Русофобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Русофобия е общото наименование на различни предразсъдъци, враждебност или страхове към Русия, руснаците или руската култура. Противоположното отношение се нарича русофилство.

В международен план русофобия има предимно всред народите на Източна Европа, които непосредствено са били в състава или в контакт с Руската империя. По време на Студената война, в целия Източен блок се настаняват подобни настроения като реакция срещу налагания тоталитарен, комунистически модел.

В България[редактиране | edit source]

Преди Освобождението общественото настроение в България е предимно русофилско, тъй като с непосредствената намеса на Русия се свързва най-реалистичния сценарии за евентуалното освобождаване на България от турско робство.

След Освобождението, опитите на Русия за намеса и контрол във вътрешната политика на княжество България карат много хора да осъзнаят новата опасност за свободата и просперитета на младата държава. Те се обявяват против намесата на Русия във вътрешнополитическите въпроси на Княжеството и за по-голяма дистанцираност на външната политика.

Особено след кризата около абдикацията на княз Александър I Батенберг, русофобските кръгове вземат явно преимущество. По времето на последвалото управление на Стефан Стамболов, българските контакти с Руската империя почти са прекратени. Сред известните с русофобските си възгледи интелектуалци и революционери е Захари Стоянов, който казва: "Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Захари Стоянов за Русия. // Ceacbg.com, 2008. Посетен на 14 юли 2010.