Шарл дьо Монтескьо

Френски философ
Име	Шарл Монтескьо (Montesquieu)
Рождена дата	18 януари 1689 Шато дьо ла Бред, Франция
Умира на	10 февруари 1755 Париж, Франция
Школа и традиция

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо е френски писател, юрист, социолог. Макар и успял романист, Монтескьо преди всичко е известен в историята като историк — философ и държавен мислител.

Биография

На седемгодишна възраст губи майка си. От 1700 до 1705 г. е ученик в Католическия научен институт, недалеч от Париж. Завършва право и от 1716 г. в продължение на десет години е председател на парламента в Бордо. В период от три години изучава политическото и социално устройство на много европейски страни. Живее две години в Англия и изучава конституционната монархия; присъства на заседания на двете камари.

След като завършва Католическия колеж в Жули, Шарл Луи де Секонда се жени. Съпругата му, Жана де Лартиг, протестантка, му носи значителна зестра, когато той е на 26 години. Следващата година той наследява богатство след смъртта на чичо си, както и титлата Барон де Монтескьо и Президент а Mortier в Парламента в Бордо. По това време Англия се провъзгласява за Конституционна монархия в навечерието на Славната Революция (1688-89) и се присъединява заедно със Шотландия към Обединението от 1707 г., за да формира Кралство Великобритания. През 1715 г. управляващия дълго време Луи XIV умира и 5 годишния Луи XV наследява престола. Тези национални промени имат огромно влияние върху Монтескьо. По- късно той ще се връща многократно към тях в своите творби.

Скоро след това той постига литературен успех с публикуването на своите Lettres persanes („Персийски писма“, 1721), сатира, базирана на въображаема кореспонденция на персийски посетител в Париж, посочваща абсурдността на съвременното общество. Следващата му творба е "Разсъждения върху причините за величието и упадъка на римляните", 1734,считана от някои учени за преход между Персийски писма и най-добрата му работа. "За духа на законите" е публикувана анонимно през 1748 г. и бързо извоюва голямо влияние. Във Франция не се приема добре нито от поддръжниците, нито от опонентите на режима. Римокатолическата църква забранява "За духа на законите", наред с други творби на Монтескьо, през 1751 г. и я включва в Индекса на Забранените Книги. Тя получава голямо одобрение в останалата част на Европа, особено в Британия.

Доналд Луц намира Монтескьо за най-често цитирания източник по отношение на управлението и политиката в колониална пре- революционна Британска Америка. Проследявайки отцепването на Америка, дейността на Монтескьо оказва огромно влияние на много американски основатели, най-вече на Джеймс Мадисън от Вирджиния, Бащата на Конституцията. Философията на Монтескьо, че "правителството трябва да се основава на това, че никой не трябва да се страхува от другия", напомня на Медисън, че свободната и стабилна основа на новото национално управление, се нуждае от ясно обосновано и балансирано разделение на силите.

Освен писането на други творби за обществото и политиката, Монтескьо пътува из Европа в продължение на няколко години, посещавайки включително Австрия и Унгария, прекарвайки година в Италия и 18 месеца в Англия, преди да се установи във Франция. Зрението му било лошо и ослепява напълно преди да почине от силна треска през 1755 г. Погребан е в Париж.

Възгледи и убеждения

Монтескьо счита, че има два вида закони:

• закони на природата
• закони на разума

За запазването на гражданските свободи препоръчва разделянето на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, което наистина влиза в практиката по време на Френската революция. Също така Монтескьо се противопоставя на монархията, на нетолерантността и нетърпимостта и на войната.

Политически възгледи

Монтескьо се нарежда сред предшествениците на антропологията, в това число Херодот и Тацит, един от първите, които разширяват сравнителните методи на класификацията до политическите форми на човешкото общество. Всъщност френският политически антрополог Джордж Бландер смята, че Монтескьо е „инициаторът на научното начало, което в това време играе ролята на културна и социална антропология“. Според социалния антрополог Д. Ф. Покок, „За духа на законите“ от Монтескьо е „първият логичен опит да се наблюдава многообразието на човешкото общество, да се класифицира и сравни, както и да се изучат вътрешните функции на институциите в рамките на обществото“. Политическата антропология на Монтескьо поставя началото на неговите теории за управление.

Най-влиятелната творба на Монтескьо разделя френското общество на три класи (или тройната политика, термин, който той създава): монархия, аристокрация и народ. Монтескьо вижда два вида ръководни сили по това време: суверенът и администрацията. Административната сила включва изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт. Те трябва да са отделно един от друг и зависими един от друг, така че влиянието на всяка една от тези сили да не надвишава това на останалите две, както по отделно, така и заедно. Това е радикално виждане, защото напълно елиминира трите държавни структури на френската монархия: духовенството, аристокрацията и хората, представени главно от първото съсловие, следователно заличавайки последната следа от феодалната структура. Също така има три форми на управление, всяка от които подкрепяна от социалния „принцип“: монархии (свободни управления, ръководени от наследствена фигура, т.е. крал, кралица, император), които разчитат на принципа на честта; републики (свободни управления, ръководени от избрани лидери), които разчитат на принципа на добродетелта; и деспоти (поробени управления, ръководени от диктатори), които разчитат на страха. Свободните правителства са зависими от крехките конституционни разпоредби. Монтескьо посвещава 4 глави от „За духа на законите“ на дискусия в Англия, едно съвременно свободно управление, където свободата се подкрепя от баланса на силите. Монтескьо е притеснен, че във Франция средните сили (т.е. аристокрацията), които умерено поддържат Принца, са подкопани. Тези идеи за контрол на силите често са използвани от мислителя Максимилиан Робеспиер.

Монтескьо е бил доста напредничав за своето време по отношение пропагандирането на главната реформа в робството в „За духа на законите“. Като част от своето застъпничество той представя сатиричен хипотетичен списък с аргументи за робството, които са били с открит контекст. Подобно на много представители от своето поколение обаче Монтескьо има доста идеи, които днес могат да се считат за противоречиви. Той твърдо подкрепя идеята за наследствената аристокрация и цената на първородството и докато одобрява идеята, че жената може да е глава на правителство, то в същото време смята, че не е ефективна като глава на семейството.

Теория за метеорологията и климата

Друг пример за антропологичното мислене на Монтескьо, застъпен в „За духа на законите“ и споменат в „Персийски писма“, е теорията за метеорологията и климата, която твърди, че климатът значително влияе върху природата на човека и обществото. Акцентирайки върху влиянието на околната среда като материално условие за живота, Монтескьо представя отново съвременния антропологичен интерес с влиянието на материалните условия, като налични енергийни ресурси, организирани производствени системи и технологии, към разрастването на комплексни социо-културни системи. Той отива твърде далеч в твърдението си, че някои климати са по-висши от други, а температурата във Франция е идеалната. Неговите възгледи са, че хората, които живеят в много горещи държави, са с „гореща кръв“, докато тези в северните страни са „студени“ и „безчувствени“. Следователно климатът в средна Европа е оптимален. В тази връзка, Монтескьо може да е повлиян от изявлението в Историята на Херодот, където той прави разлика между „идеалния“ температурен климат в Гърция сравнен със студения климат в Сития и прекалено топлия климат в Египет. Това е било всеобщо вярване по това време, и може да се открие в медицинските творби по времето на Херодот, включително и в „По въздуха, водата и земята“ от Хипократовия сборник. Подобно твърдение може да се намери и в „Германия“ от Тацит, един от любимите автори на Монтескьо. От социологична гледна точка, Луи Алтусер, в своите анализи на революционния метод на Монтескьо намеква за плодотворния характер на антропологичното включване на материалните фактори, като климата, в обяснението на социалната динамика и политическите форми. Примери за такива климатични и географски фактори дават началото на изключително комплексни системи, включително онези, които съпровождат разрастването на селското стопанство и култивирането на диви растения и животни.

Известни творби

• „Lettres Persanes“ (в превод — „Персийски писма“)
• „L'esprit des lois“ (в превод — „За духа на законите“)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles de Secondat, baron de Montesquieu“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.