопедичен проект за академична инициатива
|
|||||||||||||||||||||||
|
||||||||
