Робство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждани като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.[1] Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.[2]

Робството е официално забранено във всички държави в света, но според различни оценки броят на съвременните роби е между 12[3] и 27 милиона души[4][5][6] - едно от най-ниските относителни нива в световната история.[7] Повечето от тези хора са дългови роби, главно в Южна Азия, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения.[8] В развитите страни съвременното робство е свързано преди всичко с трафика на хора, главно на жени и деца с цел проституция.[9]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко досегашното си значение - роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *ãrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ (дете). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho- (сирак, малко дете, слуга, роб).[10]

В Западна Европа до 10 век както за роби, така и за крепостни селяни, се ползва латинската дума „servus“. В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековнолатинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Европа идват от Централна и Източна Европа.[11][12]

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници.[13] Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Неолитна революция.[14]

Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8 хилядолетие пр.н.е.[15] Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.[16]

Робството е известно в почти всички ранни цивилизации - Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.[17] Робите в Древността са смесица от попаднали в робство заради дългове, наказани за престъпления, военнопленници, изоставени деца и деца на роби.[18]

Близък Изток[редактиране | редактиране на кода]

„Пазарът на роби“, картина на Жан-Леон Жером, ок. 1866 г.

Азия[редактиране | редактиране на кода]

Европа[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби.[19] Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа,[20][21] докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.[22]

Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например, като гладиатори). Общият брой на заробените хора за съществуването на Римската държава се оценява на поне 100 милиона души.[23]

Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични големи робски въстания, най-известното от които е Въстанието на Спартак в началото на 1 век пр.н.е. В края на Републиканската епоха робството е жизненоважен елемент на римската икономика със съществено влияние върху обществения живот.[24] Според различни оценки робите съставляват над 25% от населението на държавата,[25], в Италия те са над 35% от жителите.[26] По време на Империята само в столицата Рим живеят около 400 хиляди роби.[27]

Африка[редактиране | редактиране на кода]

Америка[редактиране | редактиране на кода]

Малтретиран роб в Съединените щати, 1862 г.

Усилия за премахване на робството[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът на Британската империя забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година.

В САЩ забраната влиза в сила през декември 1865 година с XIII поправка към конституцията - 8 месеца след края на Американската гражданска война.

В съвременността[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Преносни употреби на понятието[редактиране | редактиране на кода]

Понякога терминът „робство“ се използва по идеологически съображения на места, където историческите или съвременните обстоятелства не оправдават тази употреба.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Робство в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
  1. ((en)) Brace, Laura. 8. Slaveries and Property: Freedom and Belonging. // The politics of property: labour, freedom and belonging. Edinburgh University Press, 2004. ISBN 0748615350.
  2. ((en))  Welcome to Encyclopćdia Britannica's Guide to Black History. // Britannica.com. Посетен на 14 март 2010.
  3. ((en))  Forced labour – Themes. // Ilo.org. Посетен на 14 март 2010.
  4. ((en)) Bales, Kevin. 1. // Disposable People: New Slavery in the Global Economy. University of California Press, 1999. ISBN 0-520-21797-7. с. 9.
  5. ((en)) Skinner, E. Benjamin. Sex trafficking in South Africa: World Cup slavery fear. // Time.com, 2010. Посетен на 29 август 2010.
  6. ((en))  UN Chronicle | Slavery in the Twenty-First Century. // Un.org. Посетен на 29 август 2010.
  7. ((en)) Leach, Susan Llewelyn. Slavery is not dead, just less recognizable. // The Christian Science Monitor, 2004. Посетен на 16 февруари 2011.
  8. ((en))  Slavery in the 21st century. // Newint.org. Посетен на 29 август 2010.
  9. ((en))  Experts encourage action against sex trafficking. // voanews.com, 2009-05-15. Посетен на 29 август 2010.
  10. ((bg)) Рачева, Мария и др. Български етимологичен речник. Том VI. (ПУСКАМ — СЛОВАР2). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-633-1. с. 274-275.
  11. ((en)) Harper, Douglas. slave. // Online Etymology Dictionary. etymonline.com, 2010. Посетен на 17 февруари 2011.
  12. ((en))  slave. // Merriam-Webster, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  13. ((en))  Slavery. Historical survey. Slave-owning societies. // Encyclopædia Britannica's Guide to Black History. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  14. ((en))  Slavery. // Encyclopædia Britannica.
  15. ((en)) Thomas, Hugh. The Slave Trade. New York, Simon and Schuster; Rockefeller Centre, 1997.
  16. ((en))  Mesopotamia: The Code of Hammurabi. //
  17. ((en))  slavery. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  18. ((en)) Harris, W. V. Demography, Geography and the Sources of Roman Slaves. // The Journal of Roman Studies. 1999.
  19. ((en))  Slavery in Ancient Greece. // Student Encyclopædia. Britannica Online for Kids. Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.
  20. ((en)) Kiernan, Ben. Blood and Soil: A World History of Genocide and Extermination from Sparta to Darfur. Yale University Press, 2007. ISBN 0-300-10098-1. с. 65-68.
  21. ((en)) Archer, Léonie J. Slavery and Other Forms of Unfree Labour: And Other Forms of Unfree Labour. Routledge, 1988. ISBN 0-415-00203-6. с. 28.
  22. ((en)) Colish, Marcia. The Stoic Tradition from Antiquity to the Early Middle Ages: Stoicism in classical Latin literature. Brill, 1990. ISBN 9004093273. с. 37. Посетен на декември 2010.
  23. ((en)) Scheidel, Walter. The Roman slave supply (PDF). // princeton.edu, 2007. с. 18. Посетен на 17 февруари 2011.
  24. Slavery in Ancient Rome. // Dl.ket.org. Посетен на 29 август 2010.
  25. ((en))  BBC – History – Resisting Slavery in Ancient Rome. // Bbc.co.uk, 11-05. Посетен на 29 август 2010.
  26. ((en)) Schiavone, Aldo. The End of the Past. Ancient Rome and the Modern West. Cambridge, Harvard University Press, 2000. с. 112.
  27. ((en)) Rempel, Gerhard. The Romans at Work and Play. // Western New England College, 2011. Посетен на 17 февруари 2011.