Държавно управление
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
| Портал Политика |
Държавното управление е системата от институции, осъществяващи дейността на държавата. То обхваща средствата за осъществяване на държавната политика, както и механизмите, по които се определя тя. В повечето съвременни форми на управление държавното управление функционира чрез три поне формално обособени клона - законодателна, изпълнителна и съдебна власт. В някои системи, като абсолютната монархия то се осъществява от затворена група от хора, докато при други, като демокрацията, политическите роли се запазват, но хората, които ги заменят, се променят относително често.[1]
Съдържание |
Философия [редактиране]
Основна статия: 
Най-общите принципи на държавното управление са предмет на изследване на политическата философия. Тя разглежда неговите функции и отношението му към други основни идеи, като свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - ако въобще.
Правна основа [редактиране]
Правната основа за функционирането на държавното управление е конституционното право на държавата, което определя основните принципи на управлението и организацията, чрез която те се осъществяват. Нормите на конституционното право в исторически държави с просто устройство и ограничена администрация са относително прости, но в съвременните държави те образуват сложни системи, балансиращи противоречиви интереси в обществото и използващи множество автономни институции за гарантиране на основните принципи на управлението.
Конституционните норми в повечето днешни държави са обединени в специални закони - конституции, но в някои страни продължават да бъдат некодифицирани, като могат да включват обичайно право, конвенти, статутно право, прецедентно право или възприети международни правила и норми и т.н.
Организация [редактиране]
Устройството на повечето съвременни държави включва три обособени групи институции, които изпълняват различни функции: законодателната власт изготвя законите, изпълнителната ги налага, а съдебната разрешава спорове въз основа на закона. Това разграничение възниква още през Античността, но в либералната политическа философия от 18 век насам разделението на властите, т.е. самостоятелността и взаимния контрол на трите власти, се превръща във фундаментален принцип и заляга в конституционното устройство на много страни. Дори при съвременните авторатирани режими, където няма реално разделение на трите власти, те обикновено запазват поне формална обособеност.
Законодателна власт [редактиране]
Законодателната власт е системата от институции, която изготвя и утвърждава законодателството - съвкупността от законите в държавата. По този начин тя задава рамките на работата на изпълнителната власт и създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения.
В повечето съвременни държави законодателната власт се изпълнява от специален колективен орган - парламент, който има правото да приема, променя и отменя закони.[2] Освен приемането на закони, парламентите обикновено имат изключително право да променят данъците и държавния бюджет.
Парламентите се състоят от една или повече камари - събрания, които обсъждат и гласуват законопроектите. В двукамарните парламенти двете камари, обикновено наричани горна и долна, най-често имат различни права, задължения и начин за избиране на членовете. В повечето случаи долната камара има по-широки правомощия, а горната има само консултативни и надзорни функции, макар в държави като Съединените щати правомощията на двете камари да са относително изравнени. Във федералните държави горната камара обикновено включва равен брой представители на съставните елементи на федерацията. Парламентите с повече от две камари са изключително редки, като последният такъв национален парламент е този на Южноафриканската република в периода 1984-1994 година.
Макар днес законодателната власт да се свързва главно с парламентите, този начин на управление се разпространява едва през последните няколко века. В миналото в много държави правото се е основавало преди всичко на обичая и формално писано законодателство не е съществувало. В традиционните монархии законодателната функция е прерогатив на монарха и не е отделена от изпълнителната и съдебната. Дори и в съвременни държави, често като извънредно и временно решение, законодателната власт се изпълнява от изпълнителни органи. Например, в България след Деветнадесетомайския и Деветосептемврийския преврат в продължение на месеци законите се издават от правителството.
Изпълнителна власт [редактиране]
Изпълнителната власт е системата от институции, натоварено с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт, и на решенията на съдебната власт. В съвременните държави този клон на държавното управление изпълнява най-сложни и разнородни функции, поради което обикновено е съставен от множество институции, намиращи се в сложни отношения помежду си. В много страни някои от тези институции, като централните банки, се ползват с голяма самостоятелност, сравнима с тази на основните клонове на властта.
Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Оглавявано от президент или министър-председател, то се състои от министри - ръководители на министерствата, основните институции на изпълнителната власт, обособени според функциите, които изпълняват. Например, министерството на външните работи е отговорно за международните отношения на държавата, военното министерство - за въоръжените сили, министерството на финансите - за финансовото осигуряване на държавното управление и за фискалната политика и т.н.
Освен централните си институции, изпълнителната власт включва и местни органи на властта, териториалният обхват на чиито правомощия следва административното деление на държавата. Тези индивидуални и колективни органи могат да бъдат назначавани от правителството или да бъдат избирани в рамките на територията, за която са отговорни.
Съдебна власт [редактиране]
Форми на управление [редактиране]
Форма на държавно управление е термин, с който се нарича организацията на държавната власт; системата на висшите държавни органи, порядъка на тяхното образуване, и взаимоотношенията между тях и гражданите.
Формата на държавното управление наред с формата на държавното устройство и политическия режим характеризират вида на държавата.
Формата на държавно управление показва:
- как се създават висшите органи на властта в държавата,
- тяхната структура,
- какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,
- как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,
- в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.
Видове форми на държавно управление [редактиране]
Някои политолози определят други форми на управление като:
- свръхпрезидентска република
- съветска република
- аристокрация
- джамахирия
- теокрация
- технокрация
- идеокрация
- олигархия
- плутокрация
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Barclay, Harold. People Without Government: An Anthropology of Anarchy. Left Bank Books, 1990. ISBN 1871082161. с. 31.
- ↑ ((en)) Debate #3 Glossary. // Hansard Society, November 2003. Посетен на 2008-10-16.
